Panama'2015: 5. Cero Punta

15.12.2015

От автогарата в Давид вземаме маршрутка до Серо Пунта. Разстоянието се минава за 2:30ч с малка почивка по средата. По пътя, различен от този за Бокете, се минава през Volcán, където най-много ми харесва. Изобщо около градовете има хубави финки. Към Серо Пунта кафе вече не вирее, но има финки за коне, крави, прасета, овце, замята се обработва. Красиво е, но за съжаление нямам снимки.

В Серо Пунта се настаняваме в единствения хостел в самото градче. Много занемарен, продава се от банката, защото собственичката не е плащала ипотеката. На рецепцията ни излъгват, че има интернет в стаите. Това докато платим. После се оказва, че интернет има само в общите части. А в ресторантът на хостела е затворен за тържество вечерта. Нещо като абитуриентски бал, но абитуриентите са може би 7ми клас, завършили местното адвентистко училище, единствената голяма сграда в неугледното градче. Изобщо адвентистите на седмия ден са се преборили за душите на местните в провинция Chiriquí - освен училище, разполагат и с радио, което сме имали "честта" да слушаме по пътя. Някои от момичетата са индианки, облечени както обикновено скромно, в национални носии - памучни рокли с малко бродерия. Така и не посмявам да ги снимам. Индианците са работници във финките без да ги притежават. Работят по 10ч на ден за минимална надница, която е около 400$/месец. В магазина покупките им се записват в тефтери, но не пазаруват на вересия. Правят депозит и после пазаруват докато изчерпят парите или се местят на друго място. Като цяло индианците, особено жените, изглеждат много щастливи - усмихнати са. Не знам дали от мирогледа, простия живот или "обработването" от адвентистите. Има и момичета от богати семейства. Познават се по пищните, за мен прекалено шарени и дантелести рокли, които показват на останалите, по-скромни вече бивши съученички.

Рецепционистът се обажда на познат таксиджия. Целта ни е паркът Amistad (Приятелство), простиращ се и в Коста Рика. И според гидовете, и според таксиджията, има две пътеки в парка и човек може да се разходи 4ч. Приятна разходка по мостове, до водопад и пр.

Да, ама не! Паркът е затворен без никаква бележка защо. Като обект на ЮНЕСКО, официалното му работно време е всеки ден.

За да не си губим деня, таксиждията ни предлага да ни закара до началото на Quetzal Trail. Харесала съм го в Бокете и много ми се иска да го измина. На туристите в Бокете го предлагат в два варианта - половин трек от Бокете до Серо Пунта или цял от Серо Пунта до Бокете. Така е, защото от Серо Пунта има само малко изкачване в началото до рейнджърската станция (45 минути), после е слизане и накрая - 20 минути изкачване до рейнджърската станция в Бокете.

Идеята е да видим как е изкачването, за да преценим дали сме в състояние да направим целия трек.

Речено-сторено. Бавно и полека се изкачваме до рейнджърската станция. По пътя виждаме работници по нивите, крави. Превалява, по-скоро ръми.

Рейнджърът ни посреща. 7 дни прекарва сам в станцията, после го сменят за 7 дни. Явно е работяга, защото рейнджърската станция изглежда като градина и той все нещо човърка. Пуска ни да се разходим и да направим снимки наоколо.

Quetzal Trail се намира в парка Volcán Barú. Самият вулкан е скрит зад близките хълмове. При хубаво време го дават, че от върха му се виждат и двата океана - Атлантически и Тих. Но самото изкачване го оценяват за 6-8 часа за планинари, т.е. или трябва да тръгнеш много рано или да преспиш на върха, т.е. да носиш палатка и топли дрехи. Още преди потеглянето ни за Панама съм се примирила, че няма да го изкача този вулкан. А докато пиша това, The Life Nomadik вече са разказали за тяхното изкачване тук. В Бокете освен изкачване пеша, предлагат и с 4x4, 120$/човек.

Вземаме си довиждане с рейнджъра. Предупреждаваме го, че евентуално на следващия ден ще направим трека. За трека се разбираме с таксиджията да ни закара до началото на пътеката и после да ни чака с багажа в Бокете, след като се разбира, че Амистад е затворен за реконструкция след свлачища.

Вечеряме в единственото заведение, което ни се струва чисто. Жената готви за деня и продава, каквото е сготвила.

Входът на оарка Амистад:

Карта на Quetzal Trail:

По пътеката до рейндърската станция (или станцията на пазачите):

посестримите:

Официалното начало на пътеката от рейндъжрската станция:

Станцията на рейджърите (пазачите на парка):

И обратно:

Финки в близост до началото на пътеката. В Панама коледните дървета са на верандата: