19.03.2016
От Тринидад до Хавана пътуваме само двамата с nomad с taxi compartido (споделено такси). Колата е Cadillac'51, шофьорът се казва René. Трябваше да сме четирима, но другите двама не се явяват и ние се ширим без увеличение на цената - 25 CUC на човек, колкото струва и автобусът. От тези 25, 5 отиват за "викача" - посредникът, който на улицата ни е спрял да ни предложи такси до Хавана. Шофьорите се навиват на този вариант, защото обикновено не говорят друг език освен испански и тук идва посредникът с неговия английски. Изобщо за всяко посредничество - препоръка на casa particular, водене на клиент в ресторант, уреждане на такси, в Куба има фиксирана тарифа - 5 CUC на човек (или на стая) за посредника. Тази сума след това се взема от клиента - или е включена в цената на стаята или ти се дава другото меню в ресторанта, в което цените на ястията са много по-високи отколкото, ако сам влезеш в ресторант.
Обичам когато nomad седи до шофьора. Така не ми се аналага да участвам в разговора - с непознати, а и с познати мога да бъда голям темерут, а и разговорите ме натоварват - но мога да подлушвам, а ако ми е скучен разговорът - просто да си блея през прозореца или да си подремна. С Рене обаче е интересно и ни осведомява за доста неша, разказвайки къде от първо, къде от трето лице. Използваме възможността да питаме за някои неща, които са ни направили впечатление в Куба.
Например защо има толкова много необработваема земя в Куба. Държавата давала на селянина земя и семена - безплатно, но той се задължавал да продава готовата продукция само и единствено на държавата на определени от нея цени. Ако го хванели да продава на черно - първо имало глоба, при повторно нарушение - му отнемали земята. В резултат две трети от змеята в Куба била пустееща.
През 90-те години на миналия век братът на Рене платил 14 000 USD, за да отиде до Маями с ланча. Нормално, за да направи това кубинец, първо си разпродавал цялото имущество. През 1994г са премахнали наказанието - ако пътуването се провали вече не те вкарвали в затвора, но пък си оставаш без нищо. В наши дни тази услуга струвала 20 000 CUC.
За колата Рене е платил 13-14 000 CUC. Парите ги е дал брат му. Майка му имала Cadillac'1956, с оригинален двигател и горяла 1 литър на 6 км. Това били двата най-търсени модела в Куба - този от 1951 бил най-здравата кола, а тези от 1956 били най-търсени заради представителния им вид. Майката на Рене 4 пъти е ходила при брат му и накрая останала в Маями, докато баща му все още си в Куба. На самия Рене са му отказали виза.
За всеки бизнес в Куба - през последните години са либерализирали системата за частна инициатива - се плащало фиксирана такса + 10 процента от печалбата, което сумарно излизало повече от 50% данък. Затова и много casas particulares напр. регистрирали гостите само за първата ношувка.
Моля го да спре да отида до тоалетна, което малко го притеснява. Или не е прието да "поливаш" храстчетата около пътя (бензиностанциите са ряско явление, ако изобщо ги има) или смята, че трябва да ме заведе на луксозно място. Спирката е предполагам официална за Виасул - луксозни магазини и барове и в шадравана - риба. Което определя и следващата тема на разговор.
Рибарите, както и селяните, били длъжни да продават целия си улов на държавата. Те скривали и продавали част от улова на черно още в морето. В по-малките населени места било по-лесно да се сдобиеш с местна риба - Куба изнасяла целия (официален) улов. Иначе нормалните кубинци имали достъп само до китайска риба, канадски пилета - продавани на двойна цена - и местно свинско месо.
Притеснени сме каква ще е ситуацията в Хавана с настоящето историческо посещение на Обама. Рене се изненадва от моите очаквания да видя ремонта на Капитолия завършен за височайшата визита. Капитолия я построили за 3 години, а сега я реконструирали вече седма година. От една година проектът го поела руска фирма и затова се виждал някакъв напредък. Изобщо в Куба през социализма се строяло много бързо, но много некачествено. Хората едва се настанявали и всичко започвало да се разпада.
