20.12.2015г.
Освобождаваме стаята и оставяме багажа на рецепцията. Уговорката е да го вземем до 15ч, когато свършва смяната на рецепционистката.
Вземаме текси до Пунто Кулебра. Таксиджията е свестен: не само ни взема прилична цена (5$), но и първо ни закарва до яхтеното пристанище, за да го видим. Набелязвам си го за снимки.
В 10 без 15 сме на входа. Отварят в 10ч. Явно сме по-нетърпеливи и