Ecuador'2016: Galapagos (1)

19.05.2016
Quito - Guayaquil - Baltra

Таксито ме чака пред хотела в 4 сутринта. Напразно съм се притеснявала - ако не дойде, цялото пътуване се проваля. С nomad се разделяме за пръв път от началото на пътуването и вече няма кой да комуникира вместо мен. Заради ранния час се опитвам да поддържам някакъв разговор. Не е поддръжник на президента и явно мнозинството са като него и в Еквадор престоят прмени. Дано да са за добро. Еквадор е хубаво място за живеене.
След 40 минути съм на опашката за пътуващите за Галапагос на летището. Чакаме да отворят гишето за заплащане на туристическата такса. Междувременно минаваме скенер на багажа - забранено е внасянето на стоки от растителен и животински произход на островите.
Неуспешното закуване на билет от сайта на Авианка ми е струвало не само много нерви и пари, но и мястото до прозореца. Нямало вече. Това значително помрачава настроението ми.
Полетът е през Гуаякил - най-големият град в Еквадор. Повечето пътници са американци. След 2 месеца и половина общуване главно на испански (и български между нас) се чувствам много странно. Много са ми шумни. Не мога да разбера защо всеки трябва да им слуша разговора все едно говорят нещо супер интересно. Интерес и коментари предизвикват семейство менонити (като амиши, но малко по-прогресивни) с 3 деца и още едно на път. Семейството обаче слиза в Гуаякил. Самолетът отново се напълва и потегляме към така бленуваните острови.
Летището в Балтра е един хамбар, до който се придвижваш пеша и се нареждаш на опашка за заплащане на входната такса за националния парк. 100$ в брой. Полът на пътник от групата от 100 американци е установен. Странното същество е жена. Може би дебелият засукан мустак е на мода.
Записала съм се за круиз и на изхода от летището ме очакват. Само мен. Автобус, ферибот, кола и съм в Пуерто Айора. Посрещачът ми Гуилям е от континента, но се е преместил на островите преди 16г, преди да ограничат достъпа. От таксиджията съм научила, че другите жители на Еквадор могат да посещават Галапагос за максимум 15 дни на година, ако квотата от туристи още не е запълнена. Гуилям допълва, че може да се отиде на работа там, ако кандидастваш за някоя от отворените позиции на официалния сайт или като доброволец и при одобрение имаш право на престой и работа за времето на договора. Заради спекулации с фиктивни бракове сега вече гражданство се получава след 5г брак и проверки от страна на властите. Какъв ли е процентът на браковете, които просъществуват 5г...
Чакам да ме вземат с лодка. На кея се излежават морски игуани и морски лъвове по пейките.
Първа съм на яхтата. Трябват им цели 5 минути да направят ... предложение за брак. От бармана.
Четат на готвача изискванията за храна на групата. "А има една, която..." и чувам дума по дума това, което nomad е обяснявал в агенцията за хранителните ми претенции. Смеят се.
Водят и другите. Не съм сама в каюта, както съм се надявала. Дружката ми е от Бразилия. Не съм и най-възрастната, както съм се опасявала.
Групата е събрана. Инструктаж.
Обяд. На мен вече ми е лошо и се чудя в какво пак съм се забъркала. Не съм плавала преди и не знам дали ще ми понесе. Изгледите са за пълен провал. След седмицата-10 дни в Колумбия и Кито отново трябва да се аклиматизирам към жега и влага. А и с целия си акъл предния ден съм се изкачвала до 4100м. Мисля си, че земетресението и всички проблеми по закупуването на самолетния билет са били само и само да не тръгна на това плаване. Изпивам първата таблетка против морска болест.
Отправяме се към станцията Чарлз Дарвин. Собственост е на частна фондация и датира преди създаването на националния парк. Костенурките вече не могат да се доближават не разбрах поради какво точно провинение на турист. Изобщо по правило животните не трябва да се приближават на по-малко от 2м, да се хранят или да се снимат със светкавица. Костенурките са големи, но не толкова, колкото съм очаквала - жените имаме проблем с размера, нали... - но не са и много малки. Повечето спят, други се чифтосват. Трудна работа. Мъжкият издава звуци като пъшкане. Актът продължава 3 часа и според гида им харесвало. Правели двойка за 1 година, на следващата са с друг партньор. Явно за тях няма изискване за 5г брак като при homo sapiens на острова. Виждаме и игуани - единият от двата ендемични вида на Галапагос.
Докато другите отиват на плаж аз се връщам да видя костенурките още веднъж.
На пристана морските лъвове са хит. А във водата - костенурки и някакви риби, които по-късно научавам, че са акули. Дори не съм ги удостоила със снимка...
Много са се постарали с вечерята. Изобщо храната е много добра. Може ли да си открадна готвача...
Пълнолуние и много звезди. Приключението започва. Предстоят 11 часа придвижване по вода.

