28.04.2016
Автобусите от Батопилас за Крил тръгват в 5 сутринта. Автобуси ли? Да, очакваме автобус. Chicken bus. Видели сме го предния ден спрян до катедралата. Но ни натоварват в маршрутка. Собственичката на хотела в 5 без 15 е почукала на вратата да побързаме за места иначе оставаме в Батопилас. Има защо. Прииждат нови и нови хора. Аз наивно смвтам, че ако дойдат повече, все пак ще ни натоварят на автобус. Но маршрутката е като дядовата ръкавичка. Побира още и още. Преброявам пътниците - 16 и дете.
Ще ви придружим, обявават от камионетката. Онези, въпръжените. Бойната мацка-шофьор на маршрутка се опитва да разбере защо, но не получава отговор. Падрето, отиващо на среща с епископа си, не се намесва, защото и да им кажело нещо, нямало да го послушат. Другите се смеят. За преобладаващата част от населението на Батопилас и околностите, младежите с автомати "Калашников" са от добрите. С някои от тяг са в роднинска връзка.
Потегляме. Мракът е прогледен колкото да виждаш пропастта и да ти се иска да е бъде напълно тъмно. Мацката шофира много уверено.
Любувам се на изгрева в каньона. Закъснял заради склоновете, осветяващ скалите в розово-златист цвят. Само за снимка.
В Крил шофьорката по-скоро от любезност пита учителките от последната седалка как са. По-приказливата отвръща, че са като сардели. " - Но сте живи.", доуточнява шофьорката. И с право.
Допреди година е нямало асфалтов път между Крил и Батопилас. Пътувало се е 8-9 часа. Сега разстоянието се взема за 4 часа с автобус, за 3 - с кола. Все още някои отсечки се доврършват, строи се мост.
В Крил ни посреща кучето, което бяхме хранили преди. Гарата е все още затворена, отваря в 10:30, отказват да ни продадат билети за икономична класа.
Влакът има закъснение. Не информират за него и затова чакаме на перона. Пристига товарен влак. Натоварен и с нелегални имигранти. Като по филмите.
45 минути по-късно отколкото по разписание влакът пристига. Обявават кой вагон закъде е.
И тук има гратисчии. Забелязвам съседа, който плаща до Ел Фуерте, но се вози до Лос Мочис.
На крайната гара в Лос Мочис пристигаме с около час закъснение. Притеснени сме дали ще намерим такси, но taxi colectivo събира клиенти. Извозват само нас до хотела. Без резервация сме и няма места. Шофьорът е така добър да ни закара в близък хотел и да изчака дали ще се настаним. Всичко е добре, когато приключва добре.
Разходи:
маршрутка/автобус Batopilas - Creel - 300 песо/човек
влак El Chepe - Creel - Los Mochis - 966 песо/човек
taxi colectivo от гарата в Лос Мочис до адрес в града - 50 песо/човек
двойна стая в хотел Corintios с включена континентална закуска (промоция) - 658 песо
снимки от Крил - няма много за снимане, освен индианците тараумара. Има доста турове, организирани в Крил, но цените са доста надути.
Barbacoa de res:
хотел Los Corinitios, Los Mochis - около 67лв
Автобусите от Батопилас за Крил тръгват в 5 сутринта. Автобуси ли? Да, очакваме автобус. Chicken bus. Видели сме го предния ден спрян до катедралата. Но ни натоварват в маршрутка. Собственичката на хотела в 5 без 15 е почукала на вратата да побързаме за места иначе оставаме в Батопилас. Има защо. Прииждат нови и нови хора. Аз наивно смвтам, че ако дойдат повече, все пак ще ни натоварят на автобус. Но маршрутката е като дядовата ръкавичка. Побира още и още. Преброявам пътниците - 16 и дете.
Ще ви придружим, обявават от камионетката. Онези, въпръжените. Бойната мацка-шофьор на маршрутка се опитва да разбере защо, но не получава отговор. Падрето, отиващо на среща с епископа си, не се намесва, защото и да им кажело нещо, нямало да го послушат. Другите се смеят. За преобладаващата част от населението на Батопилас и околностите, младежите с автомати "Калашников" са от добрите. С някои от тяг са в роднинска връзка.
Потегляме. Мракът е прогледен колкото да виждаш пропастта и да ти се иска да е бъде напълно тъмно. Мацката шофира много уверено.
Любувам се на изгрева в каньона. Закъснял заради склоновете, осветяващ скалите в розово-златист цвят. Само за снимка.
В Крил шофьорката по-скоро от любезност пита учителките от последната седалка как са. По-приказливата отвръща, че са като сардели. " - Но сте живи.", доуточнява шофьорката. И с право.
Допреди година е нямало асфалтов път между Крил и Батопилас. Пътувало се е 8-9 часа. Сега разстоянието се взема за 4 часа с автобус, за 3 - с кола. Все още някои отсечки се доврършват, строи се мост.
В Крил ни посреща кучето, което бяхме хранили преди. Гарата е все още затворена, отваря в 10:30, отказват да ни продадат билети за икономична класа.
Влакът има закъснение. Не информират за него и затова чакаме на перона. Пристига товарен влак. Натоварен и с нелегални имигранти. Като по филмите.
45 минути по-късно отколкото по разписание влакът пристига. Обявават кой вагон закъде е.
И тук има гратисчии. Забелязвам съседа, който плаща до Ел Фуерте, но се вози до Лос Мочис.
На крайната гара в Лос Мочис пристигаме с около час закъснение. Притеснени сме дали ще намерим такси, но taxi colectivo събира клиенти. Извозват само нас до хотела. Без резервация сме и няма места. Шофьорът е така добър да ни закара в близък хотел и да изчака дали ще се настаним. Всичко е добре, когато приключва добре.
Разходи:
маршрутка/автобус Batopilas - Creel - 300 песо/човек
влак El Chepe - Creel - Los Mochis - 966 песо/човек
taxi colectivo от гарата в Лос Мочис до адрес в града - 50 песо/човек
двойна стая в хотел Corintios с включена континентална закуска (промоция) - 658 песо
снимки от Крил - няма много за снимане, освен индианците тараумара. Има доста турове, организирани в Крил, но цените са доста надути.
Barbacoa de res:
хотел Los Corinitios, Los Mochis - около 67лв
No comments:
Post a Comment