11.03.2016
Първите задачи за деня са две - да направя снимки на града, главно на централния площад, на сутрешна светлина и да си купим карти за интернет или поне да се опитаме. Задачите са що-годе изпълнени - имам снимки и интернет за ... 2.5 часа / човек. Направо щедро от страна на PCC (Partido Comunista de Cuba).
На автогарата може да се видят някои от автобусите, с които се придвижват местните. Жал ти става - като добитък. Сравнени с тях, изглеждаме лигльовци, оплакващи се от китайските автобуси на Виасул, в които спокойно могат да се ширят четвъртокласници.
Там е и руснакът, който съм срещала последните два дни, по анцуг и професионален фотоапарат, дебнещ за интересни кадри. Със същия анцуг вече 3 дни,
Западноевропейците не знаят какво е опашка и ни пререждат. За нас остават местата до тоалетната, а тя този път е толкова миризлива, че ни се гади по пътя. Както казах - лигльовци.
В Тринидад ни посрещат собственици на каси със свободни стаи. Нямаме нито резервация, нито записан адрес. Nomad за мой ужас се договаря с първия - Delvis, аз харесвам някаква жена, но свивам рамене, жената и Delvis се сджафкват за нас. Стаята не ми харесва. Това и отговарям на Делвис и не му става приятно. Но решавам да не търсим друга, защото иначе той ще остане без наематели за нощта. Казал ни е, че готви много добре за гостите си, но хигиената на къщата ми изглежда съмнителна, за да опитаме манджите му. Но е така добър да ни препоръча няколко добри, според него, ресторанта в Тринидад. Запомняме само адреса на първия. Малко ме смущава в Куба да ходя на италиански ресторант, доверяваме се на препоръката и не съжаляваме.
Следва бърз поглед от камбанарията и екскурзоводска програма от ... "дон Валентин" - nomad влиза в ролята на гид, следвайки Фотографския тур в Lonely Planet. Авторите сигурно са проявили някакво нездраво чувство за хумор, защото ни запращат в бедняшките покрайнини на града. Може би целта е била да видим как живеят обикновените хора извън красивия колониален центьр. Много потискащо.
С така изгубеното време ни остава малко да се полюбуваме на красивата централна част, абстрахирайки се от факта, че красивите колониални градове са построени с робски пот и кръв. Красиво е и въпреки многото туристи и многото магазини за сувенири. Плетенето на една кука е популярно занимание.
Мирише на мазут. По-късно разбираме, че всъщност са пръскали против комари. Имало епидемия от денге. Но комари меко казано не липсват. На площада с интернета. Като искаш интернет, търпиш.
Трябва да чакаме на опашка за вечеря в италианския ресторант, но си заслужава.
А през нощта установяваме, че кочината на съседите е току до стаята ни...
фотосесия по джапанки:
на автогарата:
Тринидад:
Изгледи от камбанарията. Самата църква (Iglesia y Convento de San Francisco) е ... "музей на революционното движение" или по-точно "Museo de la Lucha contra Bandidos", вж Lucha contra Bandidos
Посочвайки на nomad, че ученичките всъщност носят панталони, а не поли - "Посегнали са на една институция!!!":
из фотографската обиколка:
игра на домино:
събираме мъжките погледи:
ropa vieja:
Първите задачи за деня са две - да направя снимки на града, главно на централния площад, на сутрешна светлина и да си купим карти за интернет или поне да се опитаме. Задачите са що-годе изпълнени - имам снимки и интернет за ... 2.5 часа / човек. Направо щедро от страна на PCC (Partido Comunista de Cuba).
На автогарата може да се видят някои от автобусите, с които се придвижват местните. Жал ти става - като добитък. Сравнени с тях, изглеждаме лигльовци, оплакващи се от китайските автобуси на Виасул, в които спокойно могат да се ширят четвъртокласници.
Там е и руснакът, който съм срещала последните два дни, по анцуг и професионален фотоапарат, дебнещ за интересни кадри. Със същия анцуг вече 3 дни,
Западноевропейците не знаят какво е опашка и ни пререждат. За нас остават местата до тоалетната, а тя този път е толкова миризлива, че ни се гади по пътя. Както казах - лигльовци.
В Тринидад ни посрещат собственици на каси със свободни стаи. Нямаме нито резервация, нито записан адрес. Nomad за мой ужас се договаря с първия - Delvis, аз харесвам някаква жена, но свивам рамене, жената и Delvis се сджафкват за нас. Стаята не ми харесва. Това и отговарям на Делвис и не му става приятно. Но решавам да не търсим друга, защото иначе той ще остане без наематели за нощта. Казал ни е, че готви много добре за гостите си, но хигиената на къщата ми изглежда съмнителна, за да опитаме манджите му. Но е така добър да ни препоръча няколко добри, според него, ресторанта в Тринидад. Запомняме само адреса на първия. Малко ме смущава в Куба да ходя на италиански ресторант, доверяваме се на препоръката и не съжаляваме.
Следва бърз поглед от камбанарията и екскурзоводска програма от ... "дон Валентин" - nomad влиза в ролята на гид, следвайки Фотографския тур в Lonely Planet. Авторите сигурно са проявили някакво нездраво чувство за хумор, защото ни запращат в бедняшките покрайнини на града. Може би целта е била да видим как живеят обикновените хора извън красивия колониален центьр. Много потискащо.
С така изгубеното време ни остава малко да се полюбуваме на красивата централна част, абстрахирайки се от факта, че красивите колониални градове са построени с робски пот и кръв. Красиво е и въпреки многото туристи и многото магазини за сувенири. Плетенето на една кука е популярно занимание.
Мирише на мазут. По-късно разбираме, че всъщност са пръскали против комари. Имало епидемия от денге. Но комари меко казано не липсват. На площада с интернета. Като искаш интернет, търпиш.
Трябва да чакаме на опашка за вечеря в италианския ресторант, но си заслужава.
А през нощта установяваме, че кочината на съседите е току до стаята ни...
фотосесия по джапанки:
на автогарата:
Тринидад:
Изгледи от камбанарията. Самата църква (Iglesia y Convento de San Francisco) е ... "музей на революционното движение" или по-точно "Museo de la Lucha contra Bandidos", вж Lucha contra Bandidos
Посочвайки на nomad, че ученичките всъщност носят панталони, а не поли - "Посегнали са на една институция!!!":
из фотографската обиколка:
игра на домино:
събираме мъжките погледи:
ropa vieja:
No comments:
Post a Comment