17-19.12.2015г
17.12.2015
Бокете - плаж Ванао: първо: chicken bus до Давид (1.5$$/човек). Автогарата или както я нарирачат terminal за Сатняго е в близост. Чакаме близо час. Освен нас, другите чужденци са двойка американци. Жената изглежда така, както се виждам след 20г. Маршрутката до Сантяго - 3:30-4ч., 9$/човек - на моменти се пука по шевовете. От Сантяго - автобус до Читре (Chitré) - 3$/човек, после маршрутка до Las Tablas (1.5$/човек) и още една до Pedasí(1.5$/човек) . Последният автобус за Венао е в 14ч, а е почти 18ч, когато пристигаме в Педаси. Нямаме друг избор освен да вземем такси: Венао се намира на около 24км от Педаси. Шофьорът ни изчаква да си напазаруваме в супера, защото в резервацията пише, че няма нито магазини, нито ресторанти наоколо.
Заварваме голяма тълпа във Венао. На рецепцията е англоговорящ младеж. Упътва ни към бунгалото. Под самостоятелна стая с баня явно разбират бунгало с две стаи, общя кухня и общи тоалетна и баня. Може би става за 2 двойки, които са близки. Тоалетната и банята нямат врата, а пред всяка от тях - нещо като завеса. Другата двойка тъкмо вечерят и ние ги притесняваме, по-късно разбираме, че са канадци. В банята има само един кран за вода, т.е. дори не се и предполага да има топла вода. Като в допълнение към всичко това, успявам да вляза в интернет чак към 1ч през нощта, когато тълпата си е легнала.
18.12.2015
На сутринта излизам рано, за да видя плажа, нарочен за хубав. Във формата на дъга е. По пясъка пълзят рачета, които при опасност замръзват и може да ги вземеш за камъче или по-скоро за буца пръст, защото камъни няма. Ами, видях го плажа. И сега какво?
Пием по кафе, което си купуваме от рецепцията и някакви девойки врели-кипели по хостелите ми обясняват как да си го направя и после да си измия съдовете. Стягаме багажа и се приготвяме да си тръгваме. Двойката канадци също напускат. Разменяме по някоя и друга дума. Мъжът е фотограф и мъкне голяма чанта с техника. Планът им е да прекарат 2 месеца в Панама.
В Педаси молим шофьорът на маршрутката да ни остави пред хотел, харесан в интернет. Изглежда сме единствените гости. Обясняват ни, че толкова късно няма шанс да организираме тур до Isla Iguana. За Isla Tortuga цената от 150$ от предната вечер ни е отказала. А първоначалната идея за Педаси е била да търсим костенурки през нощта с водач.
Градчето първоначално не ми хваща окото. Други са ми очакванията за колониален град. Но успява да ми харесва, особено като отминава обедната жега.
Минаваме през банкомат, пералня и закусвалня. През закусвалнята два пъти. Много е вкусно, чисто и има интернет и климатик. Какво му трябва на човек.
Давам идея за разходка до близкия плаж - Playa del Toro. Но той не се оказва толкова близо. Успяваме да го зърнем и бързаме да се връщаме в града преди да е станало тъмно.
Вечеряме в ресторант на американец със странно чувство за хумор ("Говорите ли английски, немски, испански?" и без да изчака отговор - "- Нито пък аз".) По принцип предпочитам заведения на местни, за да ги "стимулирам", но тук надделяват изискванията ми към хигиена. Нямам забележки към ресторанта. Храната е вкусна. А докато вечеряме минава процесия. В навечерието на Коледа сме.
