Tuesday, August 23, 2016

Cuba'2016: La Habana -> Viñales

20.03.2016

Чакаме таксито си до Винялес пред къщата на Франк. Такава ни е уговорката, защото пазарейки се, установяваме, че не си знаем новия адрес. Докато чакаме слизат двама негови гости, също поръчали такси до Винялес. Чудим се как ще познаем кое такси за кого е. Мацката благородно ни преотстъпва първото дошло, те не бързали. Но такси не идва. Нито тяхното, нито нашето. Заедно с градско такси се придвижваме до автогарата и там на място уговаряме друго до Винялес. За нас четиримата, 15 CUC/човек при четирима пътуващи, т.е. 60 CUC за колата.
Последната този път е Шевролет от 1948г. Шофоьорът, за чието име не се осведовяваме, я купил за 25 000 CUC, имало само две такива коли в Куба. Бил останал в Куба, защото родителите му вече били възрастни, а и искал да гледа как расте синът му, в момента на 3г. Ако искал да отиде в САЩ, ще трябва да продаде апартамента си в Holguín. Веднъж в месеца си позволявал да наеме къща с басейн и две момичета, струвало 150 CUC. Заврършил е право, но предпочитал да кара такси, защото така сам си бил шеф. За таксито плащал 650 CUC на месец + 10% от приходите. Но можело да спреш за месец - например през август, когато е ниският сезон. Неговата кола е дизел. След като е купил колата е доплатил е 10 000 за смяна на оригиналния двигател с дизелов китайски. Нормалната цена на дизела е 1 CUC за литър. Шофьорите на държавна работа обаче крадели гориво и го продавали на половин цена. Заплата им била 10-15 CUC/месец. Новите таксиметрови коли по закон трябвало да бъдат боядисани в жълто. Това правило не важало за ретро колите заради туристите.
Другата двойка са млади и доста любезни - освен, че ни преотстъпваха таксито си, ми предложиха  да ми подарят и спрей против комари. Мацката е англичанка, красива при това, той - французин, помежду си говорят на френски.
Собствениците на касата във Винялес са възрастна двойка, над 70 годишни, много милички. Чувствам се много неудобно толкова възрастни хора да ми прислужват. Франк единствено за тях гарантира, че ще ни харесат. Отсядал е при тях по време на сватбеното си пътешествие. А може би съм се предоверила на Франк и това ми пречи сама да си изградя мнение.
Обяд в близкия паладар.
Изсипва се пороен дъжд. Било нормално да вали, но малко, а не такъв порой, продължаващ часове. Какво ли е през дъждовния сезон... Сега нека вали. Не ми пречи на сиестата и храносмилането.
Кратка разходка из градчето. Доста е туристическо - почти всяка къща е за гости. Но мизерийка не липсва и тук. Мирише на петролен продукт. Може би са пръскали против комари.
Мохито на верандата, сервирано от Марсело. Добро е.
Вечерята е вкусна и обилна. За десерт има домашно приготвени кашкавал и сладко от портокали.
Май днес сме наблегнали повече на хапването, а?

Франк, любимият ми кубинец. Едва по-късно установявам защо толкова ми допада - по някакъв начин ми напомня на зет ми.

Нашето возило:




Докато местни се возят така:


Обяд в паладар (частен ресторант):


Гледката:

Яденето:










Из градчето: 





Мохито на верандата докато ни сервират вечерята:



Разходи:
- 15 CUC p.p. транспорт от Хавана до Винялес
- 30 CUC (28 + 2 бакшиш) - обяд в паладар

