Monday, November 3, 2014

Чили'2014: Ден 6: Salar de Tara

20.09.2014

По някое време през нощта се сещам, че тур. агенция не знаят, че съм си сменила хостела. Не успявам да се разбера с индианеца на рецепцията да им се обади да ме вземат от новото място. Градът е пуст.


Гидът се казва Фелипе и ако правилно съм схванала от разговора му с чилийците до мен, е моя възраст (43г), от Сантяго, в един момент решава, че старият начин на живот му е омръзнал и се мести по тези ширини. В групата има всякакви: израелки, едната със странни изисквания към храната, двойка белгийци на средна възраст на сватбено пътешествие, двойка чилиец-германка, самотно пътуваща германка, двойка испанец-перуанка, чилиец, двойката чилийци до мен. Общо сме 13. Този ден говоря най-много испански, подтиквана от Фвлипе, Клаудия и Естебан. За отбелязване е, че повечето туристи по туровете говорят испански и то доста по-добре. Фелипе превежда на английски само заради белгийците. Обшо взето, като кажа България, ми отвръщат София. Днес има и стандарното - Христо Естойков. - А Бербатов не познаваш ли? - Ама той българин ли е?!
Фелипе определено е див, но имаме късмет с него. Избягва да се засичаме с други туристи, шофира бавно, не бърза да се прибираме и в крайна сметка турът се превръща в целодневен. Заслужава си!




(За да направя тази снимка, е необходимо да се покатеря на една скала. Качването добре, но после Гонсало и Фелипе трябва да ме свалят.)

(Фелипе е всеотдаен при правенето на снимки.)




(Естебан ме извика, за да видя вискача отблизо.)



(Фелипе е запомнил, че много искам да отида в Боливия, спира микробуса, за да ми направи снимка до табелата.)

Последна нощ на фиестата, но нямам сили. Не успявам да посетя нито музеите, нито обсерваторията. Доста остава за следващия път.

No comments:

Post a Comment