Педаси: (има много възрастни хора):
емпанади:
19.12.2015
Сутринта в 7 с багажа се опитваме да отидем на рецешцията. Заключено е. Кой да провери, че рецепцията е с работно време 8-21ч. Нервно чакаме, за да си оставим багажа на съхранение, за да отидем на тур. Такси до плажа El Arenal, откъдето тръгват лодките за Исла Игуана. Още не сме слезли от таксито, когато ни посрещат с офертите. Нормалната цена е 70$ за лодка за 7 души и идеята ни е да почакаме докато пристигнат други туристи. Лодкаджията ни предлага 50$ за двамата и да не се съобразяваме с други хора. Съгласяваме се. Морето ми изглежда много бурно. Има рейнджър и се изкушавам да го питам дали е опасно да се излиза в открито море с това корито, но ме досрамява. Потегляме. Раниците с фотоапаратите са прибрани под носа, за да не се наморкят. Отнема около 20 минути, за да се стигне до острова. Ръката ми побелява от стискане, за да не изпадна от лодката. Морето става по-спокойно когато приближаваме към острова и слънцето се показва изпод облаците. Плащаме вход (10$/човек). Още до постройката, която пазачите използват да си готвят има игуани, явно свикнали с човешко присъствие. На пейка до плажа виждам корал и си мисля, че е реклама. По плажа и пътеката има от малките рачета. Толкова са много, че сигурно някои падат в жертва, настъпани от туристи. Вниманието ми е привлечено от червен рак с лилави щипки, който панически се опитва да избяга. Не е един, не са два, но бързат да се скрият. Както и игуаните, които пресичат пътеките. Има две пътеки, едната преминава в другата и се връщаш на първоначалния плаж. Но се минава през малко плажче и след като изминаваме пътеката се връщаме на него. Сами сме, водата е приятна за къпане. Докато се опитвам да напиша "магеланци" с корали, излиза една игуана и се отправя до остатъци от рак и невъзмутено си ги хапва. На връшане океанът е по-спокоен. Nomad ми прави забележка да си скрия усмивката. Оставяме 10$ бакшип на лодкаря за това, че ни е върнал живи и здрави. От 70$/курс, 20$ дава на собственика на лодката, 8$ за бензин, друга сума на пристанището.
Маршрутка до Лас Таблас и автобус до Панамам Сити. Не е ясно къде точно си губя банския и красивия индонезийски шал. По пътя виждам, че минаваме близо до El Valle de Anton и си се ядосвам, че не ми е хрумнало по-рано да нощуваме там, а не в Панама.
На автогарата не успявам да взяза в интернет и напраяо отиваме на рецепцията на хотела без резервация. Цената на рецепция е по-висока от тази, в букинг. Стаята ни гледа към вътрешен двор, в който цялата нощ тече купон с надута на мах гадна чалга.
На аштогарата в Лас Таблас опитваме храната за местните (3$):
17.12.2015
Бокете - плаж Ванао: първо: chicken bus до Давид (1.5$$/човек). Автогарата или както я нарирачат terminal за Сатняго е в близост. Чакаме близо час. Освен нас, другите чужденци са двойка американци. Жената изглежда така, както се виждам след 20г. Маршрутката до Сантяго - 3:30-4ч., 9$/човек - на моменти се пука по шевовете. От Сантяго - автобус до Читре (Chitré) - 3$/човек, после маршрутка до Las Tablas (1.5$/човек) и още една до Pedasí(1.5$/човек) . Последният автобус за Венао е в 14ч, а е почти 18ч, когато пристигаме в Педаси. Нямаме друг избор освен да вземем такси: Венао се намира на около 24км от Педаси. Шофьорът ни изчаква да си напазаруваме в супера, защото в резервацията пише, че няма нито магазини, нито ресторанти наоколо.
Заварваме голяма тълпа във Венао. На рецепцията е англоговорящ младеж. Упътва ни към бунгалото. Под самостоятелна стая с баня явно разбират бунгало с две стаи, общя кухня и общи тоалетна и баня. Може би става за 2 двойки, които са близки. Тоалетната и банята нямат врата, а пред всяка от тях - нещо като завеса. Другата двойка тъкмо вечерят и ние ги притесняваме, по-късно разбираме, че са канадци. В банята има само един кран за вода, т.е. дори не се и предполага да има топла вода. Като в допълнение към всичко това, успявам да вляза в интернет чак към 1ч през нощта, когато тълпата си е легнала.
18.12.2015
На сутринта излизам рано, за да видя плажа, нарочен за хубав. Във формата на дъга е. По пясъка пълзят рачета, които при опасност замръзват и може да ги вземеш за камъче или по-скоро за буца пръст, защото камъни няма. Ами, видях го плажа. И сега какво?
Пием по кафе, което си купуваме от рецепцията и някакви девойки врели-кипели по хостелите ми обясняват как да си го направя и после да си измия съдовете. Стягаме багажа и се приготвяме да си тръгваме. Двойката канадци също напускат. Разменяме по някоя и друга дума. Мъжът е фотограф и мъкне голяма чанта с техника. Планът им е да прекарат 2 месеца в Панама.
