17.06. 2016
В 3ч през нощта на рецепцията заварваме италианец на около 70 години, алпинист, отиващ на 4 дневен трек. Подарява ни 1.5л вода - раницата му била прекалено тежка. Караме рецепциониста да се обади на фирмата-организатор на тура, за да се уверим, че не са ни забравили. Когато най-накрая ни вземат сме последни. Очаквали сме автобус, а сме с микробус (като нашите маршрутки) и ние сме най-отзад. тези пред нас са си спуснали облегалките назад, от другата страна са навлезли в мястото на nomad и той е притиснат отвсякъде. Геройски издържа 3ч, но при първата почивка вдига скандал на гида, който премества няколко местни и възпитан и дребен перуанец е новият ми съсед. На предната седалка са словаци и това сме единствените чужденци. Те пък са недоволни, че не разбират испански и гидът се вижда принуден да им превежда на английски. След тези неуредици пътуването продължава по план. Предупредили са ни да си носим топли дрехи и сме навлечени като зелки, но въпреки това сутринта е много студено. Първата спирка (в Chivay) е за закуска с чай от кока за аклиматизация. След това се редуват спирки за пазари - макар че са туристически капани, признавам си: шарено е и хваща окото - и гледки. Най-продаваната стока са шапки. По едно и също време в каньона са се заселили две племена - cavanas (quechua) и collaguas (aymara) и племенната принадлежност се разпознава по шапките им. Атракциите са снимка с орел (Kara Kara), с алпаки и собствениците им, смути от кактус и пр. Гледките са на земеделски тераси и кондори.
Черешката на тортата е La Cruz del Condor - мирадорът за наблюдение на кондорите. В Арекипа бяха изненадани, че се притесняваме дали ще видим кондори. Имало всяка сутрин. Говори се, че им хвърлят цели животни в дъното на каньона. Не само заради туристите, а и за да ги спасят от изчезване. А туристи не липсват. Меко казано. Заради ръста си не успявам да се вредя на първа линия. Явно съм изглеждала много отчаяна и една англичанка ми прави място. Сега е размножителният сезон на кондорите и наблюдаваме как мъжки носи храна на женска и я целува (последното според публиката).
Най-ценната спирка за мен е непланирана, за да видим стадо алпаки. Една мила женица държи бебе алпака на 3м. Гледа си го като човешко бебе - млякото му е във вързопа на гърба й. И тя, и аз сме разочаровани, че няма в себе си прежда от алпака, за да ми продаде. Отношението ми към Michell - изкупвач на вълна от алпака и производител на прежда и текстил е противоречиво. От една страна подпомагат местното население, но от друга изкупните цени са изключително ниски. Вълната от бебе алпака е най-скъпа. Стрижат ги за пръв път като станат на 11-12 месеца. От едно бебе се получават 3 либри (около 1.4кг) вълна. Една либра американските компании изкупуват на цена от 7 сол, докато преждата в Арекипа я продават 50г за 21 сол или 10лв.
Аз бих спряла и в покрайнините на Арекипа. Гледките към вулканите не са за изпускане, но местните са им свикнали и ги имат за даденост.
Разходи:
- тур 80 Sol
- вход 70 Sol (цените са 3 катгории - за местни, за други латиноамериканци и за грингос - при всяка следваща категория цената се удвоява)
- обяд + напитки - 66 Sol
- бакшиш - 20 Sol
- сок от кактус - 6 Sol
- снимки - 15 Sol
- сладкарница - 10 Sol
- супер 16 Sol
В 3ч през нощта на рецепцията заварваме италианец на около 70 години, алпинист, отиващ на 4 дневен трек. Подарява ни 1.5л вода - раницата му била прекалено тежка. Караме рецепциониста да се обади на фирмата-организатор на тура, за да се уверим, че не са ни забравили. Когато най-накрая ни вземат сме последни. Очаквали сме автобус, а сме с микробус (като нашите маршрутки) и ние сме най-отзад. тези пред нас са си спуснали облегалките назад, от другата страна са навлезли в мястото на nomad и той е притиснат отвсякъде. Геройски издържа 3ч, но при първата почивка вдига скандал на гида, който премества няколко местни и възпитан и дребен перуанец е новият ми съсед. На предната седалка са словаци и това сме единствените чужденци. Те пък са недоволни, че не разбират испански и гидът се вижда принуден да им превежда на английски. След тези неуредици пътуването продължава по план. Предупредили са ни да си носим топли дрехи и сме навлечени като зелки, но въпреки това сутринта е много студено. Първата спирка (в Chivay) е за закуска с чай от кока за аклиматизация. След това се редуват спирки за пазари - макар че са туристически капани, признавам си: шарено е и хваща окото - и гледки. Най-продаваната стока са шапки. По едно и също време в каньона са се заселили две племена - cavanas (quechua) и collaguas (aymara) и племенната принадлежност се разпознава по шапките им. Атракциите са снимка с орел (Kara Kara), с алпаки и собствениците им, смути от кактус и пр. Гледките са на земеделски тераси и кондори.
Черешката на тортата е La Cruz del Condor - мирадорът за наблюдение на кондорите. В Арекипа бяха изненадани, че се притесняваме дали ще видим кондори. Имало всяка сутрин. Говори се, че им хвърлят цели животни в дъното на каньона. Не само заради туристите, а и за да ги спасят от изчезване. А туристи не липсват. Меко казано. Заради ръста си не успявам да се вредя на първа линия. Явно съм изглеждала много отчаяна и една англичанка ми прави място. Сега е размножителният сезон на кондорите и наблюдаваме как мъжки носи храна на женска и я целува (последното според публиката).
Най-ценната спирка за мен е непланирана, за да видим стадо алпаки. Една мила женица държи бебе алпака на 3м. Гледа си го като човешко бебе - млякото му е във вързопа на гърба й. И тя, и аз сме разочаровани, че няма в себе си прежда от алпака, за да ми продаде. Отношението ми към Michell - изкупвач на вълна от алпака и производител на прежда и текстил е противоречиво. От една страна подпомагат местното население, но от друга изкупните цени са изключително ниски. Вълната от бебе алпака е най-скъпа. Стрижат ги за пръв път като станат на 11-12 месеца. От едно бебе се получават 3 либри (около 1.4кг) вълна. Една либра американските компании изкупуват на цена от 7 сол, докато преждата в Арекипа я продават 50г за 21 сол или 10лв.
Аз бих спряла и в покрайнините на Арекипа. Гледките към вулканите не са за изпускане, но местните са им свикнали и ги имат за даденост.
Разходи:
- тур 80 Sol
- вход 70 Sol (цените са 3 катгории - за местни, за други латиноамериканци и за грингос - при всяка следваща категория цената се удвоява)
- обяд + напитки - 66 Sol
- бакшиш - 20 Sol
- сок от кактус - 6 Sol
- снимки - 15 Sol
- сладкарница - 10 Sol
- супер 16 Sol
