Sunday, April 23, 2017

Mexico'2016: 17. Pueblos Indigenas

10.04.2016

San Juan Chamula

Защо пък е забранено да се правят снимки в тази църква?!!!
Досега съм видяла толкова много църкви и всички те малко или много са си приличали.
Но не и тази.
Все едно се връщам векове назад във времето. Ето така, за миг.
Подът е покрит с борови клонки. Покрай стените са наредени шкафове с икони и маси със свещи. Хората са на групички, палят свещи, залепени на пода с восък. Казват молитви. Жени с деца участват в някаква церемония. Възрастна жена нарежда нещо, държи детето и минава по цялото му тяло с яйца - 3 броя. Доколкото разбирам от гида се правят дарове - включително алкохола, който пробвахме по-рано.
Шаманите по цвета на кръвта на кръвта на болния диагностицират болестта и назначават лечение.
Някаква необичайна смесица от католицизъм и вярванията на това племе мая.
Забраната за използване на мобилни телефони обаче не се спазва от местното население. Момиче го прикрива с косата си, момче го ползва явно.
Иначе нас, чужденците, ни следят зорко. Въпреки това може да се рискува да се направи снимка - срещу глоба от 5000 песо. Въпросът е дали ще ти оставят снимката след като си платиш глобата.


 снимка: източник

Записала съм се за тур до индиански села. Платила съм предварително и няма отмятане, макар вече да не ми се ходи на организирани турове. Nomad е абсолютно против да обикалям сама, според него не е безопасно.
Потегляме с микробус, а насреща ни се стичат местни, главно жени, облечени в национални носии, отиват на пазар в Сан Кристобал.
Първа спирка - Aldama - в нещо като пазар за стоки, изработени от местното население, с което да ти демонстрират своите обичаи и поминък. Типичен туристически капан. Но не мога да отделя очи от жената, която ни посреща, намирам я неземно красива. Уви, опитите ми да я снимам са пълен провал. Снимането е разрешено, но аз се притеснявам. Демонстрация на тъкане, приготвяне на тортили.
Следва църквата в Сан Хуан Чамула. Можело да снимаме само в двора на църквата, не в самата църква, не се разрешава и в селото. Кипва ми. Аз за какво съм се записала на този тур. И тогава влизам в църквата...
Като малко утешение минаваме през гробището. Там щедро разрешават снимки.

Следва нощен преход до Оахака.










































Разходи:
тур индиански селища 300 $
обяд 120 $
съхраняване на багаж на автогарата - 100 $ за двамата
автобусни билети за Oaxaca - 726 $ p.p.

Saturday, April 22, 2017

Съвети и изводи от продължително пътуване

1) Наслаждавайте се на пътуването
2) Не правете компромиси - ако ви се иска да останете - останете, ако не ви харесва - тръгнете си
3) Водете си дневеник. Забравя се
4) Почивайте си. Впечатленията се натупват и човек се изтощава от местенето на ново място и опознаването му. Позволявайте си почивка от време на време - без да прибързвате към ново място, останете ден повече на последното и ей така се шляйте и не правете нищо съществено.

Изводи:
Човек няма нужда от повече багаж от раницата на гърба и каквото тя побира. Ако нещо е необходимо - нова дреха или книга - те се закупуват на място, а нещо друго от багажа - износена дреха или прочетена книга се оставят.
Суетата е ненеужна.
От работата най-много ми липсваше преводът на заплатата в началото на месеца.
Не е трудно да зарежеш всичко и да тръгнеш на път. Трудното е после да се върнеш към предишното си ежедневие, към трудовите навици. Връщането в родината е шок - уж всичко е същото както си го бил оставил, но същевременно не е. Животът е продължил докато те е нямало и ти трябва да се адаптираш отново.

Mexico'2016: 16. El Chiflón & Lagos de Montebello

9.04.2016

Отново сме с тур и отново съжаляваме, че не сме се организирали самостоятелно, за да имаме повече врееме да се полюбуваме на тюркоазените води.  Останалите в групата са от D.F. и е предвиден гид на испански, но по мое настояване избързване напред, за да се насладя на малкото отредено време. От двете страни на реката са направени пътеки с площадки за наблюдение. Най-желаните са близките до Velo de Novia, Воалът на булката. Водата пада от около 70м и се разпенва, прилича ми на захарен памук. Друга желана атракция е спускането по въже - tirolesa - често срещана в Латинска Америка по водопади и каньони.
За обяд сме в семейно заведение близо до границата с Гватемала, което явно е атракция за мексиканските туристи - освен да опитат кухнята имат възможност да закупят гватемалски стоки - храна и сувенири. Децата си просят по някоя moneda, като дори не запомнят кого вече са питали за името му и го питат пак и пак.
Следваща точка в програмата са Lagos/Lagunas de Montebello, национален парк с 59 езера, чиито води са оцветени в различни нюанси от минералите в почвата. Въпреки колоната от автобуси с туристи не мога да не отбележа, че се стараят да няма ступване на много хора на едно място - преценяват кога да спрат на мирадорите, избират на кое езеро да ни оставят. На езерото има две забавления - разходка с лодка и конна езда. Заради ограниченото ни време трябва да изберем само едното. Успявам да убедя nomad да пробваме конната езда. Обясняваме на собствениците на конете, двама братя, че не умеем да яздим и че имаме малко опит с мулета. Та братята водят животните за поводите. По-точно единият брат води моя кон за повода, подтичвайки, а конят на nomad е оставен да ни следва и nomad му държи повода, така че донякъде може да се каже, че той язди, видимо доволен. "Ездата" ме връща във времето на трека до Ел Мирадор. Времето ни притиска и отиваме само до две сенотета, наблизо до езерото и бързаме да се върнем. Бързането се оказва излишно, защото междувременно някои от останалите са се решили да пробват разходката с лодка и трябва да ги изчакаме. Месните живеят в близкото село и туристите сме им източниците на доходи.
Късно вечерта, просрочили с часове предварително оповестената продължителност на тура, сме оставени в Сан Кристобал де лас Касас. Като равносметка за деня - гледките са си заслужавали.




























Разходи:
тур - 350$/човек
обяд - 120$/човек
езда - 500$ (с щедър бакшиш)
вечеря - 120$, супер - 54$
нощувка - 450$