Mexico'2016: 7. Izamal

30.03.2016

Харесала съм си Izamal по снимка от реклама за тур до там. Преброила съм поне 10 тура, които се предлагат от Мерида.

Izamal е Pueblo Magico, списък от селища в Мексико с исторически, културни или природни забележителности, създан по инициатива на властите с цел поощряване на туризма, аналог на този на ЮНЕСКО.

От Кампече трябва да се върнем до Мерида, оттам с такси до трета автогара, от която тръгват автобусите за Исамал. Тази автогара вече изглежда като "селска" и е интересна за снимка, но ме е срам да снимам. Седалките са дървени, "лелка" мие пода с парцал и ги помества. Има кът за молитва и тоалетна с леко съмнителна хигиена.
Преобладаващите пътници са местни. Коренните обитатели на континента не са изчезнали, техните наследници са тук, макар иедна част позабравили езика и обичаите си. Юкатан би бил интересна дестинация за културен антрополог. Детската ми мечта беше да стана археолог, но днес по-интересно ми е да наблюдавам хората, отколкото камънаците. Сега обект на вниманието ми е баща и детето му, а малкото неприкрито е целият му свят.
Пътят до Исамал е тесен, през джунглата. Селцата изкачат сякаш от нищото и всеки път се изненадвам, че на такова място живеят хора. На моменти наистина се питам накъде съм тръгнала, че съм и помъкнала nomad, който се е съгласил, само за да ми угоди.
Слизаме на прашна автогара. На една пресечка сме от центъра. Хотелът ни е на най-дългата улица в градчето, Calle 31, която ми се вижда още по-дълга с раниците на гръб в жегата, особено като първо тръгнеш в грешната посока - нали сме зле с ориентацията и ако има избор винаги ще сбъркаме. Отдалечаваме се от централния площад и става все по-пусто. Хотелът ни дори не е построен в колониален стил и не се вписва в атмосферата на градчето. Това поне по моите очаквания от жълти колониални къщи. Изкушаващо е да си останем в климатизираната стая, другите гости са в басейна. Но сме дошли да разглеждаме и то по моя вина. А за разглеждане няма много. В центъра на селото е имало голяма пирамида, която испанските завоеватели са разрушили колкото са могли и върху нея са построили огромен манастир. Съдейки по използваните камъни пирамидата трябва да е била огромна.
Другата пирамида в градчето е поразрушена и пообрасла.
За вечеря се спираме на препоръчано от Lonely Planet заведение. Пореден туристически капан. Явно след като те впишат в пътеводителя, вдигаш цените и сваляш качеството. Посетителите са само чужденци, предполагам почти всички чужденци, които нощуват в градчето. Повечето туристи идват в Исамал само на дневен тур.
Имам време на следващата сутрин за още една разходка, придружена от местно куче, преди да потеглим за следващата дестинация.

Разходи:
40$ такси в Кампече от хотела до автогарата
автобус Кампече - Мерида 204$
автобус Мерида - Исамал 29$/човек
вечеря 300$
ношувка Hotel Real Izamal 550$

Mexico'2016: 6. Campeche

29 март 2016

До Кампече ни довежда най-вече желанието ми да посетя колкото се може повече обекти на ЮНЕСКО.

Пътуването с автобусите на ADO си е пълно удоволствие. The Beatles.
Таксиджията иска доста приемлива сума, за да ни закара до хотела. Хвърляме раниците, преобличаме се и навън. Улиците са сравнително пусти, жегата - трудно поносима. Хапваме по сандвич в квартална закусвалня. На централния площад си харесвам влакчето за разходка. Купуваме билети, но има предостатъчно време, което уплътнявам с посещение в катедралата и бърз отскок до тукашния малекон. За влакчето са ни обещали да видим част от стария и част от новия град. Набелязвам си църква извън крепостните стени с черен Исус на Разпятието. Изпиваме по едно кафе на централния площад и се отравяме към църквата. Пътьом се опитваме да разгледаме повечето улици в стария град - шарено е, създава настроение. Качвайки се на крепостната стена, виждаме, че зад някои огради няма нищо. Обратно в рамките на крепостните стени. По препоръка на Lonely Planet избираме заведение за късен обяд / вечеря. Целта е да опитаме местното ядене Pan de cazón - месо от акула в доматен сос. Пълен провал: яденето е ужасно, ресторантът е туристически капан.
До автогарата и обратно. Интересува ни транспорт до малко градче, което съм си харесала на реклама за тур от Мерида.
Кампече извън крепостните стени е оживен, пренаселен и далеч не толкова лъскав, но старият град ни харесва и на двамата. Иска ни се да поостанем...
Докато...

Отседнали сме в хотел в стария град. Не съвсем централно разположен, но все пак във вътрешността на крепостните стени.

