24.04.2014
"- Та ти си дебеееел!". И до днес не мога да повярвам, че съм го казала на глас. Това съм изръсила на В. почти вместо "Здрасти". Вторачена в корема му, според него с разочарование в гласа, според мен - с изненада. Бях очаквала атлетичен младеж, който тромбова километри по прашни пътища, изкачва връх "Ботев" през зимата и пр. подвизи.
На сутринта хотелът изглежда другояче. Пристигайки късно предната нощ, не съм забелязала мумифицираните глави на гордите представители на животинския вид, направени на трофреи от homo sapiens с повече тестостерон.
Двойката поляци от съседната маса проявяват желание да довършат закуската ми. За пакетирана храна става дума, но все пак ми е странно. И тримата сме за трансфер до летището.
Намирам В. на гишетата за регистрация. Първа среща. Преди това си бяхме разменили няколко имейла и веднъж сме говорили по скайп. В. пътува само с ръчен багаж. Непостижимо за мен, дори не мисля и да се опитвам. Друго немислимо за мен е да спя на летището, както беше направил той. Веднъж съм го правила и после какви ги натворих... В. веднага минава в режим водач и кавалер. Иберия имат отделен терминал за далечните си дестинации, до който се отива с влакче. Има полети до почти всички столици в Латинска Америка.
Първи презокеански полет за мен. Имам място до прозореца, Колебанието да използвам възможността да си упражнявам испанския със съседката по седалка или да се разположа на двойна няколко реда по-напред трае малко в полза на двойната седалка. Бях очаквала всеки да си има индивидуален монитор, но уви, не е това случаят. Препрочитам Lonely Planet. Бях пропуснала кога сме излезли в открито море, та току поглеждам през прозореца. Не знам какво да очаквам от пътуването. Вече не ми харесва да проучвам и планирам предварително, защото ми пречат да усетя атмосферата и да си събера лични впечатления. Но този път неизвестните са много. Нищо лошо в последното, но не и когато времето е ограничено. След въпросния разговор съм си отменила резервацията за първите две нощувки в Антигуа или по-точно съм я сменила с резервация за нощта преди полета ми в края на пътуването. Решили сме, че след като сме по едно и също време в Гватемала, да пробваме да пътуваме заедно. Т.к. наближава дъждовния сезон, идеята е да отидем в Рио Дулсе за аклиматизация, от там във Флорес пак за аклиматизация и после, ако на място преценя, че ще се справя с трека до Ел Мирадор, го правим заедно, ако не - В. си го прави сам, а аз продължавам по моите набелязани цели.
"Земя на хоризонта!" Флорида, Куба, Белиз. Не съм вярвала, че ще стигна толкова далеч. Далече? Хм, колко е относително всичко. И колко лесно е да си осъшествиш някоя мечта - просто се качваш на самолета.
Гватемала Сити няма вид на модерен мегаполис. За една част от пътниците това е крайната дестинация, други продължават към Сан Салвадор. Самолетът е тип автобус, с междинни спирки.
"- От България?" "Какво работите?" "Имате ли кредитна карта? Елате с мен." Чиновникът от паспортната проверка ме води до началника, който пък диктува на секретарката си - "От България е". Явно рядко идват българи. Вътрешно нервнича. Взели са кредитната ми карта и нямам видимост какво се случва с нея. Явно са проверявали дали е кредитна. "Приятно прекарване" и печат за 90-дневен престой в паспорта.
В. е минал по-бързо на другото гише. Напомня, че според Kyuubi (Да използвам повода да благодаря на Kyuubi за полезната информация!) има банкомат преди да излезем от летището. Трябват ми тренировки по използване на банкомат в Гватемала - картата се пъха и почти веднага се изважда, после се въвежда ПИН и после се продължава с операцията.
"- Та ти си дебеееел!". И до днес не мога да повярвам, че съм го казала на глас. Това съм изръсила на В. почти вместо "Здрасти". Вторачена в корема му, според него с разочарование в гласа, според мен - с изненада. Бях очаквала атлетичен младеж, който тромбова километри по прашни пътища, изкачва връх "Ботев" през зимата и пр. подвизи.
На сутринта хотелът изглежда другояче. Пристигайки късно предната нощ, не съм забелязала мумифицираните глави на гордите представители на животинския вид, направени на трофреи от homo sapiens с повече тестостерон.
Двойката поляци от съседната маса проявяват желание да довършат закуската ми. За пакетирана храна става дума, но все пак ми е странно. И тримата сме за трансфер до летището.
Намирам В. на гишетата за регистрация. Първа среща. Преди това си бяхме разменили няколко имейла и веднъж сме говорили по скайп. В. пътува само с ръчен багаж. Непостижимо за мен, дори не мисля и да се опитвам. Друго немислимо за мен е да спя на летището, както беше направил той. Веднъж съм го правила и после какви ги натворих... В. веднага минава в режим водач и кавалер. Иберия имат отделен терминал за далечните си дестинации, до който се отива с влакче. Има полети до почти всички столици в Латинска Америка.
