27.04.2016
Горещ летен ден. На дъното на каньона климатът е субтропичен, отглежда се манго и папая.
Дали сме си почивен ден. Мързелът е надделял и предвидената разходка до аквадукта е отменена. Закуска в любимия ни ресторант, кратка разходка из вече пустия заради жегата град за снимки - внимавам да не влизат хора в кадрите. Мързелив следобед на верандата, наблюдавайки къпещите се в реката деца. Имам видимост към преминаващите автомобили. Същевременно усещам, че ме наблюдават.
Следобяд най-накрая успяваме да платим нощувките в хотела. Собственичката или я няма, или е заета. Заподозряваме я, че играе роля в неофициалния бизнес в градчето.
За вечеря отново сме в ресторанта. Единствени клиенти докато не се присъединяват четиримата младежи - тези с Калашниците, но добрите мариери са ги накарали да са без оръжие. Лично собственичката им приема поръчката - става ясно, че за пръв път са в ресторанта. Заключаваме, че ние сме причината - може би не толкова, за да ни сплашат, а за да ни проучат и/или предупредят. Учтиви са - поздравяват ни.
Прибирайки се към хотела, индианците тараумара на площада ни се присмиват. Сядам на пейка срещу тях с намерението да ги снимам с таблета докато браузвам в интернет, но те са изпаряват на часа.
Привечер в същата река жените перат.
Интересно преживяване е посещението на този град. Няма спор.
Горещ летен ден. На дъното на каньона климатът е субтропичен, отглежда се манго и папая.
Дали сме си почивен ден. Мързелът е надделял и предвидената разходка до аквадукта е отменена. Закуска в любимия ни ресторант, кратка разходка из вече пустия заради жегата град за снимки - внимавам да не влизат хора в кадрите. Мързелив следобед на верандата, наблюдавайки къпещите се в реката деца. Имам видимост към преминаващите автомобили. Същевременно усещам, че ме наблюдават.
Следобяд най-накрая успяваме да платим нощувките в хотела. Собственичката или я няма, или е заета. Заподозряваме я, че играе роля в неофициалния бизнес в градчето.
За вечеря отново сме в ресторанта. Единствени клиенти докато не се присъединяват четиримата младежи - тези с Калашниците, но добрите мариери са ги накарали да са без оръжие. Лично собственичката им приема поръчката - става ясно, че за пръв път са в ресторанта. Заключаваме, че ние сме причината - може би не толкова, за да ни сплашат, а за да ни проучат и/или предупредят. Учтиви са - поздравяват ни.
Прибирайки се към хотела, индианците тараумара на площада ни се присмиват. Сядам на пейка срещу тях с намерението да ги снимам с таблета докато браузвам в интернет, но те са изпаряват на часа.
Привечер в същата река жените перат.
Интересно преживяване е посещението на този град. Няма спор.
No comments:
Post a Comment