10.05.2016
В деня на майката летим за Богота. До летището в Ла Пас се стига само с такси (200 песо). Отиваме 3 часа по-рано и има защо. Полетът ни е с Interjet през Мексико Сити. Трима души правят проверка за визовите изисквания за българи. Трябва да покажем билет за напускане на Колумбия. Предпочитат на хартиен носител. Но вече не е достатъчно да го имаш на хартия. Правят проверка на резеервацията - дали има такава. Последва проверка в списък от имена, предполагам на издирвани хора. Всичко това с усмивка и любезност, но това не ни прави по-спокойни докато чакаме развръзката. Положителна е. Имам и място до прозореца и на двата полета.
Този до Мексико Сити излита с малко закъснение. Храната на борда е - малко пакетче чипс и напитка на Пепси.
Гладни си поръчваме пица на летището, но докато обядваме времето напредва. Остават 20 минути до отвеждането в самолета когато се усещам, че не сме минали граничен контрол. На изхода ни проверяват туристическите карти (попълнени и подпечатани при влизане в Мексико) и това било. Само тези без карти минавали през имиграционните. Така и си нямаме печати за излизане от Мексико.
Полетът до Богота е леко досаден. Свалят трима от самолета. Последва проверка за сигурност. Явно не е толкова процедурна, защото местните гледат с интерес, докато при проверките на багажа обикновено са апатични. Пак излитаме по-късно, а и вече се свечерява, та не мога да се любувам на полета над Централна Америка. Седящият до нас колумбиец ни дава някои препоръки какво да посетим в страната му. Интересни са - главно местата с най-висока престъпност, най-много проституция и дрога - напр. квартала Санта Фе в Богота (проституция и дрога), Кали (столицата на салсата, висока престъпност), Перейра (проституция). Същевременно ни предупреждава да не излизаме след 21ч в Канделария, където ни е хотелът, да не носим часовници, обици, пари в брой, да не показваме никакви телефони, фотоапарати и пр., за да не привличаме вниманието.
Унесени в разговор не усещаме кацането. И Богога, и Мексико Сити са на около 2400 м надморска височина и го няма увеличаването на налягането в ушите при кацане.
От хотела са ми предложили трансфер, аз съм потвърдила и докато nomad се бори да изтегли пари - първоначално неуспешно - аз не отркивам името си на табелките на посрещачите. Това първоначално леко, а после сериозно ме притеснява. Подминали сме гишето на уж сигурните оторизирани таксита и не може да се върнем назад. След 30-40 минути решваваме, че все пак няма да нощуваме на летището при резервирана стая в хотел и се ориентираме към мацка с надпис разпоредител на таксита на жилетката. Исканата сума (58 000) доста надвишава цената на трансфер от хотела (42 000). Както се вижда, трябва да се научим да смятаме с големи числа. По сегашния курс 1 лв е около 1700 песо. Все още не сме станали милионери, защото максималната сума, която "отпуска" банкоматът е 300 000.
Преглъщаме цената. Настаняваме се в таксито докато мацката изчезва с парите. Вече не очаквам да се върне, когато донася касовата бележка и рестото.
Минава 1 след полунощ. Достигаме до Канделария. Пусти улици. Единствените хора, които се виждат или са пияни, или дрогирани, или и двете едновременно. Един пикае, друг лежи на пътя, някакви жени са странно наведени. Хубави колониални къщи редуват строежи и съборетини. Търсим адреса. Номерацията на улиците ми се вижда объркана, а номерацията на къщите не е последователна. Минаваме покрай други два хотела, нашият не се вижда. От хотела не отговарят по телефона. Освен трансфер може да нямаме и резервация? На нарочената за наша улица шофьорът спира, излиза, оставя колата запалена и врата отворена, а той изчезва някъде. Само до преди малко и той е потвърдил, че историческият център е сравнително безопасен през деня, докато по тъмно не трябва да си подаваме носовете навън. Nomad усилва напрежението с разказите за хайки с шофьори на таксита. Обмислям дали да не се заключим в колата, когато таксиджията се завръща тържествено. Намерил е адреса - съседната къща. Номер 21 е редом до 39. Обозначение за хотел няма. Но ни очакват. Всичко приключва благополучно. Почти. Интернетът не работи. Не можем да успокоим близките, че сме добре.
Ура! Водата на чешмата е питейна. Най-накрая може да си измиеш зъбите като бял човек...