Cuba'2016: Trinidad -> La Habana

19.03.2016

От Тринидад до Хавана пътуваме само двамата с nomad с taxi compartido (споделено такси). Колата е Cadillac'51, шофьорът се казва René. Трябваше да сме четирима, но другите двама не се явяват и ние се ширим без увеличение на цената - 25 CUC на човек, колкото струва и автобусът. От тези 25, 5 отиват за "викача" - посредникът, който на улицата ни е спрял да ни предложи такси до Хавана. Шофьорите се навиват на този вариант, защото обикновено не говорят друг език освен испански и тук идва посредникът с неговия английски. Изобщо за всяко посредничество - препоръка на casa particular, водене на клиент в ресторант, уреждане на такси, в Куба има фиксирана тарифа - 5 CUC на човек (или на стая) за посредника. Тази сума след това се взема от клиента - или е включена в цената на стаята или ти се дава другото меню в ресторанта, в което цените на ястията са много по-високи отколкото, ако сам влезеш в ресторант.
Обичам когато nomad седи до шофьора. Така не ми се аналага да участвам в разговора - с непознати, а и с познати мога да бъда голям темерут, а и разговорите ме натоварват - но мога да подлушвам, а ако ми е скучен разговорът - просто да си блея през прозореца или да си подремна. С Рене обаче е интересно и ни осведомява за доста неша, разказвайки къде от първо, къде от трето лице. Използваме възможността да питаме за някои неща, които са ни направили впечатление в Куба.
Например защо има толкова много необработваема земя в Куба. Държавата давала на селянина земя и семена - безплатно, но той се задължавал да продава готовата продукция само и единствено на държавата на определени от нея цени. Ако го хванели да продава на черно - първо имало глоба, при повторно нарушение - му отнемали земята. В резултат две трети от змеята в Куба била пустееща.
През 90-те години на миналия век братът на Рене платил 14 000 USD, за да отиде до Маями с ланча. Нормално, за да направи това кубинец, първо си разпродавал цялото имущество. През 1994г са премахнали наказанието - ако пътуването се провали вече не те вкарвали в затвора, но пък си оставаш без нищо. В наши дни тази услуга струвала 20 000 CUC.
За колата Рене е платил 13-14 000 CUC. Парите ги е дал брат му. Майка му имала Cadillac'1956, с оригинален двигател и горяла 1 литър на 6 км. Това били двата най-търсени модела в Куба - този от 1951 бил най-здравата кола, а тези от 1956 били най-търсени заради представителния им вид. Майката на Рене 4 пъти е ходила при брат му и накрая останала в Маями, докато баща му все още си в Куба. На самия Рене са му отказали виза.
За всеки бизнес в Куба - през последните години са либерализирали системата за частна инициатива - се плащало фиксирана такса + 10 процента от печалбата, което сумарно излизало повече от 50% данък. Затова и много casas particulares напр. регистрирали гостите само за първата ношувка.
Моля го да спре да отида до тоалетна, което малко го притеснява. Или не е прието да "поливаш" храстчетата около пътя (бензиностанциите са ряско явление, ако изобщо ги има) или смята, че трябва да ме заведе на луксозно място. Спирката е предполагам официална за Виасул - луксозни магазини и барове и в шадравана - риба. Което определя и следващата тема на разговор.
Рибарите, както и селяните, били длъжни да продават целия си улов на държавата. Те скривали и продавали част от улова на черно още в морето. В по-малките населени места било по-лесно да се сдобиеш с местна риба - Куба изнасяла целия (официален) улов. Иначе нормалните кубинци имали достъп само до китайска риба, канадски пилета - продавани на двойна цена - и местно свинско месо.
Притеснени сме каква ще е ситуацията в Хавана с настоящето историческо посещение на Обама. Рене се изненадва от моите очаквания да видя ремонта на Капитолия завършен за височайшата визита. Капитолия я построили за 3 години, а сега я реконструирали вече седма година. От една година проектът го поела руска фирма и затова се виждал някакъв напредък. Изобщо в Куба през социализма се строяло много бързо, но много некачествено. Хората едва се настанявали и всичко започвало да се разпада.
Нямаме подсигурена нощувка в Хавана. Рене ни оставя при Франк, който ни води при съседка. Макар уговорено предварително, заварваме хавлия, неясно дали използвана от предишния наемател, остатъци от сапун и вестници в кошчето за боклук в банята, използвани по алтернативно предназначение. Когато се опитваме да излезем, установяваме, че стаята не се закключва. " - Не ни ли се доверявате?" - Ами, не." Обратно при Франк. Извинява се, че не е проверил стаята. Едва тогава забелязвам, че заеква. Обажда се на друга съседка. Отиваме на място, за да се уверим, че ни харесва стаята и после се местим. Цената обаче е 30 CUC, сигурно заради 5-те CUC за посредничеството на Франк. Банята е отделно, уж само за нас, но не е удобно, че не е директно до стаята.
Интернет. Пица Dino's, която е наполовина по-малка от тази в Сиенфуегос. Опашка за Coppelia. Има избор - сладоледът е само кокосов.
Усеща се засилено журналистическо присъствие в района около хотел Habana Libre.
Търсене на транспорт до Винялес. Нито Виасул, нито Конектандо имат билети. Всичко до 25-26ти август е разпродадено.
По мое настояване вземаме автобус 27 до Zoologico, където е автогарата на Виасул и стоянката на такситата. Първият шофьор ни иска 15 CUC/човек, но тръгването е следобед. Вторият - сутринта - 15 CUC/човек, ако е от автогарата на Виасул и 20 CUC/човек, ако е от адрес.
Обратно при Франк да се обади за настаняването във Винялес. За първата нощувка ще сме при неговия човек, но за втората няма място и ще се местим пак.
За да се изкъпем, трябва да пускат помпа - за да имало по-голямо налягане на водата. Без помпата и казанчето на тоалетната не може да се напълни с вода. Битовизми.






