15.09.2019
Кацнали сме с около час по-рано от предвиденото. Първата ни задача е да се снабдим с американска SIM карта. Nomad е проучвал, че AT&T имат предложение за 32$ и че на терминал 4 имат магазин. Още излизайки от терминал 1, виждаме импровизирано гише, на което продават, но най-ниската цена е 60$. На терминал 4 цената вече е 100$, което за около седмица е определено като неразумен разход.
Междувременно, възползвайки се от безплатния WIFI на летището, проверяваме последните съобщения от booking. Информация за настаняването в апартамента все още нямаме, но сега пък ни искат да попълним някакъв документ. Въпросният документ липсва. Отговарям, че ще пристигнем в 6 вечерта и се надяваме да има човек на място.
От летището вземаме AirTrain до Jamaica Station. AirTrain се използва безплатно между терминалите на летището. Заплаща се (5$) при излизане на Jamaica Station, където купуваме и билети за метрото (2.75$). По-точно си купуваме карта за метрото Metrocard (1$), която зареждаме с въпросната сума.
На Jamaica Station се прехвърляме на метрото. Самите станции на метрото не са климатизирани, както ще се уверим и през следващите дни, и е доста жежко за разлика от самото метро/влак, където понякога се налага да се навлечеш. Та докато чакаме метрото на перона някакъв човек ми прави знак да погледна встрани. Плъхове. Най-необезпокоявано се разхождат и инспектират кофите за боклук.
Вземаме линия E до World Trade Center. Вътре обявяват, че то се движи като local train, т.е. спира на всички спирки и закъсняваме с близо час за срещата с Д. в Oculus. Излизайки най-накрая на повърхността светлината е фотогенична и много се изкушам да снимам, но ми е неудобно, че сме закъснели и затова снимки няма.
Д. е мой колега от следването във ФМИ, един от първите емигрирали приятели. Виждаме се набързо докато се опитваме пак да се обадим на този с апартамента.
Без да сме успели да се свържем се отправяме в Бронкс. Отново сме с local train. Освен това се оказва се, че през уикенда заади ремонти метрото (линия 2) не достига до нашата спирка, а трябва да вземем безплатен шатъл.
Вече е към 7ч вечерта, когато слизаме от автобуса и на светофара има двама полицаи от транспортна полиция. Жената-полицай е любезна да ни упъти за кръстовището на Furman Ave и Nereid Ave и аз не знам защо й обяснявам, че сме наели апартамент, но не му знаем точния адрес, а само, че се намира на кръстовището тези две улици. Да си припомним елементарната геометрия, според която едно кръстовище има 4 ъгъла. Отправяме се към ъгъла, чиито сгради ми изглеждат най-близко до снимките от резервацията. В първата къща питам за апартаменти под наем, не е там. Във втората къща ни казват, че без да знаем точния адрес, едва ли ще успеем да намерим апартамента. Звъня 2 пъти на телефона от резервацията, но се включва секретар, който ме инструктира да изпратя СМС или да се свържа по WhatsApp на ... и ми същия номер, на който звъня. Напълно безпомощна и отчаяна, че ще замръкнем (става тъмно в 19:30) бездомни в Бронкс, се разревавам. Дори не съм видяла полицайката до мен, когато ме пита какво е станало. Още й обяснвам как сме жертва на измама, когато тя набира телефонния номер от резервацията и за мое най-голямо учудване й вдигат. Дават й точния адрес и отиваме на място.
Но нещата не приключват дотук. Посреща ни момче, помощник на Ричард, отговарящ за апартамента. Вкарва ни в коридор, в който се вижда, че има 2 апартамента, но на вратите има клавиатури за въвеждане на код. Т.к. резервацията е на името на nomad, комуникацията е между тях двамата. Не сме попълнили необходимия документ и става ясно, че докато не го попълним, няма да ни настанят. Седим във въпросния коридор, използваме wifi, но от телефона на nomad нищо не става с документа. Междувременно домакинът се опитва да разбере и в кой апартамент да ни настанят. Когато отваря вратата на единия апартамент, вижда вътре багажа на други хора. Оказва се, че сме на приземния етаж, с друг вход и апартаментът не е почистен. Една негърка на средна възраст чисти. Под чистене се разбира - пръскане на препарат на плочките м/у различните постелки и замазване с един парцал. Nomad е успял най-накрая да подпише документа от телефона на домакина. Но имало проблем. Имената на паспорта се различавали от имената на картата. Обясненията за кирилица, латиница, първо име, презиме и фамилия са свръх възможностите на Ричард. Въпросният в един момент дори се появява, аз дори не го поглеждам. Най-накрая едва ли ни прави услуга да ни остави да отседнем в апартамента. В крайна сметка не сме в апартамента от снимките, които явно са компилация от всичките апартаменти в сградата, не е добре почистен, но не сме и на улицата.
