12-14.12.2015
В автобуса сме на първия ред на втория етаж - с панорамни прозорци, досега не ми се е удавало, но в тъмното не се вижда нищо. От другата страна са двойка канадци, завити с одеало на Thomas Cook. Очаквано е много студено, може да тракаш със зъби. Нямам обяснение защо поддържат толкова ниска температура в автобусите, може би, за да не мирише. Но това, че автобусът си е най-обикновен пътнически автобус, а не cama или semi cama, както в Гватемала или Аржентина, това не съм го очаквала за нощен експрес. Пътуваме за David - втория по големина град в Панама, но с много по-малобройно население в сравнение със столицата, около 200 000 дупи. Другото неудобство е, че друса много - в тъмното успявам да видя, че често минава в лявото платно и после в дясното. По принцип пътищата в Панама са в много добро състояение. Ако не е така - го знаеш предварително. Но до Давид има магистрала. Мистерията е разгадана на връщане - ремонт. И то колосален, из основи. Може ли да дойдат да оправят пътищата в България, моля! Дори и да спиш, по средата на пътя автобусът спира. За тоалетна. Защото в автобуса може да пишкаш, но не, хм, да акаш. В Давид пристигаме към 6. Посрещат ни оферти за таксита, но самите таксиджии са достатъчно любезни да ни обяснят откъде да вземем автобус за Бокете. Автобусът е маршрутка, но по-голяма от софийските. Още е тъмно, но доста оживено. Постоянно слизат и се качват хора, най-вероятно отиват на работа.
Надяваме се, че резервираната стая в Бокете ще е совободна и ще може да се настаним, вземем душ и отидем на някакъв тур, но уви, ще трябва да почакаме до 13ч. Оставяме багажа зад елхатa и излизаме. Гладни сме. В представите ми Бокете е туристически град, в който ще може да закусим в сладкарница или закусвалня. Много американци купуват имоти в градчето и цените са скочили 3 пъти за последните години. Докато търсим заведение, разглеждаме града. На централния площад има едно, леко мизерничко, но всички маси са заети - главно от местни и въпросните американци. Самия град го намирам неугледен, но няколко идеи по-добре от Портобело. Закусвалня или кафене не намираме. Има 2 отворени ресторанта, пак с подозрителна хигиена. В единия има опашка. Това в неделя сутрин ме изумява. Не закусват ли вкъщи цялото семейство?! Почти става бой за мекиците, но успявам да се вредя за 2 с резен бяло сирене. nomad и повечето местни започват с мръвка. Най-популярното ядене в Панама е пържено или печено пиле. Това е стандартната мирирзма на панамски град за мен. Лошото е, че предизвиква обилно слюнкоотделяне. Защо пиле? Според nomad, обяснението е горещия климат. Но в "Sabroson" (ресторанта), се предлага и телешко, и свинско. Мъжката тоалетна е затворена "por mal uso" (поради неправилна употреба).
На обяд най-накрая опитваме емпанади в заведението на площада. Затварям си очите за липсата на течаша вода и че мият чиниите в леген с химикали. Емпанадите са пържени, оваляни в царевично брашно (предполагам) и затова не сме ги разпознали като такива. Вкусно е, но после и двамата се оплакваме от стомашни болки. ГГЗ.
Записваме се за екскурзия за следващата сутрин. Идеята е следобяд да се върнем в Давид за нощувка, а на по-следващия ден да се придвижим до Серо Пунта. Затова и изборът пада върху тура: "Най-доброто в Бокете".
Прибираме се в хотела, за да подремнем... и ставаме за екскурзията. За тура сме само двамата, другите са предпочели coffee tour. Оказва се, че главно ще се возим. Има и 20-минутна разходка за десерт. С кафе във финка.
Гидът Армандо е много приказлив. Започнал е работа в ранчо - чистел е земята от плевели. Един ден собственикът го чува до говори английски с някакви туристи. Във финките отдавна се предлагат турове. Армандо имал роднини в САЩ и затова говорел английски. Бил повишен да посреща туристи. Четял каквото намери. Научил латинските имена на растенията във финката и околността. И ги назовава докато ни ги показва. Следва работа като гид в туристическа агенция Hola Panama. Туровете били скъпи, а той работел на процент, но след инцидента с двете холандки, намалели туристите. Започнал работа на фиксирана заплата в Mamallena, където сме закупили тура.