Първи презокеански полет за мен. Имам място до прозореца, Колебанието да използвам възможността да си упражнявам испанския със съседката по седалка или да се разположа на двойна няколко реда по-напред трае малко в полза на двойната седалка. Бях очаквала всеки да си има индивидуален монитор, но уви, не е това случаят. Препрочитам Lonely Planet. Бях пропуснала кога сме излезли в открито море, та току поглеждам през прозореца. Не знам какво да очаквам от пътуването. Вече не ми харесва да проучвам и планирам предварително, защото ми пречат да усетя атмосферата и да си събера лични впечатления. Но този път неизвестните са много. Нищо лошо в последното, но не и когато времето е ограничено. След въпросния разговор съм си отменила резервацията за първите две нощувки в Антигуа или по-точно съм я сменила с резервация за нощта преди полета ми в края на пътуването. Решили сме, че след като сме по едно и също време в Гватемала, да пробваме да пътуваме заедно. Т.к. наближава дъждовния сезон, идеята е да отидем в Рио Дулсе за аклиматизация, от там във Флорес пак за аклиматизация и после, ако на място преценя, че ще се справя с трека до Ел Мирадор, го правим заедно, ако не - В. си го прави сам, а аз продължавам по моите набелязани цели.
"Земя на хоризонта!" Флорида, Куба, Белиз. Не съм вярвала, че ще стигна толкова далеч. Далече? Хм, колко е относително всичко. И колко лесно е да си осъшествиш някоя мечта - просто се качваш на самолета.
Гватемала Сити няма вид на модерен мегаполис. За една част от пътниците това е крайната дестинация, други продължават към Сан Салвадор. Самолетът е тип автобус, с междинни спирки.
"- От България?" "Какво работите?" "Имате ли кредитна карта? Елате с мен." Чиновникът от паспортната проверка ме води до началника, който пък диктува на секретарката си - "От България е". Явно рядко идват българи. Вътрешно нервнича. Взели са кредитната ми карта и нямам видимост какво се случва с нея. Явно са проверявали дали е кредитна. "Приятно прекарване" и печат за 90-дневен престой в паспорта.
В. е минал по-бързо на другото гише. Напомня, че според Kyuubi (Да използвам повода да благодаря на Kyuubi за полезната информация!) има банкомат преди да излезем от летището. Трябват ми тренировки по използване на банкомат в Гватемала - картата се пъха и почти веднага се изважда, после се въвежда ПИН и после се продължава с операцията.
Снабдени с местна валута се отправяме към изхода, където ни посрещат предложения за такси. За мой ужас В. се спира пред първия, който предлага такси. Въпросният тип се оказва посредник, който ни завежда до таксиджията и получава комисионна за намирането на клиент. Защо такси? Защото Гватемала Сити има славата на опасен град. Не само не се препоръчва на туристи да се размотават там, но е желателно да се изнесеш по най-бързия начин. Таксито ни стоварва на автогарата. Минали сме през улици, които ту изглеждат нормално - с нормални къщи и пр., ту през такива, които имат по-съмнителен вид, поне така ми изглежда на мен, наплашена от разказите за престъпността там. Следващият автобус за Рио Дулсе тръгва сле няколко часа, пристига там в 3. Кратко умуване какво да правим - да останем за нощувка в Гватемала Сити, да се изръсим в 3 през нощта в Рио Дулсе и тепърва да търсим къде да нощуваме или да продължим до Флорес със същия автобус, където ще пристигнем на сутринта. Третият вариант ми се вижда най-смислен. Не си падам по пътуването нощем с автобус. Изобщо, дългите преходи с автобус за мен са голямо мъчение и ако има вариант си ги спестявам. За себе си бях решила, че ще летя до Флорес, но съвместното пътуване изисква компромиси. Снабдени с билети се настаняваме да чакаме. На самата автогара има доста хора, всеки насядал където намери. В. отива за вода. Връща се с бутилки за мен и торбички с вода за себе си. Правел като местните, а и водата в торбички била 5 пъти по-евтина. С ужас гледам как захапва върха на торбичката и я разкъсва със зъби, за да пие. Колко ли мръсни ръце са я пипали преди това? Хепатит? Не ставам за пътешественик
На последната седалка в автобуса сме. Духа яко. Бях предупредена, че надуват климатика в автобусите и съм облякла каквото имам, но явно е голям клинч. Не успявам да поспя повече от десетина минути. Мръзна, често ходя до тоалетната и чакам да пристигнем. В. има вид да спи непробудно до мен.
На последната седалка в автобуса сме. Духа яко. Бях предупредена, че надуват климатика в автобусите и съм облякла каквото имам, но явно е голям клинч. Не успявам да поспя повече от десетина минути. Мръзна, често ходя до тоалетната и чакам да пристигнем. В. има вид да спи непробудно до мен.
На сутринта сме в Санта Елена, сателитния град на Флорес.
----
1. ден кацане ок. 17ч в Гватемала Сити след 14-часов полет от Мадрид, такси до автогарата, нощен автобус до Флорес от 21ч. Въпреки, че знаехме, че е студено в автобуса и аз бях се облякла, беше толкова студено, че успях да спя само първите 5-10 мин.
----
1. ден кацане ок. 17ч в Гватемала Сити след 14-часов полет от Мадрид, такси до автогарата, нощен автобус до Флорес от 21ч. Въпреки, че знаехме, че е студено в автобуса и аз бях се облякла, беше толкова студено, че успях да спя само първите 5-10 мин.
