Cuba''2016: 3. Cienfuegos (2)

10.03.2016

Nomad излиза да търси нова кварира. Намира на 2 пресечки, но после не може да се ориентира къде е старата, наема конска каруца и с нея обикаля из квартала докато открият къщата. Все още не мога да преценя дали ме занася с тази история или е истина.
Местим се. Срещу къщата е опашката за конски каручки - общественият транспорт (!!!), както е написано на тях.
След загубването, задача номер 1 за деня е трениране на пътя до автогарата, за да сме подготвени за тръгването на следващия ден с багажа. Улиците са перпендикулярни, автогарата е на 7 пресечки, т.е. задачата би трябвало да е лесна. По-късно отново минаваме по същия път, защото сме харесали заведение за ядене, но уви, вече е затворено.
Следващата задача е купуване на карти за интернет. Предния ден не сме успяли, защото имало технически проблем. Сега - били са свършили картите. Будалкат ли ни? Може. Една "шега" на соц. управление. Като тази, че с CUP може да купиш хляб и яйца и ако си голям кьсметлия и нещо друго. Всъщност, не сме видели "другото". "Луксозните" стоки като олио. спагети, вода! са в CUC.
Другата стока в CUP е сладоледът Coppelia. Ние сме вече редовни клиенти. Събота е и на обяд чакаме на опашка, за да се освободи маса. Настава суматоха: пускат по четирима, но никой не иска да седне с нас. Не се и налага - разпоредителят ни настанява сами на една маса. По-късно все пак една жена се присъединява към нас, поздравявайки. И ние, и местните ядем по две порции. Разглезена от капитализма, предлагам цената да се вдигне двойно, след като има толкова голямо търсене. Nomad е дълбоко възмутен. "Не виждаш ли колко е труден животът им?! Искаш да им отнемеш едничкото удоволствие!" Да, виждам го. Кубинската трагедия за мен е олицетворена в дузината счупени яйца на улицата - някой ги е изтървал и сигурно ще гладуват още повече. Извън CUC-зоата малка пица струва 7 CUP, чепка бананчета (сорт "маймунски пишки", около 2 дузини) струва 10 CUP... Цените са такива, защото обикновеният човек не може да си позволи по-високи. Обикновеният - този, който няма достъп до CUC или стиска някоя монета от конвертируемата валута в шепата си.
Вторият ден в този град ми дава време за размисъл и за моето пътуване Колкото и да обичам да се шляя безцелно, ми липсва някакво смислено занимание. Тази необходимост може би ще доведе до предсрочно завръщане в родината.
След неуспешен опит да ползвам интернет на площада, забелязвам засиленото полицейско присъствие заради групите с туристи. Отправяме се към Malecón и "квартала на богатите" Punta Gorda. Подминавайки къща за продан дочуваме разговора на местни - собственикът я продава, защото няма вода.
Любуваме се на залеза от покрива на ресторант с други индивидуално пътуващи и доведени групи. Удоволствието за нас е безплатно.
Куба не е само музика.


Кафе за 1 CUP: продават ги местни хора в собствената къща. Къщите имат големи вестибюли или там както се казват, отварят прозореца и вратата и ето ти импровизирано кафене:

La alegria - това са кварталните кръчми. Колко ти трябва да си весел - ромът е по-евтин от минералната вода.

"фирмата" на каручките

Coppelia:

Мрежестите чорапогащи, последният вик на модата в Куба:

самоделни средства за транспорт в Куба, пример:

туристки на Малекон:

Punta Gorda:

Cuba''2016: 3. Cienfuegos (1)

9.03.2016: Playa Larga -> Cienfuegos

Чакаме близо час на пътя да дойде автобусът. Само ние сме с предварително закупени билети. Двойка възрастни французи веднага си вземат такси. Бих направила същото, но билетите са поименни и не можем да ги продадем. Разпоредителят се опитва да предложи такси на групата испанки, но те очакват да им се направи голямо намаление и така таксито да им излезе по-евтино от автобуса. Разпоредилят им обяснява, че има само един автобус от Плая Ларга, че вероятно ще дойде пълен и че след това цената на таксито ще е друга, но без резултат. Не успяваме да видим края на сагата - пристига автобусът, ние се качваме, но за испанките няма места. После защо в Латинска Америка не обичат испанците. Последните се държат нагло и надменно, все едно бившите колонии са им длъжни с нещо.
Макар само 30км, разстоянието до Сиефуегос го вземаме за близо 2ч. Има само една междинна спирка - Плая Хирон.
В Сиенфуегос ни чака човек с табела с имената ни. Първо минаваме през офиса на Виасул.За Тринидад има 4 автобуса дневно, няма места за следващия ден и това решава дилемата за колко нощувки да останем в Сиенфуегос. Закарват ни в друга квартира, а не в уж резервираната и потвърдена по телефона предната вечер и това разарява nomad - "Той ще ме цака с топла бира!" - и разправията трае 45 минути. Yhanes е извикан да се обяснява с nomad. Уж предишният наемател е получил хранително натравяне и не е успял да освободи стаята.
30 CUC е първоначалната цена, домакинята Тересита я сваля на 25 и предупреждава, че това е окончателната и че за следващия ден има резервация и ние трябва да си търсим друга квартира.
Излизаме на разходка.
Близо сме до Prado и централната търговска улица. На централния площад Jose Martí можеш да се качиш на кулата на Casa de la Cultura Benjamin Duarte - красива изоставена до пълна разруха къща - за панорамни снимки. Хубави сгради, хубава жега. Пристанището не е много натоварено. Сладолед в Coppelia - 3 топки за 3 CUP, т.е. около 30 стотинки. Не трябва да чакаме на опашка, както в Хавана, не се налага да плащаме и с конвертируемо песо. Изяждаме по два. В сладоледа слагат и парченца плодове, вкусно е. Хигиената няма да коментирам.
Тукашния Малекон е с доста по-скромни размери. По него има места за бързо хранене. Има и интернет. След откъсването ни от света в Плая Ларга, сега прекарваме онлайн много повече време от предвиденото. Хубав залез от Malecón и Punta Gorda.

Сладолед в Coppelia:

Улични телефони:

Casa de la Cultura Benjamin Duarte, интериор:

гледка към централния площад:

пристанището

 progreso cubano:

Прадо:

Guagua прави завой:

Малекон: