21.05.2016
В каютата е ужасно студено. Облякла съм всичките си дрехи една върху друга - тениска, термотениска с дълъг ръкав, полар поло, яке с качулка, новия полар, закупен за Перу и Боливия, панталон, чорапи и кърпа върху главата, т.е. върху качулката. Увила съм се в чаршафа и дебелата завивка. И пак ми е студено. В един момент все пак съм заспала. Събуждам се от жега - двигателите са спрели и вече не духа студено в каютата. Докато умувам дали да се разсъбличам чувам животни в близост до яхтата. Пингвини? Домързяваме да проверя. В 5 отново пускат двигателите и се качвам да си направя чай и да се любувам на изгрева. Говрим си с гида Иван. Обещава да проверят защо е толкова студено. Не може да повярва какви са заплатите в България. Щял да потърси в интернет. Оплаквам му се, че в Мексико не съм успяла да видя китове и затова се надявам да видя тук.
Докато чакаме закуската Маяви ми посочва пингвин, плуващ до яхтата!
Първа спирка. Върху лавата са се разположили морски игуани. Някои от тях все още плуват. До обяд са активни във водата, след това излизат на сушата и се препичат на групи една върху друга и плюят - освобождават се от морската вода.
Раците са червено красиви.
Върви се по пътека. Защото в пясъка игуаните снасят яйцата си. Снасяли ги и ги зарязвали. Пазели ги хората. За да се излюпи едно яйце са необходими 3 месеца.
Има страшно много умрели игуани.
В процеп между скалите виждаме малък морски лъв. Щял да умре и нищо не можело да се направи. До едногодишна възраст се храни само с мляко, а явно нещо се е случило с майка му или тя не може да се провре в процепа. Преди са носили такова бебе в центъра, надявайки се да го спасят, но не са успели да го изхранят. Ако пък го преместят във водата, бебето нямало да бъде осиновено от друга женска заради човешката миризма.
Виждаме змии. Гидът е много доволен от което - очаквал е да видим само една. Змиите не са отровни за хората, но не е така за животните от Галапагос.
И тогава доплуват два пингвина! Не са много, но заради затоплянето са останали много малко - хиляда и нещо и затова сме доволни за шанса да ги видим. В един кадър можеш да хванеш морска игуана, рак, морски лъв и пингвин.
Обратно на лодката. Преобличам се за шноркелинг. В моя случай това е нещо друго. Капитанът ми е подготвил надуваема жилетка. Държи ме за ръка, за да мога и аз да видя нещо от подводния свят. И да - потапям си главата. За да видя морска костенурка! Не ми е удобно да го ангажирам със себе си, все пак той отговаря за цялата група и след 5 минути се връщам на лодката. Гмуркането се прави в група, за да може всички да видят животните. Иначе първите може да ги изплашат и другите да не успеят да ги видят.
Докато съм на лодката съм свидетел как на скала корморан и морска игуана се спречкват за територия. Морската игуана се опитва да мине там, където корморанът си суши крилете.
Следобед: wet landing. Заради това съм само със сапунерката. Пак се върви по пътека. Земни игуани. Жълти. Вече сме ги виждали в станцията Чарлз Дарвин, но тук са на свобода. Всичко е жълто - цветовете на дърветата, пеперудите,... cool.
Плаж. И отново време за гмуркане.
На яхтата се настанявам до капитана. Пак ми предлага да остана при него. И на гида го е казал. Какво ли не прави един мъж като харесва една жена. И кит ще й намери. Дори и Иван е впечатлен. Според капитанът късметът е мой.
И пълнолуние има. И Екватора прекосяваме. Традицията повелява да скочиш гол/гола от борда. Само тогава ще получиш специално питие за отпразнуване на случая.
Имаме по-тържествена вечеря. Разбирай - салфетките са от плат, а не от хартия.
Оказва се, че животните от предната вечер не са били пингвини, а ... акули.
Програмата за деня:
Романтика на залез слънце:
Кит е!