Самият Армандо се възхищава на Рубен, индианец, който като тинейджър гледа филм за катерене и му се посвещава. Макар и самоук, спечелва 11то място на състезание в САЩ. Сега има бизнес - обучение на туристи по скално катерене. Самата природа е изваявал скалите за това.
Армандо ни дава координати на хостели и гидове в Серо Пунта. Нашето търсене беше неуспешно и затова сме резервирали стая в Давид с идеята оттам да ходим в Серо Пунта. На края на тура го питам дали според него ще се справим с Quetzal Trail - турът, който ми е хванал окото. Отговаря положително за мен и отрицателно за nomad, с което си спечелва черна точка у спътника ми.
Следобяд не успяваме да се включим в друг тур. Няма. Туристите не искали да ги вали. Изчакваме пералнята и се придвижваме с пилешки автобус за нощувка.
Хотелът ни в Давид е близо до гарата, по пътя за центъра. Местен ни завежда до хотела без да иска нищо в замяна. Уверяват ни, че по тъмно е безопасно да се ходи към центъра, но не и към гарата. Центърът на града е типичен за повечето, но не и всички градове - зелена градина с правоъгълна форма. Има фиеста. Пълно е с хора. Забавленията са обикновени, но забравени - като в лунапарк - захарен памук, колички, въртележки. Армандо ни е казал, че в Давид има хубави ресторанти, но не намираме. Всякко отдалечаване от центъра, дори и с една пресечка, показва мизерия. Затова пък ресторантът на хотела е хубав, чист, вкусно е и най-накрая опитваме patacones, но не ни харесват. В Давид се усеща, че не сме в планината. Жегата е непоносима и трудно се спи.
Рубен:
Кафе:
Гости във финката, където пием кафе:
Обяд на площада в Бокете:
Давид:
Вечеря:
В автобуса сме на първия ред на втория етаж - с панорамни прозорци, досега не ми се е удавало, но в тъмното не се вижда нищо. От другата страна са двойка канадци, завити с одеало на Thomas Cook. Очаквано е много студено, може да тракаш със зъби. Нямам обяснение защо поддържат толкова ниска температура в автобусите, може би, за да не мирише. Но това, че автобусът си е най-обикновен пътнически автобус, а не cama или semi cama, както в Гватемала или Аржентина, това не съм го очаквала за нощен експрес. Пътуваме за David - втория по големина град в Панама, но с много по-малобройно население в сравнение със столицата, около 200 000 дупи. Другото неудобство е, че друса много - в тъмното успявам да видя, че често минава в лявото платно и после в дясното. По принцип пътищата в Панама са в много добро състояение. Ако не е така - го знаеш предварително. Но до Давид има магистрала. Мистерията е разгадана на връщане - ремонт. И то колосален, из основи. Може ли да дойдат да оправят пътищата в България, моля! Дори и да спиш, по средата на пътя автобусът спира. За тоалетна. Защото в автобуса може да пишкаш, но не, хм, да акаш. В Давид пристигаме към 6. Посрещат ни оферти за таксита, но самите таксиджии са достатъчно любезни да ни обяснят откъде да вземем автобус за Бокете. Автобусът е маршрутка, но по-голяма от софийските. Още е тъмно, но доста оживено. Постоянно слизат и се качват хора, най-вероятно отиват на работа.