Разходи:
25 CUC/човек - taxi compartido от Тринидад до Хавана
30 кук - стая
6.90 кук - пица
5.10 кук - вода
6.50 кук - вечеря (сандвич + 2 бири)
8 кук - интернет

Monday, August 22, 2016

Peru'2016: 5. Arequipa

16.06.2016

Рано сутринта пристигаме в Арекипа с нощния автобус от Наска. Вземаме такси до хостела (10 Sol), избран заради централното му местоположение. Съдържателката е доста любезна, но допускаме тактическа грешка. Предлага ни да се обади на тур. агентка, която да ни запознае с възможностите за екскурзии наоколо. Грешката се състои в това, че макар да те осведомяват за нещо sin compromiso, ти се чувстваш неудобно да не си купиш или резервираш предлаганата услуга. Интересува ни тур до Cotahuasi, набеден за най-дълбокия каньон в света. Макар най-близкият до него град да е Арекипа, за да се посети са необходими 2-3 дни за транспорт до там и обратно. Може би и затова се предлага само като частен тур, което съответно го оскъпява. Уж ни отбелязват в списък на чакащи да се появят още двама, с които да си поделим разходите, а ние след кратък размисъл се записваме за тур до Colca canyon за следващия ден. Прехвърляме "за" и "против" тръгването за тура в 3 часа сутринта.
Основната задача за деня е пране. Това си е голяма грижа - налага ни се да се перем на всеки 5 дни. Всеки път се обясняваме как да ни перат и сушат дрехите при температура до 30 градуса и всеки път се притесняваме дали дрехите ни ще преживеят прането и дали ще са добре изпрани. Пералнята е в едно помещение с туристическа агенция, а дотам се минали покрай многобройни чейндж-бюра и банкови офиси и нито един супер.
Следва разузнавателна разходка из центъра на Арекипа. Приятен централен площад, вижда се обичан от местните, с удобно разположени около него банкомати и тур. агенции. Тур до Котауаси не се предлага, но цените на другите турове са по-ниски от тази на "нашата" агентка. Набелязвам си обиколка с двуетажен туристически автобус и продължаваме към препоръчаното заведение за обяд. Вече сме скептични към него - очакваме поредния туристически капан, но аз настоявам да го "прослушаме". Гладен, nomad ме дърпа към заведения за местни с ниски цени и съмнителна хигиена. От другата страна на улицата преобладават занаятчийски дюкяни, отдавна забравена гледка. Пресичаме реката и плахо разучаваме менюто на входа на ресторанта. Лъскав е, но цените са приемливи. Други туристи не се забелязват, само местни, но от по-богата прослойка. Заведението е добър избор, ако си месар и хапваш люто - nomad е предоволен да си хапне свински крачета и пълнена камба. Разходка из белия град. Отбиване до пазара - както знаем там винаги е интересно, но прежда от алпака не се продава. Не знам дали от силното слънце, но очите ми внезапно се възплаляват и се принуждавам да си купя капки за очи. Най-обикновени за изкуствени сълзи са необосновано скъпи - около 28 лв. Дрехите са ни живи и здрави.





















