3-4.06.2016
Пътуваме за Mompox с леко мизерничък автобус. А може би сме разглезени от хубавите автобуси досега. Тоалетната е точно зад шофьора и всеки път когато някой я ползва се чудя дали вратата й няма да го отнесе. Цяло чудо е, че издържам 5те часа пътуване без да ползвам тоалетна. Не ми е ясно дали ще ползваме ферибот с автобуса, но се придвижваме изцяло по суша.
В Момпос, както го произнасят, нямаме резервация. Автогара няма, оставят ни на няколко пресечки от централната улица. Вземаме моторно такси и с него се придвижваме от хотел до хотел, търсейки свободна стая на прилична цена. Уговаряме гид за следващата сутрин и се отправяме за разходка и обяд. Обядваме в най-оживения и посещаван ресторант до реката. Ресторант е силно казано, обстановката е скромна. Докато обикалям магазините за прежда попадам на религипзно шествие. Оставила съм nomad без надзор и той се е сдобил с мачете от железарския магазин.
Не разбирам защо Момпос или Santa Cruz de Mompox, както е пълното му име, е в списъка на UNESCO. След 3 часа с гид все още не разбирам. Идеята да вземем гид е, за да не пропуснем нещо важно. Но благодарение на гида влизаме в една от старите колониални къщи по поречието на реката. Сами едва ли щяхме да нахалстваме толкова. Някаква много странна комбинация от аристокрация, излежаваща се в шезлонги във вътрешния двор, и мизерия при съседите. Да, сякаш градът е заспал преди няколко века и се събудил изгубил блясъка и славата си. Има запазена колониална архитектура, красиви църкви, но голямото предимство, обаче е, че не е популярна туристическа дестинация.
Симон Боливар: "Ако на Каракас дължа живота си, то на Момпос дължа славата си".
Разходи:
- такси в Картахена до автогарата: 15 000 COP + 5 000 бакшиш
- автобус Картахена - Момпос: 50 000 COP
- motor-taxi в Момпос - 10 000 COP
- 2 нощувки в хотел San Andres - 30 000 COP/нощувка
- обяд-вечеря - 40 000 COP за двамата
- аптека - 4 500 COP
- супер 15 000 COP
- гид - 50 000 COP (15 000 COP/час)
- обяд - 50 000 COP
- вечеря - 46 000 COP
Пътуваме за Mompox с леко мизерничък автобус. А може би сме разглезени от хубавите автобуси досега. Тоалетната е точно зад шофьора и всеки път когато някой я ползва се чудя дали вратата й няма да го отнесе. Цяло чудо е, че издържам 5те часа пътуване без да ползвам тоалетна. Не ми е ясно дали ще ползваме ферибот с автобуса, но се придвижваме изцяло по суша.
В Момпос, както го произнасят, нямаме резервация. Автогара няма, оставят ни на няколко пресечки от централната улица. Вземаме моторно такси и с него се придвижваме от хотел до хотел, търсейки свободна стая на прилична цена. Уговаряме гид за следващата сутрин и се отправяме за разходка и обяд. Обядваме в най-оживения и посещаван ресторант до реката. Ресторант е силно казано, обстановката е скромна. Докато обикалям магазините за прежда попадам на религипзно шествие. Оставила съм nomad без надзор и той се е сдобил с мачете от железарския магазин.
Не разбирам защо Момпос или Santa Cruz de Mompox, както е пълното му име, е в списъка на UNESCO. След 3 часа с гид все още не разбирам. Идеята да вземем гид е, за да не пропуснем нещо важно. Но благодарение на гида влизаме в една от старите колониални къщи по поречието на реката. Сами едва ли щяхме да нахалстваме толкова. Някаква много странна комбинация от аристокрация, излежаваща се в шезлонги във вътрешния двор, и мизерия при съседите. Да, сякаш градът е заспал преди няколко века и се събудил изгубил блясъка и славата си. Има запазена колониална архитектура, красиви църкви, но голямото предимство, обаче е, че не е популярна туристическа дестинация.
Разходи:
- такси в Картахена до автогарата: 15 000 COP + 5 000 бакшиш
- автобус Картахена - Момпос: 50 000 COP
- motor-taxi в Момпос - 10 000 COP
- 2 нощувки в хотел San Andres - 30 000 COP/нощувка
- обяд-вечеря - 40 000 COP за двамата
- аптека - 4 500 COP
- супер 15 000 COP
- гид - 50 000 COP (15 000 COP/час)
- обяд - 50 000 COP
- вечеря - 46 000 COP
