Monday, October 16, 2017

Bolivia'2016: 3. La Paz (1)

24.06.2016

Закуска. Сред гостите преобладават туристите от UK.
Разузнавателна разходка. Шумно, шарено. Хостелът ни се намира досами т.нар. вещерски пазар. Предлагат се лекове за всякакви болежки, някои от които (лековете) много жестоки - като зародиши на лама. Тях съм нарочила и за специфичната миризма, разнасяща се наоколо. В действителност в днешно време това тук си е чист туристически капан. Наблизо се намират много хостели, реторанти, магазини и агенции, насочени към туристите. "Истинският" вещерски пазар, където ходят местните, за да направят или развалят магия, се намира на друго място.
Първи срещи с баирите на Ла Пас. Слизането е лесно. Изкачването е бавно и дишането трябва да се регулира. Трудностите се дължат не само на височинатa. Безоловният бензин не е познат, а задръстванията са повсеместни. Палатков лагер. Протести. Полицейско присъствие. Банкомат, който "отпуска" повече от 200Bs наведнъж. Отбелязвам си банката.Обяд. Пица. Харесваме си пицария близо до хостела и й оставяме верни до края на престоя си.
Уговарям си среща с Марсело. С него се знаем първо от VirtualTourist.com, сайт, който за съжаление вече не съществува, и после от postrcrossing.com. И двамата се опитвахме със снимки и картички да популяризираме страните си като туристически дестинации. Той избра и професионално да се занимава с туризъм - има туристическа агенция, макар по образование да е минен инженер. Заради него Боливия ми беше No.1 в списъка на страните в Латинска Америка, които да посетя. Вече не си спомням с какво така успешно беше рекламирал страната си пред мен - най-вероятно с преобладаващото си индианското си население. Не го споменавам, защото и той е aymara, но не е привърженик на президента. По интернет изглеждаше като забавен тип (с любим въпрос към новите членове - Коя е столицата на Боливия?), но на живо, 13 години по-късно, разговорът не върви много - Марсе е по-резервиран и по-мълчалив от очакваното. Добре, че nomad може да е много приказлив, та ги оставям двамата да си комуникират. Marcelo ни завежда до El Valle de la Luna, а на връщане минаваме през "квартала на богатите" Calacoto: богатите в Ла Пас живеят в най-ниската част на града. По местоживеенето на Марсело разбираме, че той принадлежи към средната класа. Уговаряме се да се видим пак на връщане от обиколката ни из Боливия, за която ни дава някои съвети.
През деня слънцето е жарко, но вечер си е клинч, а отопление в хотела няма. Всъщност, от Пуно насам не е имало отопление и за да заспиш, се увиваш като пашкул.






















Разходи:
- 2 нощувки в Ла Пас, Sol Andino Hostal, платени с карта - 68 USD + 5% за плащане с карта
- 36 Bs картички
- 16 Bs - магнити и бонбони с кока
- 100Bs - обяд - 2 пици + 2 фанти
- 18Bs - супер
- 15Bs/човек - вход за El Valle de la Luna
- теглене от банкомат - 500 + 1000 Bs