Разходи:
такси от автогарата до хостела - 10 Sol
хостел Posade del San Juan - 81 USD за 3 нощувки, платено с карта без надценка
обяд в El Montonero  - 81 Sol
капки за очи - 56 Sol
пране - 28 Sol
снимка - 5 Sol

Monday, August 1, 2016

Peru'2016: 4. Nazca

15.06.2016

Разделяме се с таксиджията и се отправяме на гости на леля Наска, както nomad, хм, дори не я е прекръстил. Пътят - също толкова потискащ като до Ика - неугледни постройки покрай панамериканската магистрала, грозни градчета и пустиня, постепенно завземана за построяването на нови неугледни постройки и градчета. Тук-там залив, който да обещава красива гледка към океана. За минорното настроение спомага и мъглата. Какъв полет, какви линии! Дали ще отменят полетите? Ще трябва ли да чакаме до следващия ден? Наближавайки Наска слънцето пробива облаците и победоносно ги изгонва. Ще се лети!
Закуската се бави. Разчитали сме на Крус дел Сур да ни нахранят. При повечето хо(с)тели закуската е включена към нощувката и сме свикнали да се възползваме и сега сме гладни. И тогава се сещам какво ми е разказвам Vlady за полета. Имам много неуслужлива памет, но този път е изключение. Как самолетът, 6-местна Чесна, се накланя на една страна и ти, залепен за стъклото, гледаш линиите и как после се накланя на другата страна - и съседите гледат. И че дори да не си ял, вътрешностите ти роптаят на гледката. Не съм летяла на малко самолетче преди и по-добре да не рискувам за едното ядене.
Посрещат ни. Докато се придвижваме до колата, местен таксиджия ми предлага да ме закара от автогарата до летището за 40 USD. Ден година храни. Хотелът сама едва ли бих го намерила. Агенцията се е сдобила с още един клиент - испанец. И явно всеки турист е ценен, защото въпреки закъснението, с което потегли автобусът, се върна обратно до Ика, за да вземе и него...
Очаквала съм да хвърлим багажа и да се отправяме към летището. Но не. Първо преговарят с испанеца нещо. После с нас. Предлагат ни друг тур - за деня. И пак нещо не съм била доразбрала. В цената от 120$ влиза само седенето на диванче в хотела с ползване на интернет и тоалетна. Но ако се запишем за новия тур, ще имаме стая и обяд. Nomad твърдо отказва. В крайна сметка се съглясява, главно заради моето настояване, когато цената е свалена наполовина.
Летището в Наска е малък хамбар с гишета на различните фирми. Доплащаме за единия и за новия тур. При плащане с карта отново има процент отгоре - 6%. Претеглят ни, едва успяваме да минем през тоалетната и се отправяме да си чакаме реда да ни отведат до самолета. Чуваме си имената и ни водят до една щайга. Поглеждам нашето самолетче, оглеждам другите и се чудя дали да не кажа - "До тук бях." Не можеше ли поне да е съседното, изглежда по-новичко. Я да си направим една снимка с щайгата, че роднините да имат за спомен от нас.
Четирима сме - ние двамата и двойка германци. Първо настаняват nomad и германеца на средния ред зад пилотите. Следваме аз и германката. Дотук добре - nomad ще повръща шоколадчетата, които се изкуши да изяде в автобуса, върху немеца, не върху мен. Нямало нужда да си слагаме вторите колани. Недоумявам - ами като направи лупинг ние ще изпаднем.
Изборът ни на самолет се определя от класа - ниво 1 - лети на 2500 фута, цена 120$, ниво 2 - лети на 3000 фута, цена 100$. Ниво 3 - още по-високо и цената е 80$. С ниво 1 летиш най-близо до линиите и имаш гарантирано място до прозореца, докато напр. с 15 местен самолет хората от средния ред не виждат почти нищо. Самолетът ни е Cesna C 206. Другите от Level 1 са Cesna C 172 (за двама пътници) и Cesna C 207 (за петима пътника).
