3.05.2016
Mulegé
Тур до скалните рисунки със Салвадор - таксиджия, който другите таксиджии и от хотела ни препоръчват като единствен лицензиран гид. Самият той скромно коментира, че пътят е много лош и другите не искат да разбиват колите си. Освен това не било достатъчно само да заведеш туристите. Трябва да им покажеш и разкажеш, а за последното трябва да прочетеш*.
Попитали сме за тура оше с пристигането си в градчето и малко след като се настаняваме Салвадор ни намира в хотела, за да се договорим. Не се пазарим, приемаме направо предложената цена от 1900$ за всичко - входни билети (200$), транспорт, гид, сандвич и напитки.
Почти веднага напускаме асфалтирания път. Отбиваме се във ферма за портокали и грейпфурти (по желание) - тук в Мексико рядко имаме възможност да напазаруваме директно от производителя. Самите производители са някъде по работа и гидът ни претегля желаното количество цитруси.
По пътя минаваме и покрай махала, жителите на която "имат само първи имена" - двама братя се заселват там, всеки има по 20 деца и после се женят помежду си.
Пътят е не само черен, но е и каменист, а около него камъните са обли. Първоначално решавам, че това е дъното на река или на океан, но се оказва, че това са щетите от ураганите, удряли градчето от десетина години насам. Преди това ураганите са били непознати тук. А земята, сега постлана с камъни, е била пасища. С ураганите и количеството валежи, падащи през дъждовния сезон, се е увеличило, реката е станала много пълноводна и е довляка камъни.
Самото Мулехе се описва и изглежда като оазис в пустинята. На теория районът не е пустиня - има подпочвени води и растителност, но ние го възприемаме като такава - камъни и кактуси. А самият град е разположен на река, около която растят финикови палми, донесени от йезуитите и разпространили се ненарочно от костилките на фурмите. Йезуитите са успели в едно - наложили са европейския начин на живот с донесените крави, кози, коне и пр. От местното население, индианците, не са останали. 90 % се водят умрели от болестите, донесени от европейците, срещу които не са имали имунитет. Останалите 10% не са споменават от какво са загинали, но човек може да направи извод, че не било от естествена смърт.
Съвременното население е смесица от последвалите имигранти. Да, говори се испански тук, но на нас, особено на мен, ми е много трудно да разбирам местните в Баха Калифорния Сур когато говорят помежду си. Изяждат много гласни и съгласни, не само крайните д-та и с-та, както е в Карибите. Мелодията на езика също е друга. Но като говорят с нас, говорят разбираемо. И тук, в Мулехе, не липсват туристи, главно американци, както и смесени фамилии или мексиканци, живеещи в САЩ. Но за разлика от Лорето, атмосферата в градчето е по-автентично мексиканска.
Въпросните йезуити са виновни за създаването на градчето, основавайки мисията Санта Росалия. Път до Мулехе е построен едва през 1976г. Дотогава е бил изолиран от света и единственият транспорт е бил с кораби. Мисията и до днес е действаща, управлявана от мексиканци.
Друга любопитна забележителност в градчето е затворът. Затворниците с по-леки присъди не са били охранявани, напускали са затвора сутрин, работели са през деня и сами са се връщали да ношуват в затвора. След изтичането на присъдата им, голяма част от тях са довели семействата си и са останали да живеят в градчето.
Рисунките, към които сме се запътили, се намират в частно ранчно La Trinidad в Sierra de Guadalupe. Ранчото разполага със 70 хиляди декара и 300 глави добитък.
Самите рисунки са от два периода. По-древните са впечатляващи с техниката на рисуване, дори за лаик като мен. Посещаваме две пещери на дъното на красив каньон. Допреди няколко години, за да се стигне от едната пещера до другата, се е налагало да се плува около 200 метра. Но единият от ураганите причинява свлачище и сега реката е главно подземна. Разстоянието се взема за около 45 минути в посока. Рисунките в по-близката пещера са по-впечатляващи и фотогенични.
По пътя срещаме коне, крави и ... диви зайци. Последните са много бързи и успявам само да им се полюбувам с поглед. Другите успяват да видят и лисица, но аз нямам този късмет.
Салвадор да ни показва и различните кактуси и дървета, растящи в района и тяхната употреба като алтернативна медицина и източник на храна и вода.
* Според nomad, който е чел цитираните от гида трудове, Салвадор говори големи измислици.
