19.05.2016
Quito - Guayaquil - Baltra
Таксито ме чака пред хотела в 4 сутринта. Напразно съм се притеснявала - ако не дойде, цялото пътуване се проваля. С nomad се разделяме за пръв път от началото на пътуването и вече няма кой да комуникира вместо мен. Заради ранния час се опитвам да поддържам някакъв разговор. Не е поддръжник на президента и явно мнозинството са като него и в Еквадор престоят прмени. Дано да са за добро. Еквадор е хубаво място за живеене.
След 40 минути съм на опашката за пътуващите за Галапагос на летището. Чакаме да отворят гишето за заплащане на туристическата такса. Междувременно минаваме скенер на багажа - забранено е внасянето на стоки от растителен и животински произход на островите.
Неуспешното закуване на билет от сайта на Авианка ми е струвало не само много нерви и пари, но и мястото до прозореца. Нямало вече. Това значително помрачава настроението ми.
Полетът е през Гуаякил - най-големият град в Еквадор. Повечето пътници са американци. След 2 месеца и половина общуване главно на испански (и български между нас) се чувствам много странно. Много са ми шумни. Не мога да разбера защо всеки трябва да им слуша разговора все едно говорят нещо супер интересно. Интерес и коментари предизвикват семейство менонити (като амиши, но малко по-прогресивни) с 3 деца и още едно на път. Семейството обаче слиза в Гуаякил. Самолетът отново се напълва и потегляме към така бленуваните острови.
Летището в Балтра е един хамбар, до който се придвижваш пеша и се нареждаш на опашка за заплащане на входната такса за националния парк. 100$ в брой. Полът на пътник от групата от 100 американци е установен. Странното същество е жена. Може би дебелият засукан мустак е на мода.
Записала съм се за круиз и на изхода от летището ме очакват. Само мен. Автобус, ферибот, кола и съм в Пуерто Айора. Посрещачът ми Гуилям е от континента, но се е преместил на островите преди 16г, преди да ограничат достъпа. От таксиджията съм научила, че другите жители на Еквадор могат да посещават Галапагос за максимум 15 дни на година, ако квотата от туристи още не е запълнена. Гуилям допълва, че може да се отиде на работа там, ако кандидастваш за някоя от отворените позиции на официалния сайт или като доброволец и при одобрение имаш право на престой и работа за времето на договора. Заради спекулации с фиктивни бракове сега вече гражданство се получава след 5г брак и проверки от страна на властите. Какъв ли е процентът на браковете, които просъществуват 5г...
Чакам да ме вземат с лодка. На кея се излежават морски игуани и морски лъвове по пейките.
Първа съм на яхтата. Трябват им цели 5 минути да направят ... предложение за брак. От бармана.
Четат на готвача изискванията за храна на групата. "А има една, която..." и чувам дума по дума това, което nomad е обяснявал в агенцията за хранителните ми претенции. Смеят се.
Водят и другите. Не съм сама в каюта, както съм се надявала. Дружката ми е от Бразилия. Не съм и най-възрастната, както съм се опасявала.
Групата е събрана. Инструктаж.
Обяд. На мен вече ми е лошо и се чудя в какво пак съм се забъркала. Не съм плавала преди и не знам дали ще ми понесе. Изгледите са за пълен провал. След седмицата-10 дни в Колумбия и Кито отново трябва да се аклиматизирам към жега и влага. А и с целия си акъл предния ден съм се изкачвала до 4100м. Мисля си, че земетресението и всички проблеми по закупуването на самолетния билет са били само и само да не тръгна на това плаване. Изпивам първата таблетка против морска болест.
Отправяме се към станцията Чарлз Дарвин. Собственост е на частна фондация и датира преди създаването на националния парк. Костенурките вече не могат да се доближават не разбрах поради какво точно провинение на турист. Изобщо по правило животните не трябва да се приближават на по-малко от 2м, да се хранят или да се снимат със светкавица. Костенурките са големи, но не толкова, колкото съм очаквала - жените имаме проблем с размера, нали... - но не са и много малки. Повечето спят, други се чифтосват. Трудна работа. Мъжкият издава звуци като пъшкане. Актът продължава 3 часа и според гида им харесвало. Правели двойка за 1 година, на следващата са с друг партньор. Явно за тях няма изискване за 5г брак като при homo sapiens на острова. Виждаме и игуани - единият от двата ендемични вида на Галапагос.
Докато другите отиват на плаж аз се връщам да видя костенурките още веднъж.
На пристана морските лъвове са хит. А във водата - костенурки и някакви риби, които по-късно научавам, че са акули. Дори не съм ги удостоила със снимка...
Много са се постарали с вечерята. Изобщо храната е много добра. Може ли да си открадна готвача...
Пълнолуние и много звезди. Приключението започва. Предстоят 11 часа придвижване по вода.