Получаваме карта на полета, подобна на тази.  Полетът трае 45 минути с около 20 над линиите. Стигайки над фигура, самолетът се накланя на едната страна, когато инструкторът каже "Сега", гледаш точно под крилото и снимаш, след това се накланя на другата страна, за да могат пътниците от другата страна да направят същото. Хубаво е да се консултираш с картата преди достигане на поредната фигура - схематично е нарисувано как изглежда. Особено в началото е много трудно да различиш фигурата и често първите 1-2 се пропускат.
Ясно е на теория, но какво се случва на практика. С nomad сме от страната на пилота, а инструкторът е от другата страна. Слушалките от нашата страна не работят, т.е. не чуваш "Сега". Когато самолетът се накланя, търся фигурата. Кога я намирам, кога не. Докато си наглася фокуса - пилотът изправя самолета. И пак, и пак. Струва ми се, че немците от другата страна, т.е. от страната на инструктора, са привилигеровани - че имат повече време, че чуват сигнала, а и инструкторът, бидейки от тяхната страна, вижда много точно кога е добре за снимка. А аз най-добре виждам таблелката, че бакшишите са добре дошли. Връщаме се обратно. На мен ми се вие от яд. Чудя се дали да не изтичам до гишето да платя за още един полет. Но решавам, че сама съм си виновна за провалените снимки. Оставяме някакъв бакшиш - по-скоро от неудобство, а не от задоволство от полета. И лупинг няма. Nomad пак ме е метнал.
Със снимките nomad, въоръжен със супер сапунерката по мое настояване, виждайки, че дори пропуска фигурите, възприема печелившата стратегия: снима без zoom, напосоки, при накланяне на крилото. На пръв поглед нищо не е снимал. Но като увеличиш снимката и линиите са там. Само трябва да ги изрежеш.
В заключение - самите линии са миниатюрни като дебелина или поне от въздуха изглеждат така. И изобщо не ги намирам нито за интересни, нито за впечатляващи. Някой се е забавлявал и сега неизвестно са световна забележителност.
Връщат ни в хотела и вместо да си починем, както ни се иска, обядваме икономичния обяд - спагети с пиле, нелоши - и с испанеца ни вземат за тура. Уж ще видим Наска линия отблизо. Турът като цяло не си заслужава. Мястото, което предизвиква интерес, дори по-голям от линиите, посещаваме последно - на залез слънце - Los Acueductos de Cantalloc. Но водата вече е кът в Наска и местните се опасяват, че след някоя и друга година, скоро, районът ще се превърне в пустиня и няма да могат да посрещат туристи.
В хотела усещаме неприязънта на пича, продал ни тура. Когато решаваме да си взем душ преди потеглянето, изведнъж трябвало да бързаме за автогарата. Ще чака. На нас ни предстои нощен преход до Арекипа.

Разходи:
- 120 USD p.p. - автобус Ика-Наска, полет над линиите travelairperu.com.pe, трансфер до летището и обратно до хотела
- 25 S. p.p. - такса на летището
- 50 S. бакшиш
- 90 S. p.p. тур в Наска
- 6% плащане с карта - в/у 120 USD + 180 S. за тура
- 91 S p.p. - нощен автобус Наска - Арекипа











Със сигурност снимките могат да се обработят много по-добре и да се намерят повечето от 12те фигури, но .. нЕмам нерви. За мен дори запазването от RAW в JPG формат е мъчение...




(Los Paredones):