Звъни телефонът. Първоначално мислим. че е станало сутрин, после виждаме, че е едва 0:30. Телефонът ни събужда и сме неадекватни. Аз не разбирам какво ми говорят и връчвам слушалката на nomad. Чувам само неговите отговори. Едва на сутринта научавам целия раговор и сега го препредавам:

Мъж, със сигурност от рецепцията:

- Спите ли? Сигурно ви събуждам. Тук в хотела има въоръжени мъже, които ще проведат акция, сврързана с подозрителна кола, най-вероятно открадната. Не излизайте от стаята.

Подава слушалката на друг:

- Обажда се комисар ... от полицията. Ваша ли е колата сив ... номер ... от Монтерей? Не??? А с какво сте дошли? - С автобус. - Откъде? - Мерида. - А закъде ще пътувате? - Мерида. - И нямате автомобил? Какво правите в Кампече? Какви сте? Откъде сте? От коя страна сте?  Ама как така говориш толкова добре испански???

- Не сме никакви полицаи. Ние сме от картела на залива (El Cártel del Golfo). Отвличаме, измъчваме, търгуваме с органи. Ние сме мафия. Контролираме всичко..

Тук nomad му затваря телефона. И напук на указанията на рецепциониста тръгва да напуска стаята и хотела. Едва се налагам да останем в стаята и за по-сигурно в банята. Пиша във форума къде сме, ако се случи нещо с нас поне да се знае. Не смея да притеснявам семейството.

...

На суртинта на рецепцията молим да ни извикат такси. Мъжът е брадясал, заварваме го на един от диваните и заключаваме, че той ни се е обадил през нощта и ни е казал да не излизаме от стаята. Докато се суети да ни извика такси, аз се оглеждам за такова на улицата. Зървам рецепциониста от предния ден. Когато се настаняваме той едва ни обръща внимание. Виждайки ме сега, се усмихва широко, поздравява ни все едно е близък приятел, радвайки се да ни види, разпитва ни как ни се е сторил градът, ние естествено спестяваме снощната случка, втурва се да ни извика такси, успокоявайки ни, че няма да си изтървем автобуса. Това поведение само потвърждава подозрението ни, че опасността е била реална.

Разходи:

влакче - 100$ p.p.

вход за крепостната стена - 15$ p.p.

вечеря - 350$ - 2 порции + 3 х орчата

сандвич (torta) - 25$, coca cola 25$

картички - 3 х 8$

автобус до Мерида - 204$

нощувка в хотел El Navegante - 630$

Mexico'2016: 5. Cenotes de Cuzamá

28.03.2016

Информацията как да стигнем за сенотетата на Кусама сме я получили от продавача на licuados (плодови напитки като смути) - nomad е фен на мексиканската horchata - с маршрутка от ъгъла на 52-ра и 67-ма.
Nomad е превъзбуден. Най-сетне ще види сеноте, ще се топне в него. И транспортът до тези сенотета не е какъв да е, ами с конска каруца, теглена върху релси. Как това са сенотета, които стоят встрани от основния туристопоток.
Маршрутката я намираме лесно на посочения ъгъл - информацията е точна. От други ъгли тръгват други маршрутки в други посоки. Организацията е 6.
След около час с маршрутката ни оставят в Кусама, където очаквано ни посрещат напористи мототаксита. Инстуктирани сме, че имаме да изминем около 2 километра до мястото, откъдето тръгват каретите, първоначално отклоняваме предложението за транспорт, но малко по-встрани се харесваме с друг "таксиджия", който ни предлага услугата на нормална цена. Местното население са индианци, мая. Женят се рано - момичетата още 13-14 годишни. Той също се е оженил млад, има деца и трябва да си изкарва прехраната. Разпитваме го дали все още ядат игуана. Сега по-рядко, защото е защитен вид. Той бил опитвал. Ако се сготви и яде веднага било вкусно, приличало на пиле, макар и месото да е малко по-жилаво, но ако престои дори само ден, не ставало вече за ядене.
Явно сме подранили, изчакваме малко и впрягат единия кон, който до момента си пасе наблизо. С интерес наблюдавам съоръжението. Скептична съм, притеснена съм за животното, но след размисъл заключавам, че релсите всъщност поемат основната ни тежест и се натоварваме. Местните сами са измислили и построили трасето, за да припечелват. Маршрутът е фиксиран - три сенотета, които се посещават. Договаряш се с кочияша колко да те изчака. В първото сеноте се слиза по метална стълба.  Nomad е разочарован. Очаквал е открито сеноте. Аз слизам колкото да направя снимка. Вътре местни деца се забавляват - плуват, с "лиани" можеш да скочиш в центъра. За второто сеноте се слиза по дървена стълба, изправена почти перпендикулярно. Забранено ми .е да пробвам. Семейство американци с малки деца без никакви притеснения си слизат по стълбата. При третото сеноте стълбата е промушена през корените на дърветата. Абсолютно тъмно е и "гидът" предлага да слезе преди мен, за да ми осветява. Отново се въздържам да сляза. Nomad е бесен. Как сме си изгубили времето. А на мен ми е забавно. Кога друг път ще се возя с "карета" по релси. Въпросът как се разминават каретите, който ме е занимавал на отиване, има много лесно решение. От едната карета се слиза, разпряга се (то всъщност каретата не е вързана за коня, тегли се единствено с поводите, които държи водачът), премества се каретата до релсите, другата карета минава и първата обратно се поставя на релсите. Просто и ефективно. На изходната точка гидът се обажда на мототаксито да ни закара обратно до спирката на маршрутките.
По пътя за Кусама съм си харесала градче Acanceh, през което се минава. Забелязала съм, че в центъра му има пирамида и след уверението на шофьорът на машрутката, че оттам безпроблемно ще се върнем в Мерида, слизаме, за да го разгледаме. Пазачът на пирамидата притичва да ми отвори, инструктира ме къде мога и къде не мога да се качвам и ме оставя на спокойствие.
Връщаме се до Мерида не с маршрутка, а с автобус, билети за който закупуваме от нещо като автогара на централния площад.
Последна вечер в Мерида. Ще ни липсва. Успявам да си купя 2 рокли. Досегашните ми дрехи са ми омръзнали, а тук хората са с моя ръст, даже на моменти се извисявам с една глава над множеството. Купуването на нови дрехи се налага и поради непрестранното потене и недостига на дрехи за преобличане. Това, че си бакпакър не е оправдание да си миризлив. Направило ни е впечатление, че съдържателите на хостела се преобличат поне 3 пъти на ден. (Според nomad причината при тях е потене между завивките, но това са само подозрения.) Отличавам се от местните жени и по други признаци. Цвета на кожата мога да го докарам след двуседмичен престой, но късата коса е рядкост. Жените се радват на здрави, гъсти и дълги коси и явно са белег на красота и повод за гордост. Не се задоволявам с орчата като nomad. Научила съм си урока, че хладилниците с бира в супера се заключват в 9 вечерта и няма да направят изключение за чужденец. Това след лекция как алкохолът е едва ли смъртен грях,  нещо абсолютно недопустимо особено за жена и която си го позволява е изпаднала долна отрепка, се налага да си крия бирата в хартиен плик, като заклет пияница, докато си седя на пейка на площада и наблюдавам местните или пък ровя в интеренет.