В Педаси молим шофьорът на маршрутката да ни остави пред хотел, харесан в интернет. Изглежда сме единствените гости. Обясняват ни, че толкова късно няма шанс да организираме тур до Isla Iguana. За Isla Tortuga цената от 150$ от предната вечер ни е отказала. А първоначалната идея за Педаси е била да търсим костенурки през нощта с водач.
Градчето първоначално не ми хваща окото. Други са ми очакванията за колониален град. Но успява да ми харесва, особено като отминава обедната жега.
Минаваме през банкомат, пералня и закусвалня. През закусвалнята два пъти. Много е вкусно, чисто и има интернет и климатик. Какво му трябва на човек.
Давам идея за разходка до близкия плаж - Playa del Toro. Но той не се оказва толкова близо. Успяваме да го зърнем и бързаме да се връщаме в града преди да е станало тъмно.
Вечеряме в ресторант на американец със странно чувство за хумор ("Говорите ли английски, немски, испански?" и без да изчака отговор - "- Нито пък аз".) По принцип предпочитам заведения на местни, за да ги "стимулирам", но тук надделяват изискванията ми към хигиена. Нямам забележки към ресторанта. Храната е вкусна. А докато вечеряме минава процесия. В навечерието на Коледа сме.
Педаси: (има много възрастни хора):
емпанади:
19.12.2015
Сутринта в 7 с багажа се опитваме да отидем на рецешцията. Заключено е. Кой да провери, че рецепцията е с работно време 8-21ч. Нервно чакаме, за да си оставим багажа на съхранение, за да отидем на тур. Такси до плажа El Arenal, откъдето тръгват лодките за Исла Игуана. Още не сме слезли от таксито, когато ни посрещат с офертите. Нормалната цена е 70$ за лодка за 7 души и идеята ни е да почакаме докато пристигнат други туристи. Лодкаджията ни предлага 50$ за двамата и да не се съобразяваме с други хора. Съгласяваме се. Морето ми изглежда много бурно. Има рейнджър и се изкушавам да го питам дали е опасно да се излиза в открито море с това корито, но ме досрамява. Потегляме. Раниците с фотоапаратите са прибрани под носа, за да не се наморкят. Отнема около 20 минути, за да се стигне до острова. Ръката ми побелява от стискане, за да не изпадна от лодката. Морето става по-спокойно когато приближаваме към острова и слънцето се показва изпод облаците. Плащаме вход (10$/човек). Още до постройката, която пазачите използват да си готвят има игуани, явно свикнали с човешко присъствие. На пейка до плажа виждам корал и си мисля, че е реклама. По плажа и пътеката има от малките рачета. Толкова са много, че сигурно някои падат в жертва, настъпани от туристи. Вниманието ми е привлечено от червен рак с лилави щипки, който панически се опитва да избяга. Не е един, не са два, но бързат да се скрият. Както и игуаните, които пресичат пътеките. Има две пътеки, едната преминава в другата и се връщаш на първоначалния плаж. Но се минава през малко плажче и след като изминаваме пътеката се връщаме на него. Сами сме, водата е приятна за къпане. Докато се опитвам да напиша "магеланци" с корали, излиза една игуана и се отправя до остатъци от рак и невъзмутено си ги хапва. На връшане океанът е по-спокоен. Nomad ми прави забележка да си скрия усмивката. Оставяме 10$ бакшип на лодкаря за това, че ни е върнал живи и здрави. От 70$/курс, 20$ дава на собственика на лодката, 8$ за бензин, друга сума на пристанището.
Маршрутка до Лас Таблас и автобус до Панамам Сити. Не е ясно къде точно си губя банския и красивия индонезийски шал. По пътя виждам, че минаваме близо до El Valle de Anton и си се ядосвам, че не ми е хрумнало по-рано да нощуваме там, а не в Панама.
На автогарата не успявам да взяза в интернет и напраяо отиваме на рецепцията на хотела без резервация. Цената на рецепция е по-висока от тази, в букинг. Стаята ни гледа към вътрешен двор, в който цялата нощ тече купон с надута на мах гадна чалга.
На аштогарата в Лас Таблас опитваме храната за местните (3$):
No comments:
Post a Comment