10.03.2016
Nomad излиза да търси нова кварира. Намира на 2 пресечки, но после не може да се ориентира къде е старата, наема конска каруца и с нея обикаля из квартала докато открият къщата. Все още не мога да преценя дали ме занася с тази история или е истина.
Местим се. Срещу къщата е опашката за конски каручки - общественият транспорт (!!!), както е написано на тях.
След загубването, задача номер 1 за деня е трениране на пътя до автогарата, за да сме подготвени за тръгването на следващия ден с багажа. Улиците са перпендикулярни, автогарата е на 7 пресечки, т.е. задачата би трябвало да е лесна. По-късно отново минаваме по същия път, защото сме харесали заведение за ядене, но уви, вече е затворено.
Следващата задача е купуване на карти за интернет. Предния ден не сме успяли, защото имало технически проблем. Сега - били са свършили картите. Будалкат ли ни? Може. Една "шега" на соц. управление. Като тази, че с CUP може да купиш хляб и яйца и ако си голям кьсметлия и нещо друго. Всъщност, не сме видели "другото". "Луксозните" стоки като олио. спагети, вода! са в CUC.
Другата стока в CUP е сладоледът Coppelia. Ние сме вече редовни клиенти. Събота е и на обяд чакаме на опашка, за да се освободи маса. Настава суматоха: пускат по четирима, но никой не иска да седне с нас. Не се и налага - разпоредителят ни настанява сами на една маса. По-късно все пак една жена се присъединява към нас, поздравявайки. И ние, и местните ядем по две порции. Разглезена от капитализма, предлагам цената да се вдигне двойно, след като има толкова голямо търсене. Nomad е дълбоко възмутен. "Не виждаш ли колко е труден животът им?! Искаш да им отнемеш едничкото удоволствие!" Да, виждам го. Кубинската трагедия за мен е олицетворена в дузината счупени яйца на улицата - някой ги е изтървал и сигурно ще гладуват още повече. Извън CUC-зоата малка пица струва 7 CUP, чепка бананчета (сорт "маймунски пишки", около 2 дузини) струва 10 CUP... Цените са такива, защото обикновеният човек не може да си позволи по-високи. Обикновеният - този, който няма достъп до CUC или стиска някоя монета от конвертируемата валута в шепата си.
Вторият ден в този град ми дава време за размисъл и за моето пътуване Колкото и да обичам да се шляя безцелно, ми липсва някакво смислено занимание. Тази необходимост може би ще доведе до предсрочно завръщане в родината.
След неуспешен опит да ползвам интернет на площада, забелязвам засиленото полицейско присъствие заради групите с туристи. Отправяме се към Malecón и "квартала на богатите" Punta Gorda. Подминавайки къща за продан дочуваме разговора на местни - собственикът я продава, защото няма вода.
Любуваме се на залеза от покрива на ресторант с други индивидуално пътуващи и доведени групи. Удоволствието за нас е безплатно.
Куба не е само музика.
Кафе за 1 CUP: продават ги местни хора в собствената къща. Къщите имат големи вестибюли или там както се казват, отварят прозореца и вратата и ето ти импровизирано кафене:
La alegria - това са кварталните кръчми. Колко ти трябва да си весел - ромът е по-евтин от минералната вода.
"фирмата" на каручките
Coppelia:
Мрежестите чорапогащи, последният вик на модата в Куба:
самоделни средства за транспорт в Куба, пример:
туристки на Малекон:
Punta Gorda:
Nomad излиза да търси нова кварира. Намира на 2 пресечки, но после не може да се ориентира къде е старата, наема конска каруца и с нея обикаля из квартала докато открият къщата. Все още не мога да преценя дали ме занася с тази история или е истина.
Местим се. Срещу къщата е опашката за конски каручки - общественият транспорт (!!!), както е написано на тях.
След загубването, задача номер 1 за деня е трениране на пътя до автогарата, за да сме подготвени за тръгването на следващия ден с багажа. Улиците са перпендикулярни, автогарата е на 7 пресечки, т.е. задачата би трябвало да е лесна. По-късно отново минаваме по същия път, защото сме харесали заведение за ядене, но уви, вече е затворено.
Следващата задача е купуване на карти за интернет. Предния ден не сме успяли, защото имало технически проблем. Сега - били са свършили картите. Будалкат ли ни? Може. Една "шега" на соц. управление. Като тази, че с CUP може да купиш хляб и яйца и ако си голям кьсметлия и нещо друго. Всъщност, не сме видели "другото". "Луксозните" стоки като олио. спагети, вода! са в CUC.
Другата стока в CUP е сладоледът Coppelia. Ние сме вече редовни клиенти. Събота е и на обяд чакаме на опашка, за да се освободи маса. Настава суматоха: пускат по четирима, но никой не иска да седне с нас. Не се и налага - разпоредителят ни настанява сами на една маса. По-късно все пак една жена се присъединява към нас, поздравявайки. И ние, и местните ядем по две порции. Разглезена от капитализма, предлагам цената да се вдигне двойно, след като има толкова голямо търсене. Nomad е дълбоко възмутен. "Не виждаш ли колко е труден животът им?! Искаш да им отнемеш едничкото удоволствие!" Да, виждам го. Кубинската трагедия за мен е олицетворена в дузината счупени яйца на улицата - някой ги е изтървал и сигурно ще гладуват още повече. Извън CUC-зоата малка пица струва 7 CUP, чепка бананчета (сорт "маймунски пишки", около 2 дузини) струва 10 CUP... Цените са такива, защото обикновеният човек не може да си позволи по-високи. Обикновеният - този, който няма достъп до CUC или стиска някоя монета от конвертируемата валута в шепата си.
Вторият ден в този град ми дава време за размисъл и за моето пътуване Колкото и да обичам да се шляя безцелно, ми липсва някакво смислено занимание. Тази необходимост може би ще доведе до предсрочно завръщане в родината.
След неуспешен опит да ползвам интернет на площада, забелязвам засиленото полицейско присъствие заради групите с туристи. Отправяме се към Malecón и "квартала на богатите" Punta Gorda. Подминавайки къща за продан дочуваме разговора на местни - собственикът я продава, защото няма вода.
Любуваме се на залеза от покрива на ресторант с други индивидуално пътуващи и доведени групи. Удоволствието за нас е безплатно.
Куба не е само музика.
Кафе за 1 CUP: продават ги местни хора в собствената къща. Къщите имат големи вестибюли или там както се казват, отварят прозореца и вратата и ето ти импровизирано кафене:
La alegria - това са кварталните кръчми. Колко ти трябва да си весел - ромът е по-евтин от минералната вода.
"фирмата" на каручките
Coppelia:
Мрежестите чорапогащи, последният вик на модата в Куба:
самоделни средства за транспорт в Куба, пример:
туристки на Малекон:
Punta Gorda:
No comments:
Post a Comment