мототакси:

tren de caballo / местните го наричат "truck":

първото сеноте:

входът на второто сеноте:

входът на третото сеноте:

Acanceh:

Разходи:
540$ нощувка
540$ - 2 рокли
130$ - вечеря
350$ tren de caballos
50$ транспорт - маршрутки, автобус
40$ - вход за пирамидата в Acanceh
220$ p.p. билет за автобус до Кампече

Два линка за сенотета:
http://www.en-yucatan.com.mx/merida-yucatan/cenotes-de-cuzama/
http://www.yucatansecrets.com/cenotes/cuzama/cuzama.php

Mexico'2016: 4. Великден в Mèrida

Великден в Мерида
27 март 2016г.

Христос воскресе! Воистина воскресе!
Това, разбира се, е повод за празненство. На централния площад в Мерида е още сравнително спокойно. Центърът на Мерида изглежда като типичен колониален град и с нищо не загатва, че градът е с около милион жители. Нашата цел е Paseo de Montejo, широк булевард, дълът повече от километър, по протежението на който, новобогаташите от края на 19ти и началото на 20ти век са се надпреварвали да си строят хубави къщи. По това време в Мерида, да, в Мексико, са били съсредоточени най-много милионери отколкото на друго място в света. И богатството им идвало от производството на ... сизал. Сизалът се прави от растение от вида агаве, от което се произвежда и текилата. Сега част от къщите са музеи, галерии, кафенета, други са загубили от блясъка си или пък си търсят нови собственици, но продължават да напомнят за по-славни времена, преди сизалът да бъде заместен с продукт на химическата промишленост.
На път за булеварда сме минали през магазин за традиционни занаяти, ориентиран към чужденци, където някои от нас (не съм аз!) са се упражнявали в пазаренето на сребърен медальон, ей така за спорта и сме се подкрепили с такос. За избирането на "ресторанта" са били направени предварителни проучвания, a не сме паднали в туристически капан, където на витрината жена в традиционно облекло приготвя тортили (tortillas de maíz).
Самото Paseo de Montejo по случай празника е затворено за автомобили. Вместо масовото средство за придвиждане се предлагат велосипеди и тандеми под наем.
Ако решите да се скриете на сянка на някоя пейка, имайте предвид невъзпитаните птици, които също за спорта ще ви целят с отпадъците от храносмилателната им система, много са точни!
Обратно към централния площад. Там веселбата е започнала. Под веселба мексиканците разбират храна и музика. И музиката я делят на такава за слушане и музика за танцуване. А как обичат да танцуват! Няма млади, няма стари. Музиката им е в кръвта. Наслаждават се да гледат представлението, но после не чакат да ги подканят да потропнат и те хорце.

Университетът в Мерида:

Разходките в карети, за разлика от Куба, са само за забавление: