17.09.2019
Започваме деня там, където сме приключили предния, в Battery Park.
Оттам се отправяме към терминала на фериботите към Staten Island.
Седмица преди пътуването съм гледала как да посетим Статуята на свободата - единственият обект на ЮНЕСКО в цялата програма. Имало е предостатъчно билети и аз съм се успокоила. Седмица по-късно няма билети не само за деня, а за целия ни престой в Ню Йорк. Остава ни безплатният вариант - да видим Статуята на свободата от ферибота до Staten Island. Не се брои за посещение на обекта, но сама съм си виновна.
Избрали сме ферибота в 9:30 - преценили сме, че тогава няма да е толкова пренаселено, защото работният ден вече е започнал. Още с качването се насочваме на дясната палуба, откъдето би трябвало да имаме гледка. Имаме предостатъчно време да се полюбуваме на статуята. На Staten Island сме само колкото да вземем ферибота обратно.
Дотук с разходката с лодка. Следва разходка с крачкомобил.
Започваме с крайбрежната алея на East River
продължаваме към историческата Front Street, някогашната пристанищна алея на Ню Йорк, където има запазени няколко сгради от средата на 19. век.
Минаваме набързо за по хот дог или два на City Hall Park, през магазин за японски ножове, магазин за прежди,
от двата магазина не беше закупено нищо - от първия заради снобарско отношение, от втория - заради снобарски цени;
и се гмурваме в най-красивата част на Ню Йорк до този момент - SoHo: улици с много зеленина и ниско строителство:
излизаме на Washington Square Park
, където едва намираме място да поседнем и продължаваме по 5то авеню в Greenwich Village
през Union Square:
и забелязвам едни форми, които през последните години съм зървала в огледалото
и решавам, че трябва да бъда овековечена в Ню Йорк точно тук.
Продължаваме през Madison Square Park
Връщаме се при небостъргачите
и до паркa, който ще ми стане любим - Bryant park
Колкото Bryant Park ми е харесал, толкова Times Square е голямо разочарование и може би най-грозното място, което съм виждала:
Междувременно работният ден е приключил
и е време и ние да поемем към арартамента след 15.1 изминати километри.
2 comments:
"Това е на вниманието на онези свине, които квичат по соца.
Вчера пазарувах за майка ми.
67 лв. при инвалидна пенсия 700 лв.
6,70 лв. с аршина на соца.
При инвалидната пенсия на баба ми от 50 лв.
Френска селска торта, пилешко филе 0,5 кг., гъби портабела, гъби кафява печурка 2 бр. кашкавал 0,5 кг., 3 кори яйца, 2 пресни и 4 кисели млека, зелена салата, 2 л. натурален сок Пфанер...
Айде ,свине социалистически, да го купите това по време на соца за 6,70.
Ще купите , ама к..р.
Да не говорим, че повечето неща не бяхме ги и помирисвали.
Комунягите пускаха бананите само по Нова година и то на 3 лв.килото.
Днес са по 1,89.
При 10 - 15 пъти по високи заплати.
Бензинът през 1985 г. беше 1 лв.
При заплати от 150 - 200 лв.
Днес е 2,50 при заплати от 2000 лв.
Сещайте се как ни драл роснака.
Днес с 10 учителски заплати може да се купи нова кола.
По време на соца след 10 години чакане можеше да се купи говняна жигула.
За 40 заплати.
Да не споменавам режима на тока.
Да не споменавам , че на границата разстрелваха в гръб, ако се опиташ да преминеш в Гърция или Турция.
Днес си слагаш личната карта в джоба и може да летиш до другия край на света.
Всеки с частен бизнес днес, би бил в затвора за същото нещо по време на соца.
Представятели си, дами и господа, какви говна имат в главите си онези свине, които квичат по соца.
Това е същата тази рософилска гняз, която днес кара германски коли, носи американски дънки и от америкнския си смартфон , през америкаския фейсбук ни обяснава колко велик е Путин и как може Русия да ни попилее, когато си поиска.
Няма другаде такива шизофренни нещастници."
Post a Comment