15.03.2016
Автобусът е пълен почти изцяло с местни. Единият от опашката явно е кубинец с американски паспорт, водещ евентуално децата си, вече големи - 20+, да видят родината. Само с американски паспорт кубинските емигранти са допускани в страната. С кубински - пак са допускани, но ще бъдат арестувани и евентуално ще си понесат последствията.
Отказват да ни продадат билети за връщане. То и едва сме се сдобили и с такива за отиване, защото предния ден системата не работи и след повече от час чакане на опашка ни записват в една тетрадка.
Едва сме тръгнали и автобусът спира за почивка. Един яде, друг го изпишкват. Всичко на едно място.
Завоите и черният път си казват думата и жената на първата седалка повръша. А е местна. Германецът пред мен се притичва на помощ - с носна кърпичка. Да си галантен не те учат в училище.
Хубави гледки. Палми. 27км преди Баракоа спираме в къщата на местни селяни за кукуручу, шоколад, правен на ръка - 50% какао, 50% захар, предполагам от захарна тръстика, кафе, банани.. Каквото произвеждат хората, това продават.
На автогарата в Баракоа отново не успяваме да си купим билет за връщане. Работно време 9-11, което отдавна е минало. Велотаксито, изпратено да ни посрещне, иска 4 CUC за услугата. Както се оказва за 4 пресечки. Които сме изминали пеша, за да не го товарим повече докато вози багажа. Вкисквам се. Очаквала съм колониална къща в центъра с тераса с гледка към морето. Описанието е доста приблизително и пожелателно.
Жега е. По традиция търсим сладоледаджийница. Пълна е с хора. Вземат си за вкъщи, но сладоледът не е много хубав.
В Casa del cacao пробваме студен шоколад.
Смяна на пари в Cadeca. Социалистическите съкращения звучат странно и в кубински варинт. Който помни - КоРеКом. НарМаг, пр. отживелици.
Malecon-ът е доста мизерен. По протежението му има и панелни блокове.
Поръчали сме вечеря у домакините. Невероятно вкусна е! Най-добрата в Куба. Готвач е мъжът. Готви само за удоволствие. Гледа кулинарни предавания. Намалил е заплатата на домашната помощница, щом не умеела да готви по вкуса му. Кубинският карамел, приготвен от домакина, е най-хубавият, който съм яла досега. Препоръчвам. Единствен недостатък - бързо свършва. Животът е хубав!
Автобусът е пълен почти изцяло с местни. Единият от опашката явно е кубинец с американски паспорт, водещ евентуално децата си, вече големи - 20+, да видят родината. Само с американски паспорт кубинските емигранти са допускани в страната. С кубински - пак са допускани, но ще бъдат арестувани и евентуално ще си понесат последствията.
Отказват да ни продадат билети за връщане. То и едва сме се сдобили и с такива за отиване, защото предния ден системата не работи и след повече от час чакане на опашка ни записват в една тетрадка.
Едва сме тръгнали и автобусът спира за почивка. Един яде, друг го изпишкват. Всичко на едно място.
Завоите и черният път си казват думата и жената на първата седалка повръша. А е местна. Германецът пред мен се притичва на помощ - с носна кърпичка. Да си галантен не те учат в училище.
Хубави гледки. Палми. 27км преди Баракоа спираме в къщата на местни селяни за кукуручу, шоколад, правен на ръка - 50% какао, 50% захар, предполагам от захарна тръстика, кафе, банани.. Каквото произвеждат хората, това продават.
На автогарата в Баракоа отново не успяваме да си купим билет за връщане. Работно време 9-11, което отдавна е минало. Велотаксито, изпратено да ни посрещне, иска 4 CUC за услугата. Както се оказва за 4 пресечки. Които сме изминали пеша, за да не го товарим повече докато вози багажа. Вкисквам се. Очаквала съм колониална къща в центъра с тераса с гледка към морето. Описанието е доста приблизително и пожелателно.
Жега е. По традиция търсим сладоледаджийница. Пълна е с хора. Вземат си за вкъщи, но сладоледът не е много хубав.
В Casa del cacao пробваме студен шоколад.
Смяна на пари в Cadeca. Социалистическите съкращения звучат странно и в кубински варинт. Който помни - КоРеКом. НарМаг, пр. отживелици.
Malecon-ът е доста мизерен. По протежението му има и панелни блокове.
Поръчали сме вечеря у домакините. Невероятно вкусна е! Най-добрата в Куба. Готвач е мъжът. Готви само за удоволствие. Гледа кулинарни предавания. Намалил е заплатата на домашната помощница, щом не умеела да готви по вкуса му. Кубинският карамел, приготвен от домакина, е най-хубавият, който съм яла досега. Препоръчвам. Единствен недостатък - бързо свършва. Животът е хубав!
Разходи:
4 CUC такси в Сантяго до автогарата на Виасул
15 CUC/човек - билет за автобуса до Баракоа
4 CUC велотакси в Баракоа
25 CUC стая
15 CUC + 9 CUC - вечеря + бира
No comments:
Post a Comment