Някои линкове:
Cave Expedisions
Mulegé
Тур до скалните рисунки със Салвадор - таксиджия, който другите таксиджии и от хотела ни препоръчват като единствен лицензиран гид. Самият той скромно коментира, че пътят е много лош и другите не искат да разбиват колите си. Освен това не било достатъчно само да заведеш туристите. Трябва да им покажеш и разкажеш, а за последното трябва да прочетеш*.
Попитали сме за тура оше с пристигането си в градчето и малко след като се настаняваме Салвадор ни намира в хотела, за да се договорим. Не се пазарим, приемаме направо предложената цена от 1900$ за всичко - входни билети (200$), транспорт, гид, сандвич и напитки.
Почти веднага напускаме асфалтирания път. Отбиваме се във ферма за портокали и грейпфурти (по желание) - тук в Мексико рядко имаме възможност да напазаруваме директно от производителя. Самите производители са някъде по работа и гидът ни претегля желаното количество цитруси.
По пътя минаваме и покрай махала, жителите на която "имат само първи имена" - двама братя се заселват там, всеки има по 20 деца и после се женят помежду си.
Пътят е не само черен, но е и каменист, а около него камъните са обли. Първоначално решавам, че това е дъното на река или на океан, но се оказва, че това са щетите от ураганите, удряли градчето от десетина години насам. Преди това ураганите са били непознати тук. А земята, сега постлана с камъни, е била пасища. С ураганите и количеството валежи, падащи през дъждовния сезон, се е увеличило, реката е станала много пълноводна и е довляка камъни.
Самото Мулехе се описва и изглежда като оазис в пустинята. На теория районът не е пустиня - има подпочвени води и растителност, но ние го възприемаме като такава - камъни и кактуси. А самият град е разположен на река, около която растят финикови палми, донесени от йезуитите и разпространили се ненарочно от костилките на фурмите. Йезуитите са успели в едно - наложили са европейския начин на живот с донесените крави, кози, коне и пр. От местното население, индианците, не са останали. 90 % се водят умрели от болестите, донесени от европейците, срещу които не са имали имунитет. Останалите 10% не са споменават от какво са загинали, но човек може да направи извод, че не било от естествена смърт.
Съвременното население е смесица от последвалите имигранти. Да, говори се испански тук, но на нас, особено на мен, ми е много трудно да разбирам местните в Баха Калифорния Сур когато говорят помежду си. Изяждат много гласни и съгласни, не само крайните д-та и с-та, както е в Карибите. Мелодията на езика също е друга. Но като говорят с нас, говорят разбираемо. И тук, в Мулехе, не липсват туристи, главно американци, както и смесени фамилии или мексиканци, живеещи в САЩ. Но за разлика от Лорето, атмосферата в градчето е по-автентично мексиканска.
Въпросните йезуити са виновни за създаването на градчето, основавайки мисията Санта Росалия. Път до Мулехе е построен едва през 1976г. Дотогава е бил изолиран от света и единственият транспорт е бил с кораби. Мисията и до днес е действаща, управлявана от мексиканци.
Друга любопитна забележителност в градчето е затворът. Затворниците с по-леки присъди не са били охранявани, напускали са затвора сутрин, работели са през деня и сами са се връщали да ношуват в затвора. След изтичането на присъдата им, голяма част от тях са довели семействата си и са останали да живеят в градчето.
Рисунките, към които сме се запътили, се намират в частно ранчно La Trinidad в Sierra de Guadalupe. Ранчото разполага със 70 хиляди декара и 300 глави добитък.
Самите рисунки са от два периода. По-древните са впечатляващи с техниката на рисуване, дори за лаик като мен. Посещаваме две пещери на дъното на красив каньон. Допреди няколко години, за да се стигне от едната пещера до другата, се е налагало да се плува около 200 метра. Но единият от ураганите причинява свлачище и сега реката е главно подземна. Разстоянието се взема за около 45 минути в посока. Рисунките в по-близката пещера са по-впечатляващи и фотогенични.
По пътя срещаме коне, крави и ... диви зайци. Последните са много бързи и успявам само да им се полюбувам с поглед. Другите успяват да видят и лисица, но аз нямам този късмет.
Салвадор да ни показва и различните кактуси и дървета, растящи в района и тяхната употреба като алтернативна медицина и източник на храна и вода.
* Според nomad, който е чел цитираните от гида трудове, Салвадор говори големи измислици.
Някои линкове:
Álvar Núñez Cabeza de Vaca