В каютата е ужасно студено. Облякла съм всичките си дрехи една върху друга - тениска, термотениска с дълъг ръкав, полар поло, яке с качулка, новия полар, закупен за Перу и Боливия, панталон, чорапи и кърпа върху главата, т.е. върху качулката. Увила съм се в чаршафа и дебелата завивка. И пак ми е студено. В един момент все пак съм заспала. Събуждам се от жега - двигателите са спрели и вече не духа студено в каютата. Докато умувам дали да се разсъбличам чувам животни в близост до яхтата. Пингвини? Домързяваме да проверя. В 5 отново пускат двигателите и се качвам да си направя чай и да се любувам на изгрева. Говрим си с гида Иван. Обещава да проверят защо е толкова студено. Не може да повярва какви са заплатите в България. Щял да потърси в интернет. Оплаквам му се, че в Мексико не съм успяла да видя китове и затова се надявам да видя тук.
Докато чакаме закуската Маяви ми посочва пингвин, плуващ до яхтата!
Първа спирка. Върху лавата са се разположили морски игуани. Някои от тях все още плуват. До обяд са активни във водата, след това излизат на сушата и се препичат на групи една върху друга и плюят - освобождават се от морската вода.
Раците са червено красиви.
Върви се по пътека. Защото в пясъка игуаните снасят яйцата си. Снасяли ги и ги зарязвали. Пазели ги хората. За да се излюпи едно яйце са необходими 3 месеца.
Има страшно много умрели игуани.
В процеп между скалите виждаме малък морски лъв. Щял да умре и нищо не можело да се направи. До едногодишна възраст се храни само с мляко, а явно нещо се е случило с майка му или тя не може да се провре в процепа. Преди са носили такова бебе в центъра, надявайки се да го спасят, но не са успели да го изхранят. Ако пък го преместят във водата, бебето нямало да бъде осиновено от друга женска заради човешката миризма.
Виждаме змии. Гидът е много доволен от което - очаквал е да видим само една. Змиите не са отровни за хората, но не е така за животните от Галапагос.
И тогава доплуват два пингвина! Не са много, но заради затоплянето са останали много малко - хиляда и нещо и затова сме доволни за шанса да ги видим. В един кадър можеш да хванеш морска игуана, рак, морски лъв и пингвин.
Обратно на лодката. Преобличам се за шноркелинг. В моя случай това е нещо друго. Капитанът ми е подготвил надуваема жилетка. Държи ме за ръка, за да мога и аз да видя нещо от подводния свят. И да - потапям си главата. За да видя морска костенурка! Не ми е удобно да го ангажирам със себе си, все пак той отговаря за цялата група и след 5 минути се връщам на лодката. Гмуркането се прави в група, за да може всички да видят животните. Иначе първите може да ги изплашат и другите да не успеят да ги видят.
Докато съм на лодката съм свидетел как на скала корморан и морска игуана се спречкват за територия. Морската игуана се опитва да мине там, където корморанът си суши крилете.
Следобед: wet landing. Заради това съм само със сапунерката. Пак се върви по пътека. Земни игуани. Жълти. Вече сме ги виждали в станцията Чарлз Дарвин, но тук са на свобода. Всичко е жълто - цветовете на дърветата, пеперудите,... cool.
Плаж. И отново време за гмуркане.
На яхтата се настанявам до капитана. Пак ми предлага да остана при него. И на гида го е казал. Какво ли не прави един мъж като харесва една жена. И кит ще й намери. Дори и Иван е впечатлен. Според капитанът късметът е мой.
И пълнолуние има. И Екватора прекосяваме. Традицията повелява да скочиш гол/гола от борда. Само тогава ще получиш специално питие за отпразнуване на случая.
Имаме по-тържествена вечеря. Разбирай - салфетките са от плат, а не от хартия.
Оказва се, че животните от предната вечер не са били пингвини, а ... акули.
Програмата за деня:
Романтика на залез слънце:
Кит е!
