16.12.2015
Пътят до първата рейнджърска станция е известен - вървели сме го вече, но това е и демотивиращо. Срещаме група местни, водачи на фотографи, търсещи кецали. Успяваме да зърнем един високо в клоните на дърветата. Макар пътеката да е кръстена на тези птици, на практика шансът да се види е точно тук, съвсем в началото, преди рейнджърската станция.
Регистрираме се при пазача на парка, плащайки 5$/човек. Прелиствам страниците назад, търсейки Life Nomadik, но не ги намирам. По-късно прочитам, че те са минали преди 8 и не са се регистрирали.
Официалната пътека между двете станции на рейнджърите е 5.7 или 6км, които според пазача се минаваt за 4-5часа, но т.к. сме un poco gordos, той ни дава 5-6ч. Е, имало и изненади. Баби-пенсионерки са вземали разстоянието за 3 часа и половина. Цялото разстояние, включително до станциите на пазачите е 8км.
Снимала съм картата и уверено потегляме напред. Аз скришом се надявам да се справим за 4ч.
В началото пътеката е много приятна - има дънери с метална мрежа върху тях, за да не се подхлъзваш, мостчета, стълби, парапети. Виждаш, че 5те долара си отиват по предназначение. В момента тече и реконструкция на пътеката, чуваме работниците в далечината. Неусетно стигаме до табелата за първия километър.
След това обаче започва спускане по стъпала, на моменти стръмно. Стъпалата са високи или ги няма. Трябва да внимаваш да не си навехнеш/изкълчиш крака. Явно ремонтът на пътеката току-що е започнал и не са напреднали още.
Минава много време, а не виждаме табели. Решаваме, че табелите не са на всеки километър, както е в Ел Чалтен.
Срещаме 3 жени в зряла възраст, които се изкачват. Бойни баби.
На единственото, според пазача, отклонение се чудим накъде. Първо допускаме грешка, та трябва да се върнем. Когато стигаме до скалите Las Rocas, недоумяваме какво има за гледане. Следва кът за почивка. И табела 4км. Убедени сме, че сме вървели доста и затова заключваме, че остават 2км до рейнджърската станция в Бокете, нашата цел. Докато отмаряме, ни настигат и подминават друга двойка туристи, а малко след това ни пресреща друга двойка.
Ние си вървим спокойно - нали имаме време. Докато.. не стигаме до табела - 3км до Бокете, 3км до Серо Пунта. Т.е. онези 2км, които смятаме, че остават, се оказват само изминатите!
Аз изпадам в паника. Проста сметка: 3км за 4ч. Т.е., ако продължаваме така, ще замръкнем на пътеката. Тръгвам да вървя бързо, но nomad след мен почти не е увеличил темпото. Или поне недостатъчно. Болял го кръстът.
40 минути по-късно сме изминали 4км, остават 2. Теренът е лесен, както в началото.
Но отново стигаме до реката и този път няма мост. Трябва да я прецапаме. Nomad - с маратонките, но аз - боса.
Остава 1км, излизаме от гората, но стрелката пак е двусмислена. Тръгваме в едната посока и след малко виждаме таксиджията и сина му. Решили да се поразтъпчат докато ни чакат и с тях продължаваме до колата.
Предлагат ни да ни закарат до Pedasí или Bpcas del Torro за 150$.
Колебаем се дали да продължим за Давид или да пренощуваме в Бокете. Избираме последното заради хладината.
Стаята в Mamallena е хубава, но прясно лакирана. Миризмата е много силна, а от малкото прозорче почти не прониква свеж въздух. Самият хостел има много хубави общи помещения. Предлагат трансфер до Bocas del Torro за 25$/човек.
По време на вечеря в любимата ни пицария решаваме да се придвижваме до Педаси и резервирам стая за следващата вечер във Vanao Cove.
В търсене на колибри:
Las Rocas:
По разбираеми причини, от останалата част на пътеката няма снимки
Разходи:
70$ за такси
No comments:
Post a Comment