12.12.2015
Решили сме този път да се възползваме от закуската. Настаняваме се в ресторанта, но готвачът още не се е появил на работа, та сервитьорката ни приготвя пържени яйца.
С багажа и такси се придвижваме до автогара Albrook. Първоначално ни съобщават, че нямало вече съхраняване на багаж, но за щастие се намира къде да го оставим.
Такситата пред автогарата са копърки и трябва или да спреш преминаващо, или да вземеш таксито на някой, който слиза. Спазаряваме с някакъв за Miraflores Locks, той тъкмо обяснява как ще бъдем там в много добро време, за да видим корабите, но разбирайки, че искаме да посетим и Panama Viejo, което те познават повече като ruinas, предлага първо да ни закара до Панама Виехо, да ни изчака там да разгледаме - "То там няма много за разглеждане. Няколко руини. Няма проблем. Отделете им колкото време Ви трябва." и после да ни закара до канала. Не е съгласен на обратния вариант, нищо че преди това е обяснявал, че времето е подходящо за Мирафлорес Локс, защото не е ясно колко време ще чакаме. Приемаме.
Не е препоръчително човек да се разхожда около Панама Виехо, ако този човек е турист, но се вижда автобусна спирка наблизо.
Плащаме вход - 8$ без музей, 12$ с посещение на музея. Момичето, което продава билетите за пръв път вижда българи и проявява интерес как е "благодаря" на български.
Шофьорът не е излъгал - няма много за разглеждане. Обикаляме, качвам се на кулата, правя снимки и обратно в таксито.
Честно казано не знам какво точно да очаквам от канала и шлюзовете, имам опит само с тези по р. Нил (Esna). Не съм инженер и техническите съоръжения не ме вълнуват особено. nomad се интересува още по-малко и от мен. Първоначалната му идея му е да си спести 15$ за вход и да ме чака отвън, но от солидарност влиза и той. Минаваме през кафенето, аз се любувам на птици, които наричам драконови (frigatebird), Към 14ч "водещият" - местен, който говори английски с дразнещ ме американски акцент, обявява, че няколко кораба ще преминат канала. Въпреки, че каналът по проект е двупосочен, на практика в даден момент шлюзовете се използват само в едната посока, при Мирафлорес: сутрин в посока от Тихия океан към Карибско море а следобед - .от Карибско море към Тихия океан, Та имаме късмет, някакъв кораб патил 30 000$ (?!) е достигнал шлюзовете.
Оставям nomad на първия ред на платформата за наблюдения, а аз с фотоапарата се инсталирам в ъгъла на платформата, за да правя снимки. Някаква американка ме пита дали това е най-доброто място. Мога само да се надявам. Определено. Има и тераса на четвъртия етаж. Когато първите кораби наближават шлюзовете, тълпата е толкова голяма, че аз съм свита в ъгъла, а nomad нищо не е виждал от мястото си на първия ред.
Както обикновено се получава, когато нямам големи очаквания от дадена туристическа атракция, тя ми харесва. С риск от слънчево изгаряне се вижда целия процес - връзването на корабите с въжета, използването на "мулета", т.е. малки локомотивчета за големите съдове (PANAMAX е най-големият кораб, който може да премине през канала; работи се върху разширяването му, за да пропуска по-големи кораби), изпускането на водата от шлюзовете и преминаването на кораба, тържествено в случай на пътнически. А пътнически се намират - пълни с туристи, платили си, за да преминат по канала.
Най-евтиният начин за преминаване на канала е с... преплуване. Както е направил Ричард Халибъртън за 36 цента през 1916г. Дали днес е възможно не знам, защото, както е ставало дума и преди, .. не мога да плувам.
За да се разбере какво всъщност се гледа, може би е добре бегло да си запознат с историята на построяването на канала и ключовите решения за успеха на проекта.
