Monday, March 31, 2014

България'2014: Уикенд във Видин

22-23 март 2014
Този срамен пропуск трябваше да бъде отстранен. Толкова години ми трябваха да стигна до Видин.
Трудно ставане в 6  без 15. Странно, обикновено щом е за път съм винаги готова. Много мързелива съм станала. Такси до Централна гара. През последните години я избягвам когато мога. Не че Подуяне е по-малка мизерия, но до там стигам пеша и прекарвам минимално време преди тръгването на влака. Но Централна гара изглежда срамно зле. Основен ремонт е неотложен. Опашки за билети на всички гишета. Руснак се опитва да си купи билет за отиване и връщане. Продавачката не го разбира без помощта на хора от опашката. А това е руски, какво ли е, ако чужденец се опита да си купи билет на английски. В павилионите в подлеза се продава всичко, дори сирене, кремвирши. Чудя се кой ги купува, но веднага се намира един за парче кашкавал и няколко кремвирша. На перона фотогенично, светлината е подходяща за снимка-шедъовър. Влакът е пълен. Предлагам на жената до мен да й помогна да си качи багажа върху багажника, за да й е свободно на краката. Отказва. Плаче. Изпраща я единият син. По телефона заръчва на другия, също в София, да отиде при брат си да си вземе храна. От по-нататъшните й разговори разбирам, че е от някакво село до Видин. Така и не разбрах защо плаче. Влакът още не е потеглил, но вече има хора, наизвадили санвичи. В близките около два часа вони, та не се трае, на някакъв миризлив кашкавал. Сигурно подобен на този, който продават на гарата. Спомням си, че колегата ми е разказвал за "мазния влак" - влакът от Северозапада за София, в който се пренася много ядене, предимно мазно. Малко ме дразни, че водят Северозапада най-бедния район в България. Да не би югоизточна България да е по-добре. Със сигурност не! Но колегата не много на шега предния ден ми е казал, че се притеснява за моето ходене в "Дивия Запад", след като съм споделила с него плановете си. "Да, там има много индианци". Минаваме Лакатник. Аз харесвам района след това, а не Лакатнишките скали. Белият варовик, как Искър прорязва планината, как пътят минава през издълбаните в скалата проходи. Враца. Природата е много красива. Но човекът се е намесил с кошмарно грозните панелни блокове. Влакът се поизпразва. За мен вече става интересно, нови територии. Преди това съм ходила само до Белоградчик с кола. Четири "мацки" си купуваме мента и мастика от селски хоремаг. Ама това е друга история. Дърветата са цъфнали. Гарите западнали. Идея за фотографска изложба:  "Гарите на България". (Тази в Зверино има "око" както къщите в Трансилвания).
Пристигаме във Видин навреме. Настаняването в хотела е след 2ч и решавам да се поразходя преди това за добиване на първо впечатление. Централният площад е хард соц, дори библиотеката прилича много на бившия партиен дом в Бургас. Но приликите са дотук!
Стамбул Капия с дървото-мартеница:


 Честно казано ми липсват кафевите табели. Разглезен турист съм. Решавам да продължа през капията и не след дълго се озовавам до църквата Св. Николай, мавзолея на Антим I, джамията (и библиотека Осман Пазвантоглу и Видинската митрополия. Усеща се, че е "сиеста". Само в двора на джамията се вижда, че работи някой. Продължавам да твърдя, че българските мюсюлмани са най-работните хора в държавата. Ако не ми вярвате - справка: Голямата екскурзия. Човекът веднага идва при мен, развежда ме из джамията, позволява ми да снимам, обяснява ми, че това е единствената джамия в света с изображение на сърце, изразяващо почитта към родителите, кани ме отново да посетя Видин и се връща към работата си.
В Крайдунавската градина решавам, че имам нужда от навигация. Хм, според GPS-а аз съм във Видин, Румъния. Не са открити забележителности. Продължавам по продължението на реката. От време на време минава някой шлеп. Синагогата! Голяма и красива сграда. Била е някога. Сега е красива развалина. Как да не те боли! Оградена е.

Хубаво пране:
Стигам до Баба Вида и до "Видин - на Дунава верния страж":


Наближава 2 и се запътвам към хотела.


По пътя има "екстри":



Кръстата казарма:


Колело, спряно пред пенсионерския клуб, от който се разнасят песни:


Дървото в детска градина:


Хотелът ми е до джамията в много красивата сграда на бившата баня. Стаята не е нещо особено. Ранното ставане и жегата си казват думата и решавам, че ще подремна.
Имам час и половина до затварянето на забележителностите. Отравям се към Кръстата казарма. Изглежда също толкова затворена като преди час-два. На гишето за Баба Вида питам мацката. Ами, след ремонта е затворена вече за посещение. (???!!!Българска работа). Но Конакът работи и в неделя, уверява ме тя. Тюхка се, че трябва да си обновят страницата в интернет. Е, решавам да посетя крепостта, макар по план това беше оставено за неделя.


Прави ми впечатление, че има чужденци на групи по 3ма-4ма.
Обратно:



Откривам катедралата. Упътването беше - да питам някой местен за мола. "Защо за мола?", мислейки си, ех и тук мол-култура. Но отговорът ме изненадва приятно: "Ами защото имаме много църкви."
После откривам и Конака
 Но светлината в училището ме привлича повече:
Отново на централния площад. Да няма грешка за коя партия се гласува традиционно в Северозапада:
На пристанището е оживено. Круизната гемия си заминава. От двете страни на "барикадите" се наблюдават. Напомня ми на зоологическа градина. Явно това е събитието на вечерта за местните. Питам един от местните, изглеждащ мой връстник, за възможностите за "разходка с лодка" по Дунава. "Ами няма. Само круизи с немци. На нас не ни дават да се качваме. А преди", и очите му светват, "имаше Ракети до Русе." (Предполагам, че става дума за комети).
Маневрата на 500 метровия съд в може би километър широката река е документирана:


Вечерям в най-доброто приближение на корито във водата. Изненадващо вкусно и евтино. Гледката:

Ден 2, неделя. Късно ставане след близо 10часов сън. Кой казва, че не може да се спи на ново място? Много хубаво се спи. Може да е късно по моите представи, но в градината е още празно:
По-късно броят на спортуващите се увеличи, но като цяло хората с наднормено тегло преобладават.
Т.к. ми писна вече да пиша - накратко: денят беше горе-долу затвърждаване на наученото от предния. Успях да посетя само катедралата по време на литургия. Конакът има двойна врата - и двете врати бяха отворени, но не се виждаше никой, не отговориха на позвъняването  и не посмях да вляза, да не извикам СОТ. Според работното време на вратата почиват и в неделя, и в понеделник. Археологическият музей също беше затворен, дори работно време няма. В туристическия център имаше 5! младежа, които се задоволиха да ми дадат разпечатана карта на града и толкова. Обядвах на съшото корабче. Пих кафе на 3 различни места. Ползвах безплатния нет в Крайдунавската градина и този на хотела. Като обобщение: градът е много приятен, има потенциал да се направи истинска туристическа дестинация. Направили са нещо, но има страшно много работа за вършене
Още снимки: