9.03.2016: Playa Larga -> Cienfuegos
Чакаме близо час на пътя да дойде автобусът. Само ние сме с предварително закупени билети. Двойка възрастни французи веднага си вземат такси. Бих направила същото, но билетите са поименни и не можем да ги продадем. Разпоредителят се опитва да предложи такси на групата испанки, но те очакват да им се направи голямо намаление и така таксито да им излезе по-евтино от автобуса. Разпоредилят им обяснява, че има само един автобус от Плая Ларга, че вероятно ще дойде пълен и че след това цената на таксито ще е друга, но без резултат. Не успяваме да видим края на сагата - пристига автобусът, ние се качваме, но за испанките няма места. После защо в Латинска Америка не обичат испанците. Последните се държат нагло и надменно, все едно бившите колонии са им длъжни с нещо.
Макар само 30км, разстоянието до Сиефуегос го вземаме за близо 2ч. Има само една междинна спирка - Плая Хирон.
В Сиенфуегос ни чака човек с табела с имената ни. Първо минаваме през офиса на Виасул.За Тринидад има 4 автобуса дневно, няма места за следващия ден и това решава дилемата за колко нощувки да останем в Сиенфуегос. Закарват ни в друга квартира, а не в уж резервираната и потвърдена по телефона предната вечер и това разарява nomad - "Той ще ме цака с топла бира!" - и разправията трае 45 минути. Yhanes е извикан да се обяснява с nomad. Уж предишният наемател е получил хранително натравяне и не е успял да освободи стаята.
30 CUC е първоначалната цена, домакинята Тересита я сваля на 25 и предупреждава, че това е окончателната и че за следващия ден има резервация и ние трябва да си търсим друга квартира.
Излизаме на разходка.
Близо сме до Prado и централната търговска улица. На централния площад Jose Martí можеш да се качиш на кулата на Casa de la Cultura Benjamin Duarte - красива изоставена до пълна разруха къща - за панорамни снимки. Хубави сгради, хубава жега. Пристанището не е много натоварено. Сладолед в Coppelia - 3 топки за 3 CUP, т.е. около 30 стотинки. Не трябва да чакаме на опашка, както в Хавана, не се налага да плащаме и с конвертируемо песо. Изяждаме по два. В сладоледа слагат и парченца плодове, вкусно е. Хигиената няма да коментирам.
Тукашния Малекон е с доста по-скромни размери. По него има места за бързо хранене. Има и интернет. След откъсването ни от света в Плая Ларга, сега прекарваме онлайн много повече време от предвиденото. Хубав залез от Malecón и Punta Gorda.
Сладолед в Coppelia:
Улични телефони:
Casa de la Cultura Benjamin Duarte, интериор:
гледка към централния площад:
пристанището
progreso cubano:
Прадо:
Guagua прави завой:
Малекон:
Чакаме близо час на пътя да дойде автобусът. Само ние сме с предварително закупени билети. Двойка възрастни французи веднага си вземат такси. Бих направила същото, но билетите са поименни и не можем да ги продадем. Разпоредителят се опитва да предложи такси на групата испанки, но те очакват да им се направи голямо намаление и така таксито да им излезе по-евтино от автобуса. Разпоредилят им обяснява, че има само един автобус от Плая Ларга, че вероятно ще дойде пълен и че след това цената на таксито ще е друга, но без резултат. Не успяваме да видим края на сагата - пристига автобусът, ние се качваме, но за испанките няма места. После защо в Латинска Америка не обичат испанците. Последните се държат нагло и надменно, все едно бившите колонии са им длъжни с нещо.
Макар само 30км, разстоянието до Сиефуегос го вземаме за близо 2ч. Има само една междинна спирка - Плая Хирон.
В Сиенфуегос ни чака човек с табела с имената ни. Първо минаваме през офиса на Виасул.За Тринидад има 4 автобуса дневно, няма места за следващия ден и това решава дилемата за колко нощувки да останем в Сиенфуегос. Закарват ни в друга квартира, а не в уж резервираната и потвърдена по телефона предната вечер и това разарява nomad - "Той ще ме цака с топла бира!" - и разправията трае 45 минути. Yhanes е извикан да се обяснява с nomad. Уж предишният наемател е получил хранително натравяне и не е успял да освободи стаята.
30 CUC е първоначалната цена, домакинята Тересита я сваля на 25 и предупреждава, че това е окончателната и че за следващия ден има резервация и ние трябва да си търсим друга квартира.
Излизаме на разходка.
Близо сме до Prado и централната търговска улица. На централния площад Jose Martí можеш да се качиш на кулата на Casa de la Cultura Benjamin Duarte - красива изоставена до пълна разруха къща - за панорамни снимки. Хубави сгради, хубава жега. Пристанището не е много натоварено. Сладолед в Coppelia - 3 топки за 3 CUP, т.е. около 30 стотинки. Не трябва да чакаме на опашка, както в Хавана, не се налага да плащаме и с конвертируемо песо. Изяждаме по два. В сладоледа слагат и парченца плодове, вкусно е. Хигиената няма да коментирам.
Тукашния Малекон е с доста по-скромни размери. По него има места за бързо хранене. Има и интернет. След откъсването ни от света в Плая Ларга, сега прекарваме онлайн много повече време от предвиденото. Хубав залез от Malecón и Punta Gorda.
Сладолед в Coppelia:
Улични телефони:
Casa de la Cultura Benjamin Duarte, интериор:
гледка към централния площад:
пристанището
progreso cubano:
Прадо:
Guagua прави завой:
Малекон:
No comments:
Post a Comment