Накратко, първи към построяване на канала пристъпват французите, същите, построили Суецкия канал. Но къде от самочувствие, къде от пренебрежение към климатичните и геоложки условия в Панама, а също и финансовите спекулации със средствата, френският проект претърпява фиаско. Шокиращ е броят на умрелите работници - около 20 000, главно от малария и жълта треска. Тогава все още не е направена врзъката между комарите и причинените от тях болести.
Американците купуват проекта от французите, но не получават разрешение от Колумбия за пристъпване към построяването, защото САЩ искат екслузивни права върху канала и зоната около канала. Тогава те отцепват Панама от Колумбия и се появява тази уж независима страна. Първоначално идеята е да се следва приблизително проекта на французите - да се изкопае канал на морското равнище. Реализираната идея е за системи от шлюзове, изкуствено езеро, използвано и за корабопланове, и за доставяне на вода за шлюзовете и т.н. детайли.
Един кораб от Тихия океан минава под Моста на Америките (опредя максималната височина на кораба), през шлюзовете Мирафлорес (16.5м над морското равнище), езерото Мирафлорес, шлюзовете Педро Мигел, Culebra Cut, река Чагрес, изкуственото езеро Гатун, което при построяването си е най-голямото изкуствено езеро в света, шлюзовете при Колон, Карибско море. Дължината на Панамския канал е 77км.
Търсех американски документален филм за построяването на канала, в който се признава отцепването на Пнама от Колумбия, за да могат да си построят и екслплатират канала. За мое учудване в оше първия намерен го има. На мен ми беше интересно да изгледам целия филм:
Може би не трябваше да го гледам, защото стигнах до извода, че няма никакво съгласуване на корабите, които преминават през канала.
Вземаме ново такси или по-точно ни извозва предприемчив местен с личното си МПС до автогарата. Приключили сме предсрочно с туристическата си програма за деня, едва 15ч, е, а предварително закупените билети за автобус за Давид са за 23ч. Нощните преходи и изобщо дългите преходи с автобус не са ми по вкуса и ако пътувам сама бих взела самолета.
Настаняваме се в чакалнята. Има 4 чакални. На гишетата за продажба на билети пише номера на изхода и на чакалнята. Повечето изходи са от чакалните. За да се качиш в автобуса, трябва да се таксуваш на изхода с електронната карта - 0.25$.
Времето го уплътнявам в интернет и с наблюдение на местните. Много са такива като нас - чакат нощния автобус. Не знам дали по същата причина като нас. Малко са местата в Панама Сити, които се водят безопасни по тъмно, т.е. след 18ч. и то заради засиленото полицейско присъствие. Докато вечеряме, забелязвам увеличената охрана на автогарата. В самата автогара има кътове за хранене като в нашите молове. Присъстват някои от известните ни вериги за бързо хранене, но и те ми изглеждат със съмнителна хигиена. Сигурно съм прекалено взискателна.
Освен местни, в чакалнята пристигат и кубинци. Личат си отдалеч - поддържани, добре облечени, с високо самочувствие, от различни раси, преобладаващо млади, бързо окупират всички контакти, за да зареждат батериите на смартфоните и лаптопите си. Въпреки продължителността и високата цена, по-сигурният вариант е от Куба да отидат в Еквадор, после в Колумбия, от Турбо се прехвърлят до Capurgana, после в Puerto Obaldia в Панама, оттам пак с ланча до Carti и оттам с джип до Панама Сити. След това с автобуси прекосяват Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Салвадор,Гватемала, Мексико докато достигнат до мечтаните САЩ. Освен бавно, това пътуване е скъпо. Т.е. тези кубинци имат пари. Прави впечатление добрата огранизация. На всеки половин-цял час тръгват по 3 автобуса за границата с Коста Рика. Човек, сигурно от правителствена организация, ги извиква и чекира. Изглежда, че Панама прави всичко възможно, кубинските бежанци да напуснат страната възможно най-бързо.