В деня на майката летим за Богота. До летището в Ла Пас се стига само с такси (200 песо). Отиваме 3 часа по-рано и има защо. Полетът ни е с Interjet през Мексико Сити. Трима души правят проверка за визовите изисквания за българи. Трябва да покажем билет за напускане на Колумбия. Предпочитат на хартиен носител. Но вече не е достатъчно да го имаш на хартия. Правят проверка на резеервацията - дали има такава. Последва проверка в списък от имена, предполагам на издирвани хора. Всичко това с усмивка и любезност, но това не ни прави по-спокойни докато чакаме развръзката. Положителна е. Имам и място до прозореца и на двата полета.
Този до Мексико Сити излита с малко закъснение. Храната на борда е - малко пакетче чипс и напитка на Пепси.
Гладни си поръчваме пица на летището, но докато обядваме времето напредва. Остават 20 минути до отвеждането в самолета когато се усещам, че не сме минали граничен контрол. На изхода ни проверяват туристическите карти (попълнени и подпечатани при влизане в Мексико) и това било. Само тези без карти минавали през имиграционните. Така и си нямаме печати за излизане от Мексико.
Полетът до Богота е леко досаден. Свалят трима от самолета. Последва проверка за сигурност. Явно не е толкова процедурна, защото местните гледат с интерес, докато при проверките на багажа обикновено са апатични. Пак излитаме по-късно, а и вече се свечерява, та не мога да се любувам на полета над Централна Америка. Седящият до нас колумбиец ни дава някои препоръки какво да посетим в страната му. Интересни са - главно местата с най-висока престъпност, най-много проституция и дрога - напр. квартала Санта Фе в Богота (проституция и дрога), Кали (столицата на салсата, висока престъпност), Перейра (проституция). Същевременно ни предупреждава да не излизаме след 21ч в Канделария, където ни е хотелът, да не носим часовници, обици, пари в брой, да не показваме никакви телефони, фотоапарати и пр., за да не привличаме вниманието.
Унесени в разговор не усещаме кацането. И Богога, и Мексико Сити са на около 2400 м надморска височина и го няма увеличаването на налягането в ушите при кацане.
От хотела са ми предложили трансфер, аз съм потвърдила и докато nomad се бори да изтегли пари - първоначално неуспешно - аз не отркивам името си на табелките на посрещачите. Това първоначално леко, а после сериозно ме притеснява. Подминали сме гишето на уж сигурните оторизирани таксита и не може да се върнем назад. След 30-40 минути решваваме, че все пак няма да нощуваме на летището при резервирана стая в хотел и се ориентираме към мацка с надпис разпоредител на таксита на жилетката. Исканата сума (58 000) доста надвишава цената на трансфер от хотела (42 000). Както се вижда, трябва да се научим да смятаме с големи числа. По сегашния курс 1 лв е около 1700 песо. Все още не сме станали милионери, защото максималната сума, която "отпуска" банкоматът е 300 000.
Преглъщаме цената. Настаняваме се в таксито докато мацката изчезва с парите. Вече не очаквам да се върне, когато донася касовата бележка и рестото.
Минава 1 след полунощ. Достигаме до Канделария. Пусти улици. Единствените хора, които се виждат или са пияни, или дрогирани, или и двете едновременно. Един пикае, друг лежи на пътя, някакви жени са странно наведени. Хубави колониални къщи редуват строежи и съборетини. Търсим адреса. Номерацията на улиците ми се вижда объркана, а номерацията на къщите не е последователна. Минаваме покрай други два хотела, нашият не се вижда. От хотела не отговарят по телефона. Освен трансфер може да нямаме и резервация? На нарочената за наша улица шофьорът спира, излиза, оставя колата запалена и врата отворена, а той изчезва някъде. Само до преди малко и той е потвърдил, че историческият център е сравнително безопасен през деня, докато по тъмно не трябва да си подаваме носовете навън. Nomad усилва напрежението с разказите за хайки с шофьори на таксита. Обмислям дали да не се заключим в колата, когато таксиджията се завръща тържествено. Намерил е адреса - съседната къща. Номер 21 е редом до 39. Обозначение за хотел няма. Но ни очакват. Всичко приключва благополучно. Почти. Интернетът не работи. Не можем да успокоим близките, че сме добре.
Ура! Водата на чешмата е питейна. Най-накрая може да си измиеш зъбите като бял човек...
No comments:
Post a Comment