Colombia'2016: 2. Bogota

11.05.2016

Bogota
Отово в тропиците. Отново трябва да се съобразяваме, че денят е дълъг около 12 часа. Трябва, но днес е лежерен ден, за аклиматизация.
Планът е разглеждане на историческия център, в който се намираме и шопинг. Макар и близо до екватора, Богота е наричана от местните La Nevera, хладилникът, защото е доста хладно, особено нощем и сутрин. Налага се купуването на по-топли дрехи и евентуално на обувки.
Още не сме станали, но се усеща оживеление навън. И все едно сме в друг град, не в този, в който сме пристигнали. Близо сме до площад Quevedo, в чиято околност преброяваме 9 хотеста, а колко ли още има, неофициални като нашия. По-нататък е и университета. По улиците е пълно с млади хора. Полицията също се забелязва. Всеки полицай е придружаван от куче. За пръв път използваме сейфа на хотела и съм излязла само с единия фотоапарат.
До университеа харесваме кафене с интернет. На съседните маси студените са наизвадили лаптопите си и си подготвят уроците. Но навън всичко е прибрано. Не се вижда нито един мобилен телефон.
За Ботеро научих в Гослар. през 2004. Сега съм в музея му. Депресиращо е да гледаш толкова много големи кореми, задници, двойни брадчки. Все едно нямам огледало вкъщи...
Преминваме в Museo de la Moneda, музей на парите. Не е само нумизматична колекция. Порай парите се разказва историята на Колумбия. Може да се направи сравение колко са стрували захарта, месото и пр. през различните периоди. Откакто е въведено, колумбийското песо не е деноминирано и инфлацията е довела до многото нули в обращение днес. На излизане от музея пазачът ни връчва по една специална монета за спомен.
И двата музея са безплатни. Препоръчвам ги. За любителите на музеите, Богота е подходяща дестинация, има доста. На нас двата са ни достатъчно.
Централният площад не е толкова голям, колкото съм оачквала. Никъде другаде не съм виждала толкова много гълъби. Свикнали да бъдат хранени, не само нямат страх от човека, но едва ли не си просят да им купиш храна. Ако не се намират желаещи са готови да кълват царевицата и през найлоновите пликове.
На площада има протест срещу глада и липсата на препитание за индианците в Сиапана. Докато те мълчаливо и скомно са насядали в единия край на площада, в другия има концерт за тяхната кауза. От картон са направени детски ковчеци, представящи детската смъртност. От глад.
И опитвайки се да забравим голите дебеланковци на Ботеро и гладните индианци, се отправяме на обяд. По време на разходката от няколко ресторанта се опитват да ни изкушат, но ние сме си набелязали един до университета. Порциите bandeja paisa са огромни, не мога да се справя. Оказва се, че собственичката е венецуелка. Типична. С голямо дупе. Повечето колумбианки са слаби. И според nomad много красиви. И според мен.
Сиеста и пропускаме времето за шопинг. Водят ни на интернет в съседен хотел. По тъмно пазаруваме в близкия магазин. Все пак без бира не може.