Кацнали сме с около час по-рано от предвиденото. Първата ни задача е да се снабдим с американска SIM карта. Nomad е проучвал, че AT&T имат предложение за 32$ и че на терминал 4 имат магазин. Още излизайки от терминал 1, виждаме импровизирано гише, на което продават, но най-ниската цена е 60$. На терминал 4 цената вече е 100$, което за около седмица е определено като неразумен разход.
Междувременно, възползвайки се от безплатния WIFI на летището, проверяваме последните съобщения от booking. Информация за настаняването в апартамента все още нямаме, но сега пък ни искат да попълним някакъв документ. Въпросният документ липсва. Отговарям, че ще пристигнем в 6 вечерта и се надяваме да има човек на място.
От летището вземаме AirTrain до Jamaica Station. AirTrain се използва безплатно между терминалите на летището. Заплаща се (5$) при излизане на Jamaica Station, където купуваме и билети за метрото (2.75$). По-точно си купуваме карта за метрото Metrocard (1$), която зареждаме с въпросната сума.
На Jamaica Station се прехвърляме на метрото. Самите станции на метрото не са климатизирани, както ще се уверим и през следващите дни, и е доста жежко за разлика от самото метро/влак, където понякога се налага да се навлечеш. Та докато чакаме метрото на перона някакъв човек ми прави знак да погледна встрани. Плъхове. Най-необезпокоявано се разхождат и инспектират кофите за боклук.
Вземаме линия E до World Trade Center. Вътре обявяват, че то се движи като local train, т.е. спира на всички спирки и закъсняваме с близо час за срещата с Д. в Oculus. Излизайки най-накрая на повърхността светлината е фотогенична и много се изкушам да снимам, но ми е неудобно, че сме закъснели и затова снимки няма.
Д. е мой колега от следването във ФМИ, един от първите емигрирали приятели. Виждаме се набързо докато се опитваме пак да се обадим на този с апартамента.
Без да сме успели да се свържем се отправяме в Бронкс. Отново сме с local train. Освен това се оказва се, че през уикенда заади ремонти метрото (линия 2) не достига до нашата спирка, а трябва да вземем безплатен шатъл.
Вече е към 7ч вечерта, когато слизаме от автобуса и на светофара има двама полицаи от транспортна полиция. Жената-полицай е любезна да ни упъти за кръстовището на Furman Ave и Nereid Ave и аз не знам защо й обяснявам, че сме наели апартамент, но не му знаем точния адрес, а само, че се намира на кръстовището тези две улици. Да си припомним елементарната геометрия, според която едно кръстовище има 4 ъгъла. Отправяме се към ъгъла, чиито сгради ми изглеждат най-близко до снимките от резервацията. В първата къща питам за апартаменти под наем, не е там. Във втората къща ни казват, че без да знаем точния адрес, едва ли ще успеем да намерим апартамента. Звъня 2 пъти на телефона от резервацията, но се включва секретар, който ме инструктира да изпратя СМС или да се свържа по WhatsApp на ... и ми същия номер, на който звъня. Напълно безпомощна и отчаяна, че ще замръкнем (става тъмно в 19:30) бездомни в Бронкс, се разревавам. Дори не съм видяла полицайката до мен, когато ме пита какво е станало. Още й обяснвам как сме жертва на измама, когато тя набира телефонния номер от резервацията и за мое най-голямо учудване й вдигат. Дават й точния адрес и отиваме на място.
Но нещата не приключват дотук. Посреща ни момче, помощник на Ричард, отговарящ за апартамента. Вкарва ни в коридор, в който се вижда, че има 2 апартамента, но на вратите има клавиатури за въвеждане на код. Т.к. резервацията е на името на nomad, комуникацията е между тях двамата. Не сме попълнили необходимия документ и става ясно, че докато не го попълним, няма да ни настанят. Седим във въпросния коридор, използваме wifi, но от телефона на nomad нищо не става с документа. Междувременно домакинът се опитва да разбере и в кой апартамент да ни настанят. Когато отваря вратата на единия апартамент, вижда вътре багажа на други хора. Оказва се, че сме на приземния етаж, с друг вход и апартаментът не е почистен. Една негърка на средна възраст чисти. Под чистене се разбира - пръскане на препарат на плочките м/у различните постелки и замазване с един парцал. Nomad е успял най-накрая да подпише документа от телефона на домакина. Но имало проблем. Имената на паспорта се различавали от имената на картата. Обясненията за кирилица, латиница, първо име, презиме и фамилия са свръх възможностите на Ричард. Въпросният в един момент дори се появява, аз дори не го поглеждам. Най-накрая едва ли ни прави услуга да ни остави да отседнем в апартамента. В крайна сметка не сме в апартамента от снимките, които явно са компилация от всичките апартаменти в сградата, не е добре почистен, но не сме и на улицата.