Изгрев от хотела:
Гледка от стаята в хотела: Plaza 5. de Mayo:
Panama Viejo:
Време за селфи:
любимата ми:
Miraflores Locks:
Решили сме този път да се възползваме от закуската. Настаняваме се в ресторанта, но готвачът още не се е появил на работа, та сервитьорката ни приготвя пържени яйца.
С багажа и такси се придвижваме до автогара Albrook. Първоначално ни съобщават, че нямало вече съхраняване на багаж, но за щастие се намира къде да го оставим.
Такситата пред автогарата са копърки и трябва или да спреш преминаващо, или да вземеш таксито на някой, който слиза. Спазаряваме с някакъв за Miraflores Locks, той тъкмо обяснява как ще бъдем там в много добро време, за да видим корабите, но разбирайки, че искаме да посетим и Panama Viejo, което те познават повече като ruinas, предлага първо да ни закара до Панама Виехо, да ни изчака там да разгледаме - "То там няма много за разглеждане. Няколко руини. Няма проблем. Отделете им колкото време Ви трябва." и после да ни закара до канала. Не е съгласен на обратния вариант, нищо че преди това е обяснявал, че времето е подходящо за Мирафлорес Локс, защото не е ясно колко време ще чакаме. Приемаме.
Не е препоръчително човек да се разхожда около Панама Виехо, ако този човек е турист, но се вижда автобусна спирка наблизо.
Плащаме вход - 8$ без музей, 12$ с посещение на музея. Момичето, което продава билетите за пръв път вижда българи и проявява интерес как е "благодаря" на български.
Шофьорът не е излъгал - няма много за разглеждане. Обикаляме, качвам се на кулата, правя снимки и обратно в таксито.
Честно казано не знам какво точно да очаквам от канала и шлюзовете, имам опит само с тези по р. Нил (Esna). Не съм инженер и техническите съоръжения не ме вълнуват особено. nomad се интересува още по-малко и от мен. Първоначалната му идея му е да си спести 15$ за вход и да ме чака отвън, но от солидарност влиза и той. Минаваме през кафенето, аз се любувам на птици, които наричам драконови (frigatebird), Към 14ч "водещият" - местен, който говори английски с дразнещ ме американски акцент, обявява, че няколко кораба ще преминат канала. Въпреки, че каналът по проект е двупосочен, на практика в даден момент шлюзовете се използват само в едната посока, при Мирафлорес: сутрин в посока от Тихия океан към Карибско море а следобед - .от Карибско море към Тихия океан, Та имаме късмет, някакъв кораб патил 30 000$ (?!) е достигнал шлюзовете.
Оставям nomad на първия ред на платформата за наблюдения, а аз с фотоапарата се инсталирам в ъгъла на платформата, за да правя снимки. Някаква американка ме пита дали това е най-доброто място. Мога само да се надявам. Определено. Има и тераса на четвъртия етаж. Когато първите кораби наближават шлюзовете, тълпата е толкова голяма, че аз съм свита в ъгъла, а nomad нищо не е виждал от мястото си на първия ред.
Както обикновено се получава, когато нямам големи очаквания от дадена туристическа атракция, тя ми харесва. С риск от слънчево изгаряне се вижда целия процес - връзването на корабите с въжета, използването на "мулета", т.е. малки локомотивчета за големите съдове (PANAMAX е най-големият кораб, който може да премине през канала; работи се върху разширяването му, за да пропуска по-големи кораби), изпускането на водата от шлюзовете и преминаването на кораба, тържествено в случай на пътнически. А пътнически се намират - пълни с туристи, платили си, за да преминат по канала.
Най-евтиният начин за преминаване на канала е с... преплуване. Както е направил Ричард Халибъртън за 36 цента през 1916г. Дали днес е възможно не знам, защото, както е ставало дума и преди, .. не мога да плувам.
За да се разбере какво всъщност се гледа, може би е добре бегло да си запознат с историята на построяването на канала и ключовите решения за успеха на проекта.
