Childish Travel Notes: June 2017

17.04.2016

Отново се местим в друг хотел - препоръчан от Оги. Точно до хотела, на детската площадка има няколко бездомни наркомана. Но поне на рецепцията са любезни, а и цената е добра.
Докато чакаме да ни почистят стаята си уплътняваме времето с посещение на Museo Nacional de las Culturas. Отново входът е безплатен. В египетксата и римската експозиии се почувствам у дома си.
Неделя е и любимият ни ресторант е затворен.
Следобед успяваме да закупим почти същия телефон като откраднатия.Аз съм доволна - пътуването продължава.
Разхождаме се този път на юг от Zocalo. Успявам да обиколя магазините за прежда и да си купя европейска на баснословни цени. За трети ден следобед получавам главоболие - най-вероятно от смога. Мексико Сити е известен като един от най-мръсните градове на планетата. Замърсяването е главно от автомобилите. Само официалните таксита са около 100 000, а нелегалните - още около 20 000. Местоположението на града - в долина, заобиколена от високи планини и вулкани - допълнително допринася за замърсяването.

Разходи:
2 x 441$ - за 2 ношувки

16.04.2016

Хотелът се намира на ул. Cinco de Mayo, доста близо до катедралата. Това е една от най-сигурните улици в центъра. Полиция има на всеки 20 метра. Ако това е критерий за сигурност. Или пък е за проблем? Но е и една от най-шумните улици. През деня има латерни на всеки ъгъл. Първоначално изглежда романтично, но после искаш да отидеш да му предложиш пари само и само да спре да я върти. А нощем врявата от близките заведения е невероятна. Все пак успявам се наспя, но времето на ставането в 6 е отдавна отминало.

Закуска. Отиваме навреме - заемаме последната свободна маса за двама. Следващите трябва да чакат и то много: веднъж седнали на маса, мексиканците не бързат.да я освободят. Гостите на хотела са главно местни. Явно 740$ за ношувка не са много за тях. До момента това ни е най-скъпата стая.

Отправяме се на кратка разходка. Има само двама пред Националния дворец и решаваме, че сега е моментът да го посетим. Входът е свободен, но срешу документ за самоличност, т.е. паспорт в нашия случай. Неприятното е, че трябва да си оставиш раницата на гардероб. Вътре е забранено да носиш шапка и слънчеви очила. Ако не те притеснява засилената охрана, е приятно. Нашата цел са само картините на Диего Ривера - представил е историята на Мексико, но доста критично. Усещат се левите му убеждения. Прекарваме доста време, разглеждайки отеделните детайли - тук различните (4) вида царевица, кучетата, отглеждани за храна от ацтеките, памучните облекла и пр. Има екскурзоводи на английски и испански, но не ни е ясно как се сформират групите. На излизане опашката е сериозна, а по-късно като минаваме отново - вече е тълпа. Nomad ме е обявил за луда да си оставя на гардероб паспорта, портмонето, таблета, изобщо всичките си ценни вещи освен фотоапарата. Вече навън проверявам съдържанието на раницата - всичко е налично.

Ако се абстрахираш от тълпата и циганията, разходката е приятна. Разглеждам набързо Templo Mayor, разрушеният храм на ацтеките.

Освобождаваме хотела и се местим в друг, по-близо до площад Гарибалди. Разположението на новия хотел изобщо не ми харесва. Искат си пълната цена за стаята, а не намалената, както е било по резервация в booking, Било грешка на booking. Не се разправяме повече, защото собствениците са ми неприятни. Почти съм сигурна, че са от мафията.

Отправяме се към Xochimilco. За да стигнем дотам трябва да сменим 2 лини на метрото и после влак. Nomad се е опитал да ме убеди да ходим пеша - около 2 часа в посока. Защо ли не го послушах?!

Билетчето за метрото струва около 50 стотинки, а в София тъкмо е поскъпнало на 1,60 лв.

Сменяме линията и влакчето се напълва ужасно. Усещам изпитателния поглед на местен. Притеснено ми е. На два пъти извиквам на nomad да си пази нещата. Той не обича метрото, тълпите и не само не ги обича, но няма опит и рефлекси. Винаги е предпочитал да върви пеша, дори да му отнема часове. В един момент го виждам как трескаво си проверява джобовете и говори нещо с някакъв човек. Разделени сме от много хора и когато успява да дойде при мен, ми обявява, че телефонът му го няма. Усетил е, когато са му го взели, но крадецът веднага го е предал на друг и даже отваря чантата си, за да покаже, че не у него. А после всички напускат метрото. И влакът не е толкова препълнен както преди. Случайност?

Трябват ми няколко спирки да асимилирам случката. Връщаме се в хотела, за да сменим паролите на имейли, онлайн банкиране и всичко, запаметено на телефона. Изпитвам неописуем гняв - искам да удрям. да млатя наред. Идва ми да убия всеки мексиканец, изпречил се на пътя ми - кой се тътри, кой ми препречва пътя, кой ми отнема предимството.

Nomad е смазан. Този телефон е бил неговият свят - използвал го е за всичко - да се обади в България, да влезе в интернет, GPS-навигация, електронни книги, снимки, записки. "- Сега, ако се изгубим един друг, как ще се намерим?" Не приема да купим нов. Прекарва часове, търсейки самолетен билет до България на приемлива цена. Не приема никакъв довод - тази дребна на пръв поглед случка да не ни проваля пътуването.

Излизаме на вечеря. Привечер всички магазини вече са затворени и всеки е поне с 5 катинара. На един преброявам 16!

В хотела са пристигнали цял автобус от Tabasco. Интернетът изчезва - много маймуни на клона. Вдигат толкова шум през цялата нощ, че латерните вече ни изглеждат като приспивна песен.

Надявам се на сутринта nomad да е размислил за връщането. Засега няма такива изгледи.