1. Colombia'2016: La Paz (Mexico) -> Mexico City -> Bogota

10.05.2016

В деня на майката летим за Богота. До летището в Ла Пас се стига само с такси (200 песо). Отиваме 3 часа по-рано и има защо. Полетът ни е с Interjet през Мексико Сити. Трима души правят проверка за визовите изисквания за българи. Трябва да покажем билет за напускане на Колумбия. Предпочитат на хартиен носител. Но вече не е достатъчно да го имаш на хартия. Правят проверка на резеервацията - дали има такава. Последва проверка в списък от имена, предполагам на издирвани хора. Всичко това с усмивка и любезност, но това не ни прави по-спокойни докато чакаме развръзката. Положителна е. Имам и място до прозореца и на двата полета.
Този до Мексико Сити излита с малко закъснение. Храната на борда е - малко пакетче чипс и напитка на Пепси.
Гладни си поръчваме пица на летището, но докато обядваме времето напредва. Остават 20 минути до отвеждането в самолета когато се усещам, че не сме минали граничен контрол. На изхода ни проверяват туристическите карти (попълнени и подпечатани при влизане в Мексико) и това било. Само тези без карти минавали през имиграционните. Така и си нямаме печати за излизане от Мексико.
Полетът до Богота е леко досаден. Свалят трима от самолета. Последва проверка за сигурност. Явно не е толкова процедурна, защото местните гледат с интерес, докато при проверките на багажа обикновено са апатични. Пак излитаме по-късно, а и вече се свечерява, та не мога да се любувам на полета над Централна Америка. Седящият до нас колумбиец ни дава някои препоръки какво да посетим в страната му. Интересни са - главно местата с най-висока престъпност, най-много проституция и дрога - напр. квартала Санта Фе в Богота (проституция и дрога), Кали (столицата на салсата, висока престъпност), Перейра (проституция). Същевременно ни предупреждава да не излизаме след 21ч в Канделария, където ни е хотелът, да не носим часовници, обици, пари в брой, да не показваме никакви телефони, фотоапарати и пр., за да не привличаме вниманието.
Унесени в разговор не усещаме кацането. И Богога, и Мексико Сити са на около 2400 м надморска височина и го няма увеличаването на налягането в ушите при кацане.
От хотела са ми предложили трансфер, аз съм потвърдила и докато nomad се бори да изтегли пари - първоначално неуспешно - аз не отркивам името си на табелките на посрещачите. Това първоначално леко, а после сериозно ме притеснява. Подминали сме гишето на уж сигурните оторизирани таксита и не може да се върнем назад. След 30-40 минути решваваме, че все пак няма да нощуваме на летището при резервирана стая в хотел и се ориентираме към мацка с надпис разпоредител на таксита на жилетката. Исканата сума (58 000) доста надвишава цената на трансфер от хотела (42 000). Както се вижда, трябва да се научим да смятаме с големи числа. По сегашния курс 1 лв е около 1700 песо. Все още не сме станали милионери, защото максималната сума, която "отпуска" банкоматът е 300 000.
Преглъщаме цената. Настаняваме се в таксито докато мацката изчезва с парите. Вече не очаквам да се върне, когато донася касовата бележка и рестото.
Минава 1 след полунощ. Достигаме до Канделария. Пусти улици. Единствените хора, които се виждат или са пияни, или дрогирани, или и двете едновременно. Един пикае, друг лежи на пътя, някакви жени са странно наведени. Хубави колониални къщи редуват строежи и съборетини. Търсим адреса. Номерацията на улиците ми се вижда объркана, а номерацията на къщите не е последователна. Минаваме покрай други два хотела, нашият не се вижда. От хотела не отговарят по телефона. Освен трансфер може да нямаме и резервация? На нарочената за наша улица шофьорът спира, излиза, оставя колата запалена и врата отворена, а той изчезва някъде. Само до преди малко и той е потвърдил, че историческият център е сравнително безопасен през деня, докато по тъмно не трябва да си подаваме носовете навън. Nomad усилва напрежението с разказите за хайки с шофьори на таксита. Обмислям дали да не се заключим в колата, когато таксиджията се завръща тържествено. Намерил е адреса - съседната къща. Номер 21 е редом до 39. Обозначение за хотел няма. Но ни очакват. Всичко приключва благополучно. Почти. Интернетът не работи. Не можем да успокоим близките, че сме добре.
Ура! Водата на чешмата е питейна. Най-накрая може да си измиеш зъбите като бял човек...

Cuba'2016: Santiago de Cuba -> Baracoa

15.03.2016

Автобусът е пълен почти изцяло с местни. Единият от опашката явно е кубинец с американски паспорт, водещ евентуално децата си, вече големи - 20+, да видят родината. Само с американски паспорт кубинските емигранти са допускани в страната. С кубински - пак са допускани, но ще бъдат арестувани и евентуално ще си понесат последствията.
Отказват да ни продадат билети за връщане. То и едва сме се сдобили и с такива за отиване, защото предния ден системата не работи и след повече от час чакане на опашка ни записват в една тетрадка.
Едва сме тръгнали и автобусът спира за почивка. Един яде, друг го изпишкват. Всичко на едно място.
Завоите и черният път си казват думата и жената на първата седалка повръша. А е местна. Германецът пред мен се притичва на помощ - с носна кърпичка. Да си галантен не те учат в училище.
Хубави гледки. Палми. 27км преди Баракоа спираме в къщата на местни селяни за кукуручу, шоколад, правен на ръка - 50% какао, 50% захар, предполагам от захарна тръстика, кафе, банани.. Каквото произвеждат хората, това продават.
На автогарата в Баракоа отново не успяваме да си купим билет за връщане. Работно време 9-11, което отдавна е минало. Велотаксито, изпратено да ни посрещне, иска 4 CUC за услугата. Както се оказва за 4 пресечки. Които сме изминали пеша, за да не го товарим повече докато вози багажа. Вкисквам се. Очаквала съм колониална къща в центъра с тераса с гледка към морето. Описанието е доста приблизително и пожелателно.
Жега е. По традиция търсим сладоледаджийница. Пълна е с хора. Вземат си за вкъщи, но сладоледът не е много хубав.
В Casa del cacao пробваме студен шоколад.
Смяна на пари в Cadeca. Социалистическите съкращения звучат странно и в кубински варинт. Който помни - КоРеКом. НарМаг, пр. отживелици.
Malecon-ът е доста мизерен. По протежението му има и панелни блокове.
Поръчали сме вечеря у домакините. Невероятно вкусна е! Най-добрата в Куба. Готвач е мъжът. Готви само за удоволствие. Гледа кулинарни предавания. Намалил е заплатата на домашната помощница, щом не умеела да готви по вкуса му. Кубинският карамел, приготвен от домакина, е най-хубавият, който съм яла досега. Препоръчвам. Единствен недостатък - бързо свършва. Животът е хубав!

Разходи:

4 CUC такси в Сантяго до автогарата на Виасул

15 CUC/човек - билет за автобуса до Баракоа

4 CUC велотакси в Баракоа

25 CUC стая

15 CUC + 9 CUC - вечеря + бира