20.03.2016
Чакаме таксито си до Винялес пред къщата на Франк. Такава ни е уговорката, защото пазарейки се, установяваме, че не си знаем новия адрес. Докато чакаме слизат двама негови гости, също поръчали такси до Винялес. Чудим се как ще познаем кое такси за кого е. Мацката благородно ни преотстъпва първото дошло, те не бързали. Но такси не идва. Нито тяхното, нито нашето. Заедно с градско такси се придвижваме до автогарата и там на място уговаряме друго до Винялес. За нас четиримата, 15 CUC/човек при четирима пътуващи, т.е. 60 CUC за колата.
Последната този път е Шевролет от 1948г. Шофоьорът, за чието име не се осведовяваме, я купил за 25 000 CUC, имало само две такива коли в Куба. Бил останал в Куба, защото родителите му вече били възрастни, а и искал да гледа как расте синът му, в момента на 3г. Ако искал да отиде в САЩ, ще трябва да продаде апартамента си в Holguín. Веднъж в месеца си позволявал да наеме къща с басейн и две момичета, струвало 150 CUC. Заврършил е право, но предпочитал да кара такси, защото така сам си бил шеф. За таксито плащал 650 CUC на месец + 10% от приходите. Но можело да спреш за месец - например през август, когато е ниският сезон. Неговата кола е дизел. След като е купил колата е доплатил е 10 000 за смяна на оригиналния двигател с дизелов китайски. Нормалната цена на дизела е 1 CUC за литър. Шофьорите на държавна работа обаче крадели гориво и го продавали на половин цена. Заплата им била 10-15 CUC/месец. Новите таксиметрови коли по закон трябвало да бъдат боядисани в жълто. Това правило не важало за ретро колите заради туристите.
Другата двойка са млади и доста любезни - освен, че ни преотстъпваха таксито си, ми предложиха да ми подарят и спрей против комари. Мацката е англичанка, красива при това, той - французин, помежду си говорят на френски.
Собствениците на касата във Винялес са възрастна двойка, над 70 годишни, много милички. Чувствам се много неудобно толкова възрастни хора да ми прислужват. Франк единствено за тях гарантира, че ще ни харесат. Отсядал е при тях по време на сватбеното си пътешествие. А може би съм се предоверила на Франк и това ми пречи сама да си изградя мнение.
Обяд в близкия паладар.
Изсипва се пороен дъжд. Било нормално да вали, но малко, а не такъв порой, продължаващ часове. Какво ли е през дъждовния сезон... Сега нека вали. Не ми пречи на сиестата и храносмилането.
Кратка разходка из градчето. Доста е туристическо - почти всяка къща е за гости. Но мизерийка не липсва и тук. Мирише на петролен продукт. Може би са пръскали против комари.
Мохито на верандата, сервирано от Марсело. Добро е.
Вечерята е вкусна и обилна. За десерт има домашно приготвени кашкавал и сладко от портокали.
Май днес сме наблегнали повече на хапването, а?
Франк, любимият ми кубинец. Едва по-късно установявам защо толкова ми допада - по някакъв начин ми напомня на зет ми.
Нашето возило:
Докато местни се возят така:
Обяд в паладар (частен ресторант):
Гледката:
Яденето:
Мохито на верандата докато ни сервират вечерята:
Разходи:
- 15 CUC p.p. транспорт от Хавана до Винялес
- 30 CUC (28 + 2 бакшиш) - обяд в паладар
Чакаме таксито си до Винялес пред къщата на Франк. Такава ни е уговорката, защото пазарейки се, установяваме, че не си знаем новия адрес. Докато чакаме слизат двама негови гости, също поръчали такси до Винялес. Чудим се как ще познаем кое такси за кого е. Мацката благородно ни преотстъпва първото дошло, те не бързали. Но такси не идва. Нито тяхното, нито нашето. Заедно с градско такси се придвижваме до автогарата и там на място уговаряме друго до Винялес. За нас четиримата, 15 CUC/човек при четирима пътуващи, т.е. 60 CUC за колата.
Последната този път е Шевролет от 1948г. Шофоьорът, за чието име не се осведовяваме, я купил за 25 000 CUC, имало само две такива коли в Куба. Бил останал в Куба, защото родителите му вече били възрастни, а и искал да гледа как расте синът му, в момента на 3г. Ако искал да отиде в САЩ, ще трябва да продаде апартамента си в Holguín. Веднъж в месеца си позволявал да наеме къща с басейн и две момичета, струвало 150 CUC. Заврършил е право, но предпочитал да кара такси, защото така сам си бил шеф. За таксито плащал 650 CUC на месец + 10% от приходите. Но можело да спреш за месец - например през август, когато е ниският сезон. Неговата кола е дизел. След като е купил колата е доплатил е 10 000 за смяна на оригиналния двигател с дизелов китайски. Нормалната цена на дизела е 1 CUC за литър. Шофьорите на държавна работа обаче крадели гориво и го продавали на половин цена. Заплата им била 10-15 CUC/месец. Новите таксиметрови коли по закон трябвало да бъдат боядисани в жълто. Това правило не важало за ретро колите заради туристите.
Другата двойка са млади и доста любезни - освен, че ни преотстъпваха таксито си, ми предложиха да ми подарят и спрей против комари. Мацката е англичанка, красива при това, той - французин, помежду си говорят на френски.
Собствениците на касата във Винялес са възрастна двойка, над 70 годишни, много милички. Чувствам се много неудобно толкова възрастни хора да ми прислужват. Франк единствено за тях гарантира, че ще ни харесат. Отсядал е при тях по време на сватбеното си пътешествие. А може би съм се предоверила на Франк и това ми пречи сама да си изградя мнение.
Обяд в близкия паладар.
Изсипва се пороен дъжд. Било нормално да вали, но малко, а не такъв порой, продължаващ часове. Какво ли е през дъждовния сезон... Сега нека вали. Не ми пречи на сиестата и храносмилането.
Кратка разходка из градчето. Доста е туристическо - почти всяка къща е за гости. Но мизерийка не липсва и тук. Мирише на петролен продукт. Може би са пръскали против комари.
Мохито на верандата, сервирано от Марсело. Добро е.
Вечерята е вкусна и обилна. За десерт има домашно приготвени кашкавал и сладко от портокали.
Май днес сме наблегнали повече на хапването, а?
Нашето возило:
Докато местни се возят така:
Гледката:
Яденето:
Из градчето:
Мохито на верандата докато ни сервират вечерята:
Разходи:
- 15 CUC p.p. транспорт от Хавана до Винялес
- 30 CUC (28 + 2 бакшиш) - обяд в паладар
1 comment:
Супер! И е топло! Мразя студ!
Post a Comment