Надяваме се, че резервираната стая в Бокете ще е совободна и ще може да се настаним, вземем душ и отидем на някакъв тур, но уви, ще трябва да почакаме до 13ч. Оставяме багажа зад елхатa и излизаме. Гладни сме. В представите ми Бокете е туристически град, в който ще може да закусим в сладкарница или закусвалня. Много американци купуват имоти в градчето и цените са скочили 3 пъти за последните години. Докато търсим заведение, разглеждаме града. На централния площад има едно, леко мизерничко, но всички маси са заети - главно от местни и въпросните американци. Самия град го намирам неугледен, но няколко идеи по-добре от Портобело. Закусвалня или кафене не намираме. Има 2 отворени ресторанта, пак с подозрителна хигиена. В единия има опашка. Това в неделя сутрин ме изумява. Не закусват ли вкъщи цялото семейство?! Почти става бой за мекиците, но успявам да се вредя за 2 с резен бяло сирене. nomad и повечето местни започват с мръвка. Най-популярното ядене в Панама е пържено или печено пиле. Това е стандартната мирирзма на панамски град за мен. Лошото е, че предизвиква обилно слюнкоотделяне. Защо пиле? Според nomad, обяснението е горещия климат. Но в "Sabroson" (ресторанта), се предлага и телешко, и свинско. Мъжката тоалетна е затворена "por mal uso" (поради неправилна употреба).
На обяд най-накрая опитваме емпанади в заведението на площада. Затварям си очите за липсата на течаша вода и че мият чиниите в леген с химикали. Емпанадите са пържени, оваляни в царевично брашно (предполагам) и затова не сме ги разпознали като такива. Вкусно е, но после и двамата се оплакваме от стомашни болки. ГГЗ.
Записваме се за екскурзия за следващата сутрин. Идеята е следобяд да се върнем в Давид за нощувка, а на по-следващия ден да се придвижим до Серо Пунта. Затова и изборът пада върху тура: "Най-доброто в Бокете".
Прибираме се в хотела, за да подремнем... и ставаме за екскурзията. За тура сме само двамата, другите са предпочели coffee tour. Оказва се, че главно ще се возим. Има и 20-минутна разходка за десерт. С кафе във финка.
Гидът Армандо е много приказлив. Започнал е работа в ранчо - чистел е земята от плевели. Един ден собственикът го чува до говори английски с някакви туристи. Във финките отдавна се предлагат турове. Армандо имал роднини в САЩ и затова говорел английски. Бил повишен да посреща туристи. Четял каквото намери. Научил латинските имена на растенията във финката и околността. И ги назовава докато ни ги показва. Следва работа като гид в туристическа агенция Hola Panama. Туровете били скъпи, а той работел на процент, но след инцидента с двете холандки, намалели туристите. Започнал работа на фиксирана заплата в Mamallena, където сме закупили тура.
Самият Армандо се възхищава на Рубен, индианец, който като тинейджър гледа филм за катерене и му се посвещава. Макар и самоук, спечелва 11то място на състезание в САЩ. Сега има бизнес - обучение на туристи по скално катерене. Самата природа е изваявал скалите за това.
Армандо ни дава координати на хостели и гидове в Серо Пунта. Нашето търсене беше неуспешно и затова сме резервирали стая в Давид с идеята оттам да ходим в Серо Пунта. На края на тура го питам дали според него ще се справим с Quetzal Trail - турът, който ми е хванал окото. Отговаря положително за мен и отрицателно за nomad, с което си спечелва черна точка у спътника ми.
Следобяд не успяваме да се включим в друг тур. Няма. Туристите не искали да ги вали. Изчакваме пералнята и се придвижваме с пилешки автобус за нощувка.
Хотелът ни в Давид е близо до гарата, по пътя за центъра. Местен ни завежда до хотела без да иска нищо в замяна. Уверяват ни, че по тъмно е безопасно да се ходи към центъра, но не и към гарата. Центърът на града е типичен за повечето, но не и всички градове - зелена градина с правоъгълна форма. Има фиеста. Пълно е с хора. Забавленията са обикновени, но забравени - като в лунапарк - захарен памук, колички, въртележки. Армандо ни е казал, че в Давид има хубави ресторанти, но не намираме. Всякко отдалечаване от центъра, дори и с една пресечка, показва мизерия. Затова пък ресторантът на хотела е хубав, чист, вкусно е и най-накрая опитваме patacones, но не ни харесват. В Давид се усеща, че не сме в планината. Жегата е непоносима и трудно се спи.
Рубен:
Армандо:
Кафе:
Гости във финката, където пием кафе:
Обяд на площада в Бокете:
Давид:
Вечеря:
No comments:
Post a Comment