16.09.2019
Трудно се насилваме да станем и когато най-накрая го правим, вече сме изтървали бързите влакове.
Бронкс, или частта, в която сме ние, Wakefield, по светло не изглежда изобщо зле - двуетажни къщи от червени тухли.
На станцията на метрото заварваме двма негри - мъж и жена - да блъскат и псуват продавача на билети - бял, в метална клетка. Изчакваме, купуваме си седмични карти. Приготвили сме се да пътуваме час и половина до Манхатън. На Petham Park се качва друга бяла жена, 60+ години, оглежда се и сяда до мен. Заговаря ме, питайки откъде сме. Пътуването минава по-поносимо в разговор. Малко преди да слезе в Манхатън, за да се види с две нейни приятелки, тя ме попита все пак къде се намира България - беше запомнила името на страната през целия разговор. Препоръча ни в сряда да посетим зоологическата градина в Бронкс, защото тогава щяла да бъде безплатна.
Ние слизаме в Малката Италия. Празникът на San Gennaro е. Улицата с противипожарните стълби, Mulberry Street, която би трябвало да ни е известна от поне няколко филма, в момента е осеяна с будки и ресторантчета с италианска храна. Аз умирам от глад, но като току-що дошла от Европа, намирам за безумие да ям италианска пица за 14$.
Прекосяваме и Little China. Очите ми са все в храната и все не одобрявам бъдещето меню. Гладът отстъпва на любопитството в Columbus park, парк, пълен с китайци, толкова увлечени в хазартни игри - карти, маджонг (mahjong), че не ме отразяват, че ги снимам.
No comments:
Post a Comment