Wednesday, March 15, 2017

Mexico'2016: 8. Valladolid

31.03.2016г

Баядолид ми се вижда леко мизерничък, особено около автогарата, където се намира хостелът ни. Лично усещане, на nomad му харесва. Харесват се и със собственика, Антонио, преместил се от D.F., любезен и щедър със съветите, давани с помощта на картите, изрисувани по стените. Успокоява ни, че 37 градуса е нормална температура за мястото, през лятото достигала до 42.
За обяд ни препоръчва заведение El Amigo Casiano в пазарчето на централния площад. " - Там в дъното, ще го видите, където са хората". Nomad го обявява за мястото с най-вкусна храна в Мексико. Менюто е непретенциозно. Salbutes, panuchos, tortas. Salbutes и panuchos са пържени тортии, за нас са много тежки, а tortas - сандвичи с рязана питка. Всички те са с напр. carne asada (печено месо), cochinita pibil (свинско, печено на бавен огън, мариновано със специален сос от  achiote, чили, лук и сок от цитруси), lechòn (месо от прасе сукалче). И прясно изцеден фреш, направен пред теб само от плодове и малко лед. Това в скромна обстановка от маси и столове, делени с другите заведения, напр. като в местата за хранене в нашите молове. Сандвичите се изяждат в пълно мълчание. А това при моя спътник наистина е доказателство за вкусна храна.
С оставянето на дрехите за пране сме приключили с битовизмите и сме готови за културно-масова дейност.
В града се намира сеноте Zaci и с бодра стъпка се отправяме натам. Пътьом се отбивам в музея, привлякъл погледа ми с външния си вид. Уредникът е любезен, но испанският - абсолютно необходим.
И отново разочарование. Сенотето е открито, но... силно замърсено. Асоциацията ми е с обществена баня през соца. Игуани се намират. Около града има други сенотета, до които се достига напр. с велосипед или с такси, маршрутът го има в хостела. Сигурно са хубави. Не сме проверявали.
Другата препоръка на Антонио е Calzada de los Frailes, реставрирана колониална улица. Донякъде с туристическа насоченост. Съдейки по возилата, и местните богаташи я харесват. Може би заради жегата не е натоварено. Уплътняване на времето с посещение на занаятчийска работилница за шоколад. Пробваме различни видове. Хм, шоколад със сол - не е зле. Маите оригинално не са го подслаждали. На туристите се предлага с мед вместо със захар, уж да е по-достоверно. За любителите на шоколада Латинска Америка не е много гостоприемна. Посрещаме залеза до бившия манастир San Bernardino de Ciena и това е за деня.

Salbutes:

Panuchos: съдържат боб на паста


Cenote Zaci:






Museo San Roque:


Calzada de los Frailes:








San Bernardino de Ciena:




нощувка: Santa Maria Guesthouse

Saturday, February 25, 2017

Mexico'2016: 7. Izamal

30.03.2016

Харесала съм си Izamal по снимка от реклама за тур до там. Преброила съм поне 10 тура, които се предлагат от Мерида.
Izamal е Pueblo Magico, списък от селища в Мексико с исторически, културни или природни забележителности, създан по инициатива на властите с цел поощряване на туризма, аналог на този на ЮНЕСКО.
От Кампече трябва да се върнем до Мерида, оттам с такси до трета автогара, от която тръгват автобусите за Исамал. Тази автогара вече изглежда като "селска" и е интересна за снимка, но ме е срам да снимам. Седалките са дървени, "лелка" мие пода с парцал и ги помества. Има кът за молитва и тоалетна с леко съмнителна хигиена.
Преобладаващите пътници са местни. Коренните обитатели на континента не са изчезнали, техните наследници са тук, макар иедна част позабравили езика и обичаите си. Юкатан би бил интересна дестинация за културен антрополог. Детската ми мечта беше да стана археолог, но днес по-интересно ми е да наблюдавам хората, отколкото камънаците. Сега обект на вниманието ми е баща и детето му, а малкото неприкрито е целият му свят.
Пътят до Исамал е тесен, през джунглата. Селцата изкачат сякаш от нищото и всеки път се изненадвам, че на такова място живеят хора. На моменти наистина се питам накъде съм тръгнала, че съм и помъкнала nomad, който се е съгласил, само за да ми угоди.
Слизаме на прашна автогара. На една пресечка сме от центъра. Хотелът ни е на най-дългата улица в градчето, Calle 31, която ми се вижда още по-дълга с раниците на гръб в жегата, особено като първо тръгнеш в грешната посока - нали сме зле с ориентацията и ако има избор винаги ще сбъркаме. Отдалечаваме се от централния площад и става все по-пусто. Хотелът ни дори не е построен в колониален стил и не се вписва в атмосферата на градчето. Това поне по моите очаквания от жълти колониални къщи. Изкушаващо е да си останем в климатизираната стая, другите гости са в басейна. Но сме дошли да разглеждаме и то по моя вина. А за разглеждане няма много. В центъра на селото е имало голяма пирамида, която испанските завоеватели са разрушили колкото са могли и върху нея са построили огромен манастир. Съдейки по използваните камъни пирамидата трябва да е била огромна.
Другата пирамида в градчето е поразрушена и пообрасла.
За вечеря се спираме на препоръчано от Lonely Planet заведение. Пореден туристически капан. Явно след като те впишат в пътеводителя, вдигаш цените и сваляш качеството. Посетителите са само чужденци, предполагам почти всички чужденци, които нощуват в градчето. Повечето туристи идват в Исамал само на дневен тур.
Имам време на следващата сутрин за още една разходка, придружена от местно куче, преди да потеглим за следващата дестинация.

































Разходи:
40$ такси в Кампече от хотела до автогарата
автобус Кампече - Мерида 204$
автобус Мерида - Исамал 29$/човек
вечеря 300$
ношувка Hotel Real Izamal 550$