Нямаме подсигурена нощувка в Хавана. Рене ни оставя при Франк, който ни води при съседка. Макар уговорено предварително, заварваме хавлия, неясно дали използвана от предишния наемател, остатъци от сапун и вестници в кошчето за боклук в банята, използвани по алтернативно предназначение. Когато се опитваме да излезем, установяваме, че стаята не се закключва. " - Не ни ли се доверявате?" - Ами, не." Обратно при Франк. Извинява се, че не е проверил стаята. Едва тогава забелязвам, че заеква. Обажда се на друга съседка. Отиваме на място, за да се уверим, че ни харесва стаята и после се местим. Цената обаче е 30 CUC, сигурно заради 5-те CUC за посредничеството на Франк. Банята е отделно, уж само за нас, но не е удобно, че не е директно до стаята.
Интернет. Пица Dino's, която е наполовина по-малка от тази в Сиенфуегос. Опашка за Coppelia. Има избор - сладоледът е само кокосов.
Усеща се засилено журналистическо присъствие в района около хотел Habana Libre.
Търсене на транспорт до Винялес. Нито Виасул, нито Конектандо имат билети. Всичко до 25-26ти август е разпродадено.
По мое настояване вземаме автобус 27 до Zoologico, където е автогарата на Виасул и стоянката на такситата. Първият шофьор ни иска 15 CUC/човек, но тръгването е следобед. Вторият - сутринта - 15 CUC/човек, ако е от автогарата на Виасул и 20 CUC/човек, ако е от адрес.
Обратно при Франк да се обади за настаняването във Винялес. За първата нощувка ще сме при неговия човек, но за втората няма място и ще се местим пак.
За да се изкъпем, трябва да пускат помпа - за да имало по-голямо налягане на водата. Без помпата и казанчето на тоалетната не може да се напълни с вода. Битовизми.
Разходи:
25 CUC/човек - taxi compartido от Тринидад до Хавана
30 кук - стая
6.90 кук - пица
5.10 кук - вода
6.50 кук - вечеря (сандвич + 2 бири)
8 кук - интернет
От Тринидад до Хавана пътуваме само двамата с nomad с taxi compartido (споделено такси). Колата е Cadillac'51, шофьорът се казва René. Трябваше да сме четирима, но другите двама не се явяват и ние се ширим без увеличение на цената - 25 CUC на човек, колкото струва и автобусът. От тези 25, 5 отиват за "викача" - посредникът, който на улицата ни е спрял да ни предложи такси до Хавана. Шофьорите се навиват на този вариант, защото обикновено не говорят друг език освен испански и тук идва посредникът с неговия английски. Изобщо за всяко посредничество - препоръка на casa particular, водене на клиент в ресторант, уреждане на такси, в Куба има фиксирана тарифа - 5 CUC на човек (или на стая) за посредника. Тази сума след това се взема от клиента - или е включена в цената на стаята или ти се дава другото меню в ресторанта, в което цените на ястията са много по-високи отколкото, ако сам влезеш в ресторант.
Обичам когато nomad седи до шофьора. Така не ми се аналага да участвам в разговора - с непознати, а и с познати мога да бъда голям темерут, а и разговорите ме натоварват - но мога да подлушвам, а ако ми е скучен разговорът - просто да си блея през прозореца или да си подремна. С Рене обаче е интересно и ни осведомява за доста неша, разказвайки къде от първо, къде от трето лице. Използваме възможността да питаме за някои неща, които са ни направили впечатление в Куба.
Например защо има толкова много необработваема земя в Куба. Държавата давала на селянина земя и семена - безплатно, но той се задължавал да продава готовата продукция само и единствено на държавата на определени от нея цени. Ако го хванели да продава на черно - първо имало глоба, при повторно нарушение - му отнемали земята. В резултат две трети от змеята в Куба била пустееща.
През 90-те години на миналия век братът на Рене платил 14 000 USD, за да отиде до Маями с ланча. Нормално, за да направи това кубинец, първо си разпродавал цялото имущество. През 1994г са премахнали наказанието - ако пътуването се провали вече не те вкарвали в затвора, но пък си оставаш без нищо. В наши дни тази услуга струвала 20 000 CUC.