Накратко, първи към построяване на канала пристъпват французите, същите, построили Суецкия канал. Но къде от самочувствие, къде от пренебрежение към климатичните и геоложки условия в Панама, а също и финансовите спекулации със средствата, френският проект претърпява фиаско. Шокиращ е броят на умрелите работници - около 20 000, главно от малария и жълта треска. Тогава все още не е направена врзъката между комарите и причинените от тях болести.
Американците купуват проекта от французите, но не получават разрешение от Колумбия за пристъпване към построяването, защото САЩ искат екслузивни права върху канала и зоната около канала. Тогава те отцепват Панама от Колумбия и се появява тази уж независима страна. Първоначално идеята е да се следва приблизително проекта на французите - да се изкопае канал на морското равнище. Реализираната идея е за системи от шлюзове, изкуствено езеро, използвано и за корабопланове, и за доставяне на вода за шлюзовете и т.н. детайли.
Един кораб от Тихия океан минава под Моста на Америките (опредя максималната височина на кораба), през шлюзовете Мирафлорес (16.5м над морското равнище), езерото Мирафлорес, шлюзовете Педро Мигел, Culebra Cut, река Чагрес, изкуственото езеро Гатун, което при построяването си е най-голямото изкуствено езеро в света, шлюзовете при Колон, Карибско море. Дължината на Панамския канал е 77км.
Търсех американски документален филм за построяването на канала, в който се признава отцепването на Пнама от Колумбия, за да могат да си построят и екслплатират канала. За мое учудване в оше първия намерен го има. На мен ми беше интересно да изгледам целия филм:
А това е епизодът за Панамския канал на NG Megastructures, любим на много приятели и колеги:
Вземаме ново такси или по-точно ни извозва предприемчив местен с личното си МПС до автогарата. Приключили сме предсрочно с туристическата си програма за деня, едва 15ч, е, а предварително закупените билети за автобус за Давид са за 23ч. Нощните преходи и изобщо дългите преходи с автобус не са ми по вкуса и ако пътувам сама бих взела самолета.
Настаняваме се в чакалнята. Има 4 чакални. На гишетата за продажба на билети пише номера на изхода и на чакалнята. Повечето изходи са от чакалните. За да се качиш в автобуса, трябва да се таксуваш на изхода с електронната карта - 0.25$.
Времето го уплътнявам в интернет и с наблюдение на местните. Много са такива като нас - чакат нощния автобус. Не знам дали по същата причина като нас. Малко са местата в Панама Сити, които се водят безопасни по тъмно, т.е. след 18ч. и то заради засиленото полицейско присъствие. Докато вечеряме, забелязвам увеличената охрана на автогарата. В самата автогара има кътове за хранене като в нашите молове. Присъстват някои от известните ни вериги за бързо хранене, но и те ми изглеждат със съмнителна хигиена. Сигурно съм прекалено взискателна.
Освен местни, в чакалнята пристигат и кубинци. Личат си отдалеч - поддържани, добре облечени, с високо самочувствие, от различни раси, преобладаващо млади, бързо окупират всички контакти, за да зареждат батериите на смартфоните и лаптопите си. Въпреки продължителността и високата цена, по-сигурният вариант е от Куба да отидат в Еквадор, после в Колумбия, от Турбо се прехвърлят до Capurgana, после в Puerto Obaldia в Панама, оттам пак с ланча до Carti и оттам с джип до Панама Сити. След това с автобуси прекосяват Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Салвадор,Гватемала, Мексико докато достигнат до мечтаните САЩ. Освен бавно, това пътуване е скъпо. Т.е. тези кубинци имат пари. Прави впечатление добрата огранизация. На всеки половин-цял час тръгват по 3 автобуса за границата с Коста Рика. Човек, сигурно от правителствена организация, ги извиква и чекира. Изглежда, че Панама прави всичко възможно, кубинските бежанци да напуснат страната възможно най-бързо.
Изгрев от хотела:
Гледка от стаята в хотела: Plaza 5. de Mayo:
Panama Viejo:
Време за селфи:
любимата ми:
No comments:
Post a Comment