Quito - Guayaquil - Baltra
Таксито ме чака пред хотела в 4 сутринта. Напразно съм се притеснявала - ако не дойде, цялото пътуване се проваля. С nomad се разделяме за пръв път от началото на пътуването и вече няма кой да комуникира вместо мен. Заради ранния час се опитвам да поддържам някакъв разговор. Не е поддръжник на президента и явно мнозинството са като него и в Еквадор престоят прмени. Дано да са за добро. Еквадор е хубаво място за живеене.
След 40 минути съм на опашката за пътуващите за Галапагос на летището. Чакаме да отворят гишето за заплащане на туристическата такса. Междувременно минаваме скенер на багажа - забранено е внасянето на стоки от растителен и животински произход на островите.
Неуспешното закуване на билет от сайта на Авианка ми е струвало не само много нерви и пари, но и мястото до прозореца. Нямало вече. Това значително помрачава настроението ми.
Полетът е през Гуаякил - най-големият град в Еквадор. Повечето пътници са американци. След 2 месеца и половина общуване главно на испански (и български между нас) се чувствам много странно. Много са ми шумни. Не мога да разбера защо всеки трябва да им слуша разговора все едно говорят нещо супер интересно. Интерес и коментари предизвикват семейство менонити (като амиши, но малко по-прогресивни) с 3 деца и още едно на път. Семейството обаче слиза в Гуаякил. Самолетът отново се напълва и потегляме към така бленуваните острови.
Летището в Балтра е един хамбар, до който се придвижваш пеша и се нареждаш на опашка за заплащане на входната такса за националния парк. 100$ в брой. Полът на пътник от групата от 100 американци е установен. Странното същество е жена. Може би дебелият засукан мустак е на мода.
Записала съм се за круиз и на изхода от летището ме очакват. Само мен. Автобус, ферибот, кола и съм в Пуерто Айора. Посрещачът ми Гуилям е от континента, но се е преместил на островите преди 16г, преди да ограничат достъпа. От таксиджията съм научила, че другите жители на Еквадор могат да посещават Галапагос за максимум 15 дни на година, ако квотата от туристи още не е запълнена. Гуилям допълва, че може да се отиде на работа там, ако кандидастваш за някоя от отворените позиции на официалния сайт или като доброволец и при одобрение имаш право на престой и работа за времето на договора. Заради спекулации с фиктивни бракове сега вече гражданство се получава след 5г брак и проверки от страна на властите. Какъв ли е процентът на браковете, които просъществуват 5г...
Чакам да ме вземат с лодка. На кея се излежават морски игуани и морски лъвове по пейките.
Първа съм на яхтата. Трябват им цели 5 минути да направят ... предложение за брак. От бармана.
Четат на готвача изискванията за храна на групата. "А има една, която..." и чувам дума по дума това, което nomad е обяснявал в агенцията за хранителните ми претенции. Смеят се.
Водят и другите. Не съм сама в каюта, както съм се надявала. Дружката ми е от Бразилия. Не съм и най-възрастната, както съм се опасявала.
Групата е събрана. Инструктаж.
Обяд. На мен вече ми е лошо и се чудя в какво пак съм се забъркала. Не съм плавала преди и не знам дали ще ми понесе. Изгледите са за пълен провал. След седмицата-10 дни в Колумбия и Кито отново трябва да се аклиматизирам към жега и влага. А и с целия си акъл предния ден съм се изкачвала до 4100м. Мисля си, че земетресението и всички проблеми по закупуването на самолетния билет са били само и само да не тръгна на това плаване. Изпивам първата таблетка против морска болест.
Отправяме се към станцията Чарлз Дарвин. Собственост е на частна фондация и датира преди създаването на националния парк. Костенурките вече не могат да се доближават не разбрах поради какво точно провинение на турист. Изобщо по правило животните не трябва да се приближават на по-малко от 2м, да се хранят или да се снимат със светкавица. Костенурките са големи, но не толкова, колкото съм очаквала - жените имаме проблем с размера, нали... - но не са и много малки. Повечето спят, други се чифтосват. Трудна работа. Мъжкият издава звуци като пъшкане. Актът продължава 3 часа и според гида им харесвало. Правели двойка за 1 година, на следващата са с друг партньор. Явно за тях няма изискване за 5г брак като при homo sapiens на острова. Виждаме и игуани - единият от двата ендемични вида на Галапагос.
Докато другите отиват на плаж аз се връщам да видя костенурките още веднъж.
На пристана морските лъвове са хит. А във водата - костенурки и някакви риби, които по-късно научавам, че са акули. Дори не съм ги удостоила със снимка...
Много са се постарали с вечерята. Изобщо храната е много добра. Може ли да си открадна готвача...
Пълнолуние и много звезди. Приключението започва. Предстоят 11 часа придвижване по вода.
No comments:
Post a Comment