За колата Рене е платил 13-14 000 CUC. Парите ги е дал брат му. Майка му имала Cadillac'1956, с оригинален двигател и горяла 1 литър на 6 км. Това били двата най-търсени модела в Куба - този от 1951 бил най-здравата кола, а тези от 1956 били най-търсени заради представителния им вид. Майката на Рене 4 пъти е ходила при брат му и накрая останала в Маями, докато баща му все още си в Куба. На самия Рене са му отказали виза.
За всеки бизнес в Куба - през последните години са либерализирали системата за частна инициатива - се плащало фиксирана такса + 10 процента от печалбата, което сумарно излизало повече от 50% данък. Затова и много casas particulares напр. регистрирали гостите само за първата ношувка.
Моля го да спре да отида до тоалетна, което малко го притеснява. Или не е прието да "поливаш" храстчетата около пътя (бензиностанциите са ряско явление, ако изобщо ги има) или смята, че трябва да ме заведе на луксозно място. Спирката е предполагам официална за Виасул - луксозни магазини и барове и в шадравана - риба. Което определя и следващата тема на разговор.
Рибарите, както и селяните, били длъжни да продават целия си улов на държавата. Те скривали и продавали част от улова на черно още в морето. В по-малките населени места било по-лесно да се сдобиеш с местна риба - Куба изнасяла целия (официален) улов. Иначе нормалните кубинци имали достъп само до китайска риба, канадски пилета - продавани на двойна цена - и местно свинско месо.
Притеснени сме каква ще е ситуацията в Хавана с настоящето историческо посещение на Обама. Рене се изненадва от моите очаквания да видя ремонта на Капитолия завършен за височайшата визита. Капитолия я построили за 3 години, а сега я реконструирали вече седма година. От една година проектът го поела руска фирма и затова се виждал някакъв напредък. Изобщо в Куба през социализма се строяло много бързо, но много некачествено. Хората едва се настанявали и всичко започвало да се разпада.
Нямаме подсигурена нощувка в Хавана. Рене ни оставя при Франк, който ни води при съседка. Макар уговорено предварително, заварваме хавлия, неясно дали използвана от предишния наемател, остатъци от сапун и вестници в кошчето за боклук в банята, използвани по алтернативно предназначение. Когато се опитваме да излезем, установяваме, че стаята не се закключва. " - Не ни ли се доверявате?" - Ами, не." Обратно при Франк. Извинява се, че не е проверил стаята. Едва тогава забелязвам, че заеква. Обажда се на друга съседка. Отиваме на място, за да се уверим, че ни харесва стаята и после се местим. Цената обаче е 30 CUC, сигурно заради 5-те CUC за посредничеството на Франк. Банята е отделно, уж само за нас, но не е удобно, че не е директно до стаята.
Интернет. Пица Dino's, която е наполовина по-малка от тази в Сиенфуегос. Опашка за Coppelia. Има избор - сладоледът е само кокосов.
Усеща се засилено журналистическо присъствие в района около хотел Habana Libre.
Търсене на транспорт до Винялес. Нито Виасул, нито Конектандо имат билети. Всичко до 25-26ти август е разпродадено.
По мое настояване вземаме автобус 27 до Zoologico, където е автогарата на Виасул и стоянката на такситата. Първият шофьор ни иска 15 CUC/човек, но тръгването е следобед. Вторият - сутринта - 15 CUC/човек, ако е от автогарата на Виасул и 20 CUC/човек, ако е от адрес.
Обратно при Франк да се обади за настаняването във Винялес. За първата нощувка ще сме при неговия човек, но за втората няма място и ще се местим пак.
За да се изкъпем, трябва да пускат помпа - за да имало по-голямо налягане на водата. Без помпата и казанчето на тоалетната не може да се напълни с вода. Битовизми.
Разходи:
25 CUC/човек - taxi compartido от Тринидад до Хавана
30 кук - стая
6.90 кук - пица
5.10 кук - вода
6.50 кук - вечеря (сандвич + 2 бири)
8 кук - интернет
No comments:
Post a Comment