21.09.2014
Тур до гейзерите в 4:30. Пак е Фелипе. Предлага ми да седна отпред до него и затова не си позволявам да спя. Към 5 по улиците е пълно с хора, прибиращи се от фиестата. Днес е по-мълчалив и вместо литър мляко изпива литър кафе. Необходими са ни поне 2ч до там, самият път не е в добро състояние. Целта е да сме при гейзерите преди изгрев слънце. Честно казано, не разбирам защо. От фирмата са ми дали яке и ръкавици, но ръкавиците ми пречат да снимам, не ги нося и ръцете ми измръзват. Обула съм 2 панталона един върху друг - много добра идея, ако нямаш зимна екипировка. Температурата е -13 градуса.
Закуска. Фелипе ни пържи яйца на газов котлон:
Пак разходка. Колкото и да се опитваме да избягваме другите туристи, не винаги ни се отдава. На един чилиец-кечуа му се виждам много екзотична и иска да се снима с мен.
Следва баня на рекичката, встрани от другите. Повечето от групата се възползват, аз се разхождам наоколо и срещам вискача. Уж я снимам, но на снимката я няма. Ех...
На връщане, селото, което трябва да посетим по план, според Фелипе е само туристическа атракция и продължаваме. Затова пък спира за снимки (повечето са правени от него с моя фотоапарат), когато срещнем викуня, лами, патици, фламинго. Липсва само лисица, за да изпълним програмата откъм животински видове.
Фелипе има идеята да обядваме заедно, но когато се обажда за резервация (явно наистина сме в Германия на Латинска Америка и не може да се изръсим без резервация), се оказва, че ресторантът почива заради празниците. Явно няма да опитам традиционна чилийска кухня на това пътуване. Доколкото разбрах, чилийците си падат по мръвката като аржентинците.
Душ, стягане на багажа и към автогарата. Най-накрая ще използвам обществен транспорт в Чили. Стига съм се правила на богата гринга. Че за тях съм гринга, това ясно, но богата не съм. Да, ама не! Когато най-накрая се добирам до автогарата (наистина е далече, не са ме излъгали хората) и с питане разбирам откъде да си купя билет, никоя от четирите фирми за превози няма и едно място за деня. А на самата автогара - тълпи от хора. Обратно към центъра. В първата тур. фирма влизам да моля за помощ. Човекът се обажда на фирма за трансфери, казват му, че след 15 минути има трансфер и места за него, завежда ме до там, но... места за деня нямало. И никаква заинтересованост у тези с превоза. Междувременно този, който ме води, среща друг, който пък имал приятел с фирма за трансфер. Бях "предадена" и наистина след 10 минути идва микробус. Качвам се и чувам името си. Не мога да повярвам! Клаудия и Естебан от тура до Тара. Отново ме канят да отседна в техния апартамент в Сантяго - и сега, и следващия път. Ще ме водят на вечеря на следващия ден.
Оставяйки ме в Калама, шофьорът ме предупреждава, че районът на хотела е опасен, да не замръквам навън. Недоумявам. Хотелът се намира на две пресечки от централния площад. Резервирала съм в стая в него още в България, защото полетът ми е сравнително рано на следващата сутрин. Както се оказа, напълно излишно. От Сан Педро може да се организира трансфер и за ранен полет. И макар, че го разбрах на място, не си отмених резервацията навреме, къде от мързел, къде от умора. Добре щеше да ми дойде свободен следобед в Сан Педро, но няма на кого са се сърдя освен на себе си. Оставям багажа и излизам, докато още е светло. Много неприятен град ми се струва - мръсно, графити, много бездомни кучета, много изпаднало изглеждащи хора, главно мъже. Срещат се и семейства с деца, Но все едно съм в Перник. Само дето в Перник има няколко хубави сгради. То и Калама си е и миньорски град. Неприятното усещане е засилено от това, че е неделя и всичко е затворено. А може би през четирите почивни дни не са чистили. Разходката не ми отнема много време. Оглеждам хотела. Има решетки и на последния етаж. Заключено е и пиколото отключва входната врата само, когато се появи гост.
