26.04.2016
Пътуваме за Батолилас, в дъното на каньона. Автобусът е chicken bus. В началото освен нас има 3 жени. По пътя се качват и слизат местни, някои индианци, но не е много натоварено. Най-много са на разклона за Guachochi. Тогава шьофьорът отваря капандурите, макар да е още студено. Недоумявам. Решавам, че му мирише. На предната седалка седи индианка и усещам миризмата й. Не е неприятна, напомня ми на сирене.
Спира и до една икона. За да направя снимки. Това нарочно, без да го моля.
Не е да липсват гледки. Още с излизането от Крил има скални образувания. Напомня ми на Искърското дефиле и Белоградчкик, взети заедно, но с други мащаби. Колкото половин България. Че и повече. И скалите не са червени. Склоновете на каьона, криволичещият път. Реките са маловодни - дъждовният сезон, лятото, предстои.
Виждам табелата за Батопилас, изглежда невзрачно. Прекосяваме реката и ... се озоваваме в 400 годишен колониален град. Малък, но много приятен. Визникнал на майната си заради среброто, добивано в района. Според списанието на борда на самолета на Volaris, това е вторият град в Мексико с улично осветление. За мен тази статия е предзнаменование, че ще се озовен тук. И както се казва в нея - като всичко в живота, среброто един ден свършило.
Оставят ни на централния площад. Там е и хотелът, който са ни препоръчали в Крил. Juanitas, цена 350$/стая - най-ниската, която сме плащали досега в Мексико. Едно от първите неща, които ни казва собственичката е да не се притесняваме от момчетата с автомати. Те почти веднага ни се изпречват. И въпреки предупреждението, гледката на размахвани Калашници не знам защо не ми действа успокояващо.
Обядваме в препоръчания ресторант. Сиеста. Любувам се на хотелчето - колониална къща с тераси и фотьолчета и масички, много подходяща обстановка за писателстване.
Едва в 15:30 тръгваме към йезуитската мисия. Не сме сигурни в разстоянието - според различните източници е 8 км, 6 км или час и половина. Жегата е силна, пътят прашен, покрай реката. Срещаме различни животни - магарета, крави, кози и ... момчетата с Калашници. Няколко пъти. Всеки срещнат питаме за посоката, не защото не я знаем, а за да ги усведомим къде отиваме. За по-сигурно. На моменти си мирише натрапчиво на марихуана.
Въпреки притесненията ми дали ще се завърнем по светло и дали ще ни стигне водата, успяваме да се върнем благополучно. Прахта се е набила по лицето, косата, дрехите. Момчетата с автоматите са на входа на града. Там има и сграда, която ми прилича на кръчма. но според nomad, има друга функция. Има обозначени entrada (вход) и salida (изход) като на Mc Drive.
Практическа информация:
транспорт:
Автобус от Creel до Batopilas - понеделник, сряда и петък в 9:30, вторник, четвъртък и събота от 7:30, разстоянието се взема за 4ч с chicken bus, т.е. няма тоалетна. Шофьорът спира когато го помолиш - за тоалетна. Цената е 300 песо/човек в посока.
Обратно - понеделник-събота в 5:00 сутринта.
Нощувки:
хотел Juanitas, двойна стая с дойни легла е 350 песо/стая. Стаите са по-скромни, далече от лукс, напр. няма телевизор, климатикът е само централен, на брега на реката, т.е. има комари.
Телефон и интернет:
Само telcel имат покритие. В 2 магазина продават карти за telcel. На централния площад има безплатен wifi, но сигналът е много слаб.
Снимки:
през прозореца на автобуса:
спирката:
разходката до йезуитския манастир:
А ето откъде прозилиза името на каньона - заради цвета, а не защото има мед - метал или пчелен продукт:
Пътуваме за Батолилас, в дъното на каньона. Автобусът е chicken bus. В началото освен нас има 3 жени. По пътя се качват и слизат местни, някои индианци, но не е много натоварено. Най-много са на разклона за Guachochi. Тогава шьофьорът отваря капандурите, макар да е още студено. Недоумявам. Решавам, че му мирише. На предната седалка седи индианка и усещам миризмата й. Не е неприятна, напомня ми на сирене.
Спира и до една икона. За да направя снимки. Това нарочно, без да го моля.
Не е да липсват гледки. Още с излизането от Крил има скални образувания. Напомня ми на Искърското дефиле и Белоградчкик, взети заедно, но с други мащаби. Колкото половин България. Че и повече. И скалите не са червени. Склоновете на каьона, криволичещият път. Реките са маловодни - дъждовният сезон, лятото, предстои.
Виждам табелата за Батопилас, изглежда невзрачно. Прекосяваме реката и ... се озоваваме в 400 годишен колониален град. Малък, но много приятен. Визникнал на майната си заради среброто, добивано в района. Според списанието на борда на самолета на Volaris, това е вторият град в Мексико с улично осветление. За мен тази статия е предзнаменование, че ще се озовен тук. И както се казва в нея - като всичко в живота, среброто един ден свършило.
Оставят ни на централния площад. Там е и хотелът, който са ни препоръчали в Крил. Juanitas, цена 350$/стая - най-ниската, която сме плащали досега в Мексико. Едно от първите неща, които ни казва собственичката е да не се притесняваме от момчетата с автомати. Те почти веднага ни се изпречват. И въпреки предупреждението, гледката на размахвани Калашници не знам защо не ми действа успокояващо.
Обядваме в препоръчания ресторант. Сиеста. Любувам се на хотелчето - колониална къща с тераси и фотьолчета и масички, много подходяща обстановка за писателстване.
Едва в 15:30 тръгваме към йезуитската мисия. Не сме сигурни в разстоянието - според различните източници е 8 км, 6 км или час и половина. Жегата е силна, пътят прашен, покрай реката. Срещаме различни животни - магарета, крави, кози и ... момчетата с Калашници. Няколко пъти. Всеки срещнат питаме за посоката, не защото не я знаем, а за да ги усведомим къде отиваме. За по-сигурно. На моменти си мирише натрапчиво на марихуана.
Въпреки притесненията ми дали ще се завърнем по светло и дали ще ни стигне водата, успяваме да се върнем благополучно. Прахта се е набила по лицето, косата, дрехите. Момчетата с автоматите са на входа на града. Там има и сграда, която ми прилича на кръчма. но според nomad, има друга функция. Има обозначени entrada (вход) и salida (изход) като на Mc Drive.
Практическа информация:
транспорт:
Автобус от Creel до Batopilas - понеделник, сряда и петък в 9:30, вторник, четвъртък и събота от 7:30, разстоянието се взема за 4ч с chicken bus, т.е. няма тоалетна. Шофьорът спира когато го помолиш - за тоалетна. Цената е 300 песо/човек в посока.
Обратно - понеделник-събота в 5:00 сутринта.
Нощувки:
хотел Juanitas, двойна стая с дойни легла е 350 песо/стая. Стаите са по-скромни, далече от лукс, напр. няма телевизор, климатикът е само централен, на брега на реката, т.е. има комари.
Телефон и интернет:
Само telcel имат покритие. В 2 магазина продават карти за telcel. На централния площад има безплатен wifi, но сигналът е много слаб.
Снимки:
през прозореца на автобуса:
разходката до йезуитския манастир:
А ето откъде прозилиза името на каньона - заради цвета, а не защото има мед - метал или пчелен продукт:
No comments:
Post a Comment