2.4.2016
Valladolid - Ek'Balam - Tulum
Цяла нощ дандания. На автобус с цветомузика се качват пиянките - местни и гости на града и цяла нощ пият, докато музиката дъни яко - много неприятна, но затова пък еднообразна. Не знам нито каква е идеята, нито защо е разрешено.
Спирката на taxi colectivo за Ek' Balam е в близост до хостела ни. Представлява нормално такси, за което пътниците си споделят разходите - 200 песо за 4 ма. За да не чакаме, предлагаме да платим за трима и потегляме. Другият пътник е с изразени индиански черти. Но тук индианец е обидна дума. С шофьора си говорят на испански, но за кратко минават на своя език и дори не мога да предположа какво са казали. Последните 2 км до архиологическия обект са затворени, пътят го отварят в 7:30 с точност до секундата. А самият обект отваря в 8. Излиза, че сме най-нетърпеливите посетители. Докато чакаме наблюдаваме птица, роднина на кецала.
В 8 вече е отворено. На голямата пирамида ни посреща служител на парка. Споделям с него, че имам страх от височини и че ме притеснява как ще сляза от пирамидата, ако се кача на нея. Но той дава довод за опита - все още е разрешено, лед време ще го забранят, както е в Чичен Ица. И човек трябвало да се възползва. Послушвам го. Качването е лесно. Но.. идва моментът на слизането. И тогава човекът ми се притича на помощ. Държи ме за ръка и слизаме стъпало по стъпало. По средата му се обаждат, явно отвкъщи. Разговорът е абсолютно неразбираем за мен. Вкъщи не говорели на испански помежду си. А аз си мислех, че маите са претопени. Успокояваме, че и него го било страх в началото. Но, за да го вземат на работа като изискване било да можеш да се изкачваш на пирамидата. Два дни опитвал и не успявал. Докато колега не му препоръчал да пробва нощем, когато не се вижда в перспектива. И така се справил. Малко преди да се разделим, пристига и анй-старшият служител на парка. Работи тук от създаването му преди 20г. Тогава построили път. Голяма част от Ек' Балам не е разкопана все още.
Първи сме и на сенотето. Отново не е толкова красиво както на рекламните материали и само му хвърляме бегъл поглед.
Както и очаквах сме сами в таксито на връщане, т.е. трябва да платим цялата сума.
Преди да се отправим към автогарата си вземаме довиждане с Антонио. Дава ни визитната си картичка. Да му звъним, ако имаме някакъв проблем. Където и да е в Мекско.
По пътя започва да вали, по-късно дъждът ни застига и в Тулум. Самият град е една голяма и много неприятна туристическа дупка. Избираме близка пицария за вечеря. Да - пицария в Мексико, но хигиената не ми вдъхва доверие. И с право. Докато чакаме поръчката виждам най-голямата хлебарка в живота си. Щъка си напред-назад. Две котки я виждат и вяло започват да си играят с нея, но бързо загубват интерес. После в чистия хотел две нови насекоми - бързи като хлебарки, но с кръгли тела. Пфу!
Черният ягуар, на когото е кръстен Ек' Балам ;-)
сеноте:
gringo tree:
Централният площад във Ваядолид:
Лончерията, в която обядвахме:
площадчето до хостела:
Разходи:
такси - 150+200$
вход - 200 p.p.
автобус до Xpujil (с прекачване в Chetumal)- 400$ p.p.
нощувка - 596$ в Posada Malix Pek, Tulum
вечеря - 130$
покупки - 700$
пране - 30$
Valladolid - Ek'Balam - Tulum
Цяла нощ дандания. На автобус с цветомузика се качват пиянките - местни и гости на града и цяла нощ пият, докато музиката дъни яко - много неприятна, но затова пък еднообразна. Не знам нито каква е идеята, нито защо е разрешено.
Спирката на taxi colectivo за Ek' Balam е в близост до хостела ни. Представлява нормално такси, за което пътниците си споделят разходите - 200 песо за 4 ма. За да не чакаме, предлагаме да платим за трима и потегляме. Другият пътник е с изразени индиански черти. Но тук индианец е обидна дума. С шофьора си говорят на испански, но за кратко минават на своя език и дори не мога да предположа какво са казали. Последните 2 км до архиологическия обект са затворени, пътят го отварят в 7:30 с точност до секундата. А самият обект отваря в 8. Излиза, че сме най-нетърпеливите посетители. Докато чакаме наблюдаваме птица, роднина на кецала.
В 8 вече е отворено. На голямата пирамида ни посреща служител на парка. Споделям с него, че имам страх от височини и че ме притеснява как ще сляза от пирамидата, ако се кача на нея. Но той дава довод за опита - все още е разрешено, лед време ще го забранят, както е в Чичен Ица. И човек трябвало да се възползва. Послушвам го. Качването е лесно. Но.. идва моментът на слизането. И тогава човекът ми се притича на помощ. Държи ме за ръка и слизаме стъпало по стъпало. По средата му се обаждат, явно отвкъщи. Разговорът е абсолютно неразбираем за мен. Вкъщи не говорели на испански помежду си. А аз си мислех, че маите са претопени. Успокояваме, че и него го било страх в началото. Но, за да го вземат на работа като изискване било да можеш да се изкачваш на пирамидата. Два дни опитвал и не успявал. Докато колега не му препоръчал да пробва нощем, когато не се вижда в перспектива. И така се справил. Малко преди да се разделим, пристига и анй-старшият служител на парка. Работи тук от създаването му преди 20г. Тогава построили път. Голяма част от Ек' Балам не е разкопана все още.
Първи сме и на сенотето. Отново не е толкова красиво както на рекламните материали и само му хвърляме бегъл поглед.
Както и очаквах сме сами в таксито на връщане, т.е. трябва да платим цялата сума.
Преди да се отправим към автогарата си вземаме довиждане с Антонио. Дава ни визитната си картичка. Да му звъним, ако имаме някакъв проблем. Където и да е в Мекско.
По пътя започва да вали, по-късно дъждът ни застига и в Тулум. Самият град е една голяма и много неприятна туристическа дупка. Избираме близка пицария за вечеря. Да - пицария в Мексико, но хигиената не ми вдъхва доверие. И с право. Докато чакаме поръчката виждам най-голямата хлебарка в живота си. Щъка си напред-назад. Две котки я виждат и вяло започват да си играят с нея, но бързо загубват интерес. После в чистия хотел две нови насекоми - бързи като хлебарки, но с кръгли тела. Пфу!
Черният ягуар, на когото е кръстен Ек' Балам ;-)
сеноте:
gringo tree:
Централният площад във Ваядолид:
Лончерията, в която обядвахме:
площадчето до хостела:
Разходи:
такси - 150+200$
вход - 200 p.p.
автобус до Xpujil (с прекачване в Chetumal)- 400$ p.p.
нощувка - 596$ в Posada Malix Pek, Tulum
вечеря - 130$
покупки - 700$
пране - 30$
No comments:
Post a Comment