Thursday, October 12, 2017

Bolivia'2016: 2. Isla del Sol

23.06.2016

Най-голямата атракция за нас на Isla del Sol са прасетата на плажа. Някои от тях дори редят тухли четворки.
Какво представлява турът? Лодките на различните агенции потеглят почти едновременно. Стоварват туристите от северната част на острова, откъдето се тръгва по една пътека нагоре. Ако си се аклиматизирал към височината и имаш желание, може да прекосиш острова сам, следвайки пътеките и указанията. Останалите с гида посещaват някои от руините, връщат се до пристанището, с лодката се придвижват до южната част на острова и там чакат първата група и всички обратно се връщат с лодката до Копакабана. По-прозаично от това не мога да го опиша дори и да искам.
Привечер потегляме към Ла Пас. След Перу, сега автобусът ми изглежда леко мизерничък. Няма тоалетна. Вратата към шофьорите се заключва. Предупредени сме, че ще се прекачваме на ферибот, за да прекосим пролива Tiquina, но това, което наричат ферибот, малко се различава от представата ми за такъв. Пътниците слизат от автобуса и са прекарани с лодка. Автобусът се покачва на едно дървено корито - средно между сал и лодка и е преведен на отсрещния бряг. Това е единствената възможност за почивка, прехапване (от улични сергии) и тоалетна. След това добре, че е тъмно, за да не се впечатлявам откъде минаваме. Ла Пас е разположен на дъното на дълбок каньон. Но градът толкова се е разрастнал нагоре по склоновете на каньона и след това по платото, че El Alto - предградието на Ла Пас, намиращо се на платото - е отделна административна единица с повече жители от самия Ла Пас. Ел Алто има славата на опасно място. Т.к. мнозинството там са aymara и на изборите подкрепят президента Моралес (също aymara) и неговата партия, властите си затварят очите за случващото се в Ел Алто. За аймара Нова година се отбелязва на 21ви юни (зимното слънцестоене) и традиционно се палят огньове - за прогонване на духове и късмет, от друга страна това е най-студеното време в годината. Когато пристигаме, в Ел Алто има запалени стотици огньове, въпреки че от няколко години е забранено заради многото възниквали пожари. Автобусът минава точно през El Alto, за да ни остави на автогарата в Ла Пас. Височко е, няма спор: Ел Алто е на 4150м, Ла Пас - "само" на 3600м.
Copacabana:


Isla del Sol:


























Разходи:
- тур до Isla del Sol - 60 Bolivianos / човек
- вход Norte - 10Bs / човек
- вход Sur - 5Bs / човек
- вечеря в Copacabana - 80 Bs
- автобус до Ла Пас - 30 Bolivianos / човек

Wednesday, October 4, 2017

Bolivia'2016: 1. Copacabana

Puno -> Copacabana
22.06.2016
До Копакабана се придвижваме с маршрутка. Маршрутките потеглят когато се напълнят. Началната им спира е близо до автогарата. Сред пътниците преобладават местните. Другите чужденци са португалци, претендиращи, че не разбират испански език. При пресичането на границата е важно да се изпреварят автобусите, за да не се чака дълго на опашка. Атракция са бабите в традиционни носии, които обменят пари на маси на пътя.
Стоварваме се на площада в Копакабана. Аз пазя багажа, а nomad обикаля хотелите, за да намери къде да нощуваме. Някои от хотелите са фалирали, други са скъпи. Успяваме да се настаним в последната стая в хотел на брега на езерото, посочен в Lonely Planet, секунди преди двойка германци. Гледката е добра, но вонята не излиза на снимките. Градът има западнал вид - затворени хотели и ресторанти, новопостроени без план. Подозирам, че канализацията се излива директно в езерото.
Facebook се обърква къде сме - май в Бразилия? Всъщност боливийската Копакабана е оригиналът. Боливийска е и оригиналната песен, чийто кавър е всеизвестната Lambada. Казва се Llorando se fue:


На главната туристическа улица се редуват ресторанти и будки на туристически фирми. Предлагат се турове и автобусни билети. Закупили тур до Isla del Sol и билети до Ла Пас, избираме един от ресторантите за вечеря. Менюто в Боливия ще се състои главно от пица. Хигиената или липсата на такава не предполага друго.






Разходи:
Перу:
- аптека 18 Sol
- мапрутка до границата - 10 Sol / човек
Боливия:
- мапрутка от границата - 3 Bolivianos / човек
- хотел - 250 Bolivianos
- аптека - 20 Bolivianos
- вечеря - 110 Bolivianos
- супер - 40 Bolivianos
- изтеглени - 2 пъти по 500 Bolivianos (банкоматът дава максимално 500 Bolivianos - 127 лв + 6лв такса)