Sunday, January 8, 2017

Mexico'2016: 3. Uxmal

26 март 2016

Най-силният и продължителен оргазъм в историята! В съседната стая. Френска реч, най-вероятно са канадци. Френска целувка, френска любов. А ние какво сме дали на човечеството? Bulgarian airbags.
Ушмал е горе-долу по средата между Мерида и Кампече, но сме преценили, че по-лесно можем да го посетим с еднодневна "ескурзия" от Мерида. Автобусите ADO втора класа тръгват от друга автогара. Очаквам нещо като селските автобуси в България, но автогарата си изглежда много прилично, дори безплатен интернет има. Купуваме си билети за отиване и връщане, написват ни часовете за връщане и потегляме. Е, да, автобусът не е лъскав.
По пътя се минава близо до свинеферма. Не, че нещо се вижда. Но се надушва. Отдалече. Никога повече няма да ям месо! Още по-малко от прасенца-сукалчета. Това е толкова жестоко!
Първа среща с град на маите в Мексико. Както може да се очаква туристите са доста, цените на входните билети са сравнително високи за страндарта на страната. На входа гидове предлагат услугите си, но наемането на гид е скъпо удоволствие, което е по-добре да се сподели с по-голяма група. Има пътека, подобаващо обозначена със стрелки и табели, така че разглеждането самостоятелно е доста улеснено.
















Това, което впечатлява в Ушмал са орнаментите:














Видяхме демонстрацията на игра на топка на централния площад в Мерида, но ето как изглежда и самото игрище:




Не липсват и приятели, някои по-срамежливи, други по-невъзмутими:



Панорамните снимки са от "двореца на губернатора":





Lily Jones се завърна малко изгоряла от парещото юкатанско слънце въпреки "мексиканската" шапка, нарочно закупена на входа на парка:


Свинско ли казах? Ястията в ресторанта са на по-поносими цени от очакваното, но пък на вкус отстъпват на тези в града:


На автобусната спирка за връщане в Мерида заварваме доста желаещи, но притесненията ни за прибирането се оказват необоснователни.

Разходи:
автобус Мерида-Ушмал: 59$ на човек в посока
вход за Ушмал: 148$ + 49$ на човек (таксите са две, плащат се на две гишета)
обяд в Ушмал: 420$ за двамата
картички+марки (има пощенска кутия на място в Ушмал): 67.50$
вечеря в Мерида: 200$ за двамата

Thursday, December 29, 2016

Mexico'2016: 2. Mèrida

Предишен пост

25 март 2016

Планът за полуостров Юкатан, доколкото го има,  изглежда прекалено хаотичен дори за мен, но има причини за това.
Когато преди 2 години организирах пътуването си до Латинска Америка бях решила, че за първия сблъсък ще са ми достатъчни две седмици и вместо да прекарам Страстната седмица в Антигуа, Гватемала, аз се размотавах из Германия. Все още съжалявам за това си решение. Затова Мерида е избрана за дестинация за Великден. В интернет се споменават процесии.
Освен това очаквам с nomad да се разделим след около 2 седмици - той да поеме за САЩ, а аз да остана за 3 месеца в Мексико - да попътувам сама и да раздвижа малко сивите си клетки и после заедно да продължим на юг. Целта е първо да се посетят местата, които представляват интерес и за двамата, а аз после да наваксам с моите обекти.
Автобусът до Мерида ми се вижда невероятно луксозен след китайските возила в Куба. Почти не срещаме човек от автогарата до централния площад, където се намира хостелът ни. Причината най-вероятно е в жегата, едва си домъквам раницата. Успяваме да се сдобием със стая с баня, но помещението не може да се нарече уютно - не сме в централната колониална сграда, а в допълнителни постройки в двора, нещо като коридор,  преграден за баня в дъното.
От рецепцията се сдобиваме с карта и препоръка за място за хапване - в някакъв базар на занаятите наблизо. С бодра крачка се понасяме натам, но намираме пазар с една-две сергии, на които се сервира храна. Дори nomad отказва да се храни там - за мен е немислимо откъм хигиена, но явно съм му повлияла и на него и той вече не може да се храни с улична храна, както преди. Втори опит в закусвалня, която сме мернали по пътя. Там също не оставаме. Познавайки се, сигурно съм измрънкала, че не ми харесва. И тук последва пърият скандал между двамата по времето на пътуването, завършващ с - "До тук бяхме. Отсега нататък оправяй се сам(а)."
Връщам се на централния площад, харесвам си сенчеста пейка и се отдавам на интернет. Не мога да повярвам, че имам неограничен достъп и то безплатно. Имам много да наваксвам с новините от България и света.
И тогава получавам съобщение от nomad: " - Аз съм в ресторанта на хотела San Jose. Заповядай да обядваш с мен."
Намирам го попрехапнал вече, с биричка. Препоръчва ми Sopa de Lima. Отбелязвам си, че този голям човек не трябва да остава гладен. Иначе от добродушко се превръща в звяр.
Оживлението на централния площад е голямо. Предимно местни. Мерида не е популярна туристическа дестинация, което е неразбираемо. Седят по пейките и си говорят. Пазаруват от сергиите около площада. Хранят се. Храната изобилства. Определено обичат да си похапват. Дребнички са, по-ниски и от мен, но има доста закръглени. Отлично се вписвам в обстановката.
Процесии за Великден няма, но пък преди залез слънце тържествено се сваля знамето. С духова музика. Сред публиката отново преобладават мексиканците. Мечтата на туриста - да се слее с местното население.
Тече трескава подготовка за събитие. Публиката се е настанила и вече час търпеливо очаква... демонстрация на игра на топка juego de pelota, приличаща на съвременния баскетбол, но се играе с ... хълбоци, което ми беше трудно да си го представя. На седмото небе съм от щастие.

Тази сграда беше първата, която привлече погледа ми:
Templo De La Iglesia De Jesucristo De Los Santos De Los Últimos Días

Sopa de Lima: Задължително да се опита в Юкатан:

Milanesa de carne de puerco con papas:


Juego de pelota:














Разходи:
- 3 нощувки в хостел Zocalo - 3 нощувки 1590 $
- обяд - 330 $