6.4.2016
Избрали сме автобус, който според уеб страницата на ADO взема разстоянието от Паленке до Сан Кристобал де лас Касас за 5ч. На гишето за всеки случай питаме колко трае пътуването. 7 часа, но пътят е много живописен, отговаря служителката. 5 часа пътуват само автобуси втора класа в 6 сутринта и 6 вечерта. Решаваме се на дългия път. Наистина е живописно. Ако харесваш крави и сочни пасища. Не е точно представата на човек за Латинска Америка. До неотдавна тук е имало selva lacandona, унищожена от човека и заменена с пейсажи, по-присъщи за Европа. За историческите и географските справки, както и за GPS навигацията, отговаря nomad. Става ясно защо ще ни отнеме толкова време до Сан Кристобал. Вместо да поемем по краткия път за Сан Кристобал, ние тръгваме на север през Vallehermosa, след това на запад през Coatzacoalcos и после през Тукстла Гутиерес, столицата на мексиканския щат Чиапас. Транзитно. Спираме за обяд в избран от шофьора ресторант, изолирана от света дупка, в която дори nomad се посвенява да обядва. Но гледките наистина си заслужават - язовир, каньон, лунен пейсаж, та дори панорамата към Тукстла. Снимки няма.
Втори неуспешен опит да гледам "Еверест". Заспивам на същото място.
В Сан Кристобал пристигаме точно със златната светлина за снимки. Отнело ни е повече от 8 часа. Нямаме резервация. Къде от носталгични, къде по финансови причини, се отправяме към хостела, в който е nomad е отсядал по време на предишното си пътъване в Мексико преди 4г. Хостелът изненадващо съществува, цените неизненадващо са се удвоили, но е западнал и поради тази причина неудостоен с нашето внимание. Намираме подслон в съседство.
Кратка разходка из централната част. Отвикнала съм от тълпите туристи. А дори нямало колкото нормално.
Вечеря в нетуристически ресторант, близо до пазара.
No comments:
Post a Comment