7.03.2016г
По първоначален план трябваше да пътуваме за Плая Ларга, но както вече споменах нямаше билети за автобуса на Виасул и оставаме в Хавана за още един ден. Не се противим - харесва ни градът и аз нямам нищо против да остана и месец.
Започваме със затвърждаване на материала - Centro Habana и Habana Vieja, но с нови елементи - спускане по San Miguel и San Rafael, подрепяне с кафе (1 CUP) и сок (2 CUP), сладолед срещу El Capitolio (1 CUP) и нетърпеливи сме на улица Brasil за коктейл, този път в бар Hanoi, другият още не са го отворили. Nomad е оптимист, че може да бие рекорда на Хемингуей от изпити дайкирита, но още с първото се убеждава, че това е непосилна задача.
Дебна за снимки из пазари, магазини в CUP, чавдарски и пионерски връзки - развратявам чавдарче, плащайки му 1 CUC за снимка, полички на ученички - които според nomad се носят на голо както шотландските, същият по пътя не пропуска да се социализира с местните - макар говорейки с карибски акцент се оказва, че все пак произнася много повече съгласни отколкото е прието в Куба... Вземаме ферибота Casablanca (2 CUC за чужденци, багажът се проверява), за да минем от другата страна на канала на залива. Целите са две - гледка към Хавана и посещение на форта Fortaleza la San Carlos de la Cabaña. Сок от ананас ни спасява от топлинна смърт. Nomad ме оставя сама да посетя форта. За него не мога да преценя - била едно от най-големите колониални укрепления в Америките, но гледките към Хавана със сигурност си заслужават. Леличката в тоалетната не е доволна да получи само 1 CUC като такса (убедена съм, че тоалетната е безплатна след като си платил вход от 6 CUC), не съм ли носила подарък, например сапун. Моля??? Но тя е по-скоро изключение, другите служители са любезни. До фара и до Castillo de los Tres Santos Reyes Magnos del Morro не отивам - прекалено дълго съм оставила nomad да ме чака.
Поливаме благополучното завръшане в Хавана Виеха с бира. Не вярвам отново да бъде похитен, но т. нар. ферибот няма вид на стабилно корито.
Въпреки или заради олющените си фасади, Хавана ни е влязла под кожата, но сме любопитни да видим и останалата част от Куба, макар и само по т. нар. Gringo Trail.
Сантерия:
Магазин в CUP. Не снимам празните рафтове, а само пропагандата, но пак ми правят забелжка и ме изгонват:
Сладолед във фунийка на цена от 1 CUP срещу El Capitolio:
в час:
поздравче:
По първоначален план трябваше да пътуваме за Плая Ларга, но както вече споменах нямаше билети за автобуса на Виасул и оставаме в Хавана за още един ден. Не се противим - харесва ни градът и аз нямам нищо против да остана и месец.
Започваме със затвърждаване на материала - Centro Habana и Habana Vieja, но с нови елементи - спускане по San Miguel и San Rafael, подрепяне с кафе (1 CUP) и сок (2 CUP), сладолед срещу El Capitolio (1 CUP) и нетърпеливи сме на улица Brasil за коктейл, този път в бар Hanoi, другият още не са го отворили. Nomad е оптимист, че може да бие рекорда на Хемингуей от изпити дайкирита, но още с първото се убеждава, че това е непосилна задача.
Дебна за снимки из пазари, магазини в CUP, чавдарски и пионерски връзки - развратявам чавдарче, плащайки му 1 CUC за снимка, полички на ученички - които според nomad се носят на голо както шотландските, същият по пътя не пропуска да се социализира с местните - макар говорейки с карибски акцент се оказва, че все пак произнася много повече съгласни отколкото е прието в Куба... Вземаме ферибота Casablanca (2 CUC за чужденци, багажът се проверява), за да минем от другата страна на канала на залива. Целите са две - гледка към Хавана и посещение на форта Fortaleza la San Carlos de la Cabaña. Сок от ананас ни спасява от топлинна смърт. Nomad ме оставя сама да посетя форта. За него не мога да преценя - била едно от най-големите колониални укрепления в Америките, но гледките към Хавана със сигурност си заслужават. Леличката в тоалетната не е доволна да получи само 1 CUC като такса (убедена съм, че тоалетната е безплатна след като си платил вход от 6 CUC), не съм ли носила подарък, например сапун. Моля??? Но тя е по-скоро изключение, другите служители са любезни. До фара и до Castillo de los Tres Santos Reyes Magnos del Morro не отивам - прекалено дълго съм оставила nomad да ме чака.
Поливаме благополучното завръшане в Хавана Виеха с бира. Не вярвам отново да бъде похитен, но т. нар. ферибот няма вид на стабилно корито.
Въпреки или заради олющените си фасади, Хавана ни е влязла под кожата, но сме любопитни да видим и останалата част от Куба, макар и само по т. нар. Gringo Trail.
Сантерия:
Магазин в CUP. Не снимам празните рафтове, а само пропагандата, но пак ми правят забелжка и ме изгонват:
Сладолед във фунийка на цена от 1 CUP срещу El Capitolio:
поздравче:
No comments:
Post a Comment