14.03.2016
Касата на Yuri е по-далече от другата, за която знаем от домакинята ни в Bayamo, но нали Yuri е препоръчана от Frank... Насочваме се към нея.
На автогарата ни посрещатат таксиметровите шофьори с оферти. Nomad е свалил цената от 5 CUC на 4, но по пътя шофьорът започва да се разправя за още един кук, защото видите ли, пътят бил препречен - от едната страна спрял камион, от другата - разтоварват дъски и скоро няма да приключат и не им дреме, че блокират улицата - и той трябвало да заобикаля, а колко далече било. Nomad го отрязва.
Без резервация сме, но има свободна стая. Гледката от покрива наистина е добра, но все едно сме в ... Бейрут през гражданската война.
Много лицемерна жена. Това ми е първоначалното впечатление от Юри. И този маниерен начин на говорене, типичен за изтока. Mi amor това, mi amor онова. Кубинците били хубави хора. Кой го казва това? Сигурно този, според когото ние бъгарите сме трудолюбиви и гостоприемни... Стереотипи, от които и аз страдам...
Папагали в клетки. Защо несвободните народи затварят птици?
Катедралата е затворена за посещения. Имало изложба до предния ден и сега опаковали експонатите. Единият от пазачите настръхва (se me pone el pelo) когато чува България. Бил по соц. линия на обиколка из Източна Европа и България му харесало много, може би защото е бил млад. За него България била страната на цветята. Как да му кажа, че сега всички цветя в Бъглгария са внос?! Нашите цветя били по-красиви и от колумбийските, въпреки че Колумбия е износител номер 1 на цветя.
Жегата е невероятно. Coppelia няма, но намираме друга сладоледаджийница. Цените са високи за местните и затова няма много посетители. Бишкотите са гадни.
Край морето има хубаво паркче и там се заплесваме в интернет. До нас еквадорка не спира да се оплаква как са й преровили багажа на летището.
Обратно на плодщадчето на главната местни играят на табла, обградени от сеирджии. Играят на пари, не за едната чест.
Юри е освободила готвача и ни завежда в туристически ресторант. Явно, за да вземе комисионна. Не само, че е скъпо, но и гнусно, повечето неща, които поръчвам, ги нямало. Накрая ми донасят сандвич, чийто хляб може би е бил пресен преди седмица. Само на една маса има други - четририма холадци, кефещи се на музиката на живо - популярни латино шлагери, а не кубински сон. Чакаме близо час да ни сервират и дори не се сещат да ни донесат напитките. В Сантяго не сме успели да намерим да си купим вода - магазините са или затворени, или не продават вода. На Юри й става пределно ясно, че комисионна няма да види след като nomad по подобен на нейния сервилен начин й обяснява колко е било вкусно в ресторанта.
фенът на България:
Касата на Yuri е по-далече от другата, за която знаем от домакинята ни в Bayamo, но нали Yuri е препоръчана от Frank... Насочваме се към нея.
На автогарата ни посрещатат таксиметровите шофьори с оферти. Nomad е свалил цената от 5 CUC на 4, но по пътя шофьорът започва да се разправя за още един кук, защото видите ли, пътят бил препречен - от едната страна спрял камион, от другата - разтоварват дъски и скоро няма да приключат и не им дреме, че блокират улицата - и той трябвало да заобикаля, а колко далече било. Nomad го отрязва.
Без резервация сме, но има свободна стая. Гледката от покрива наистина е добра, но все едно сме в ... Бейрут през гражданската война.
Много лицемерна жена. Това ми е първоначалното впечатление от Юри. И този маниерен начин на говорене, типичен за изтока. Mi amor това, mi amor онова. Кубинците били хубави хора. Кой го казва това? Сигурно този, според когото ние бъгарите сме трудолюбиви и гостоприемни... Стереотипи, от които и аз страдам...
Папагали в клетки. Защо несвободните народи затварят птици?
Катедралата е затворена за посещения. Имало изложба до предния ден и сега опаковали експонатите. Единият от пазачите настръхва (se me pone el pelo) когато чува България. Бил по соц. линия на обиколка из Източна Европа и България му харесало много, може би защото е бил млад. За него България била страната на цветята. Как да му кажа, че сега всички цветя в Бъглгария са внос?! Нашите цветя били по-красиви и от колумбийските, въпреки че Колумбия е износител номер 1 на цветя.
Жегата е невероятно. Coppelia няма, но намираме друга сладоледаджийница. Цените са високи за местните и затова няма много посетители. Бишкотите са гадни.
Край морето има хубаво паркче и там се заплесваме в интернет. До нас еквадорка не спира да се оплаква как са й преровили багажа на летището.
Обратно на плодщадчето на главната местни играят на табла, обградени от сеирджии. Играят на пари, не за едната чест.
Юри е освободила готвача и ни завежда в туристически ресторант. Явно, за да вземе комисионна. Не само, че е скъпо, но и гнусно, повечето неща, които поръчвам, ги нямало. Накрая ми донасят сандвич, чийто хляб може би е бил пресен преди седмица. Само на една маса има други - четририма холадци, кефещи се на музиката на живо - популярни латино шлагери, а не кубински сон. Чакаме близо час да ни сервират и дори не се сещат да ни донесат напитките. В Сантяго не сме успели да намерим да си купим вода - магазините са или затворени, или не продават вода. На Юри й става пределно ясно, че комисионна няма да види след като nomad по подобен на нейния сервилен начин й обяснява колко е било вкусно в ресторанта.
фенът на България:
No comments:
Post a Comment