Тур до гейзерите в 4:30. Пак е Фелипе. Предлага ми да седна отпред до него и затова не си позволявам да спя. Към 5 по улиците е пълно с хора, прибиращи се от фиестата. Днес е по-мълчалив и вместо литър мляко изпива литър кафе. Необходими са ни поне 2ч до там, самият път не е в добро състояние. Целта е да сме при гейзерите преди изгрев слънце. Честно казано, не разбирам защо. От фирмата са ми дали яке и ръкавици, но ръкавиците ми пречат да снимам, не ги нося и ръцете ми измръзват. Обула съм 2 панталона един върху друг - много добра идея, ако нямаш зимна екипировка. Температурата е -13 градуса.
Закуска. Фелипе ни пържи яйца на газов котлон:
Давам хляб на това пиле - хапва няколко трохи и отива да си топи крачката в топлата вода от гейзерите. После пак и пак.
Следва баня на рекичката, встрани от другите. Повечето от групата се възползват, аз се разхождам наоколо и срещам вискача. Уж я снимам, но на снимката я няма. Ех...
На връщане, селото, което трябва да посетим по план, според Фелипе е само туристическа атракция и продължаваме. Затова пък спира за снимки (повечето са правени от него с моя фотоапарат), когато срещнем викуня, лами, патици, фламинго. Липсва само лисица, за да изпълним програмата откъм животински видове.
Фелипе има идеята да обядваме заедно, но когато се обажда за резервация (явно наистина сме в Германия на Латинска Америка и не може да се изръсим без резервация), се оказва, че ресторантът почива заради празниците. Явно няма да опитам традиционна чилийска кухня на това пътуване. Доколкото разбрах, чилийците си падат по мръвката като аржентинците.
Душ, стягане на багажа и към автогарата. Най-накрая ще използвам обществен транспорт в Чили. Стига съм се правила на богата гринга. Че за тях съм гринга, това ясно, но богата не съм. Да, ама не! Когато най-накрая се добирам до автогарата (наистина е далече, не са ме излъгали хората) и с питане разбирам откъде да си купя билет, никоя от четирите фирми за превози няма и едно място за деня. А на самата автогара - тълпи от хора. Обратно към центъра. В първата тур. фирма влизам да моля за помощ. Човекът се обажда на фирма за трансфери, казват му, че след 15 минути има трансфер и места за него, завежда ме до там, но... места за деня нямало. И никаква заинтересованост у тези с превоза. Междувременно този, който ме води, среща друг, който пък имал приятел с фирма за трансфер. Бях "предадена" и наистина след 10 минути идва микробус. Качвам се и чувам името си. Не мога да повярвам! Клаудия и Естебан от тура до Тара. Отново ме канят да отседна в техния апартамент в Сантяго - и сега, и следващия път. Ще ме водят на вечеря на следващия ден.
Оставяйки ме в Калама, шофьорът ме предупреждава, че районът на хотела е опасен, да не замръквам навън. Недоумявам. Хотелът се намира на две пресечки от централния площад. Резервирала съм в стая в него още в България, защото полетът ми е сравнително рано на следващата сутрин. Както се оказа, напълно излишно. От Сан Педро може да се организира трансфер и за ранен полет. И макар, че го разбрах на място, не си отмених резервацията навреме, къде от мързел, къде от умора. Добре щеше да ми дойде свободен следобед в Сан Педро, но няма на кого са се сърдя освен на себе си. Оставям багажа и излизам, докато още е светло. Много неприятен град ми се струва - мръсно, графити, много бездомни кучета, много изпаднало изглеждащи хора, главно мъже. Срещат се и семейства с деца, Но все едно съм в Перник. Само дето в Перник има няколко хубави сгради. То и Калама си е и миньорски град. Неприятното усещане е засилено от това, че е неделя и всичко е затворено. А може би през четирите почивни дни не са чистили. Разходката не ми отнема много време. Оглеждам хотела. Има решетки и на последния етаж. Заключено е и пиколото отключва входната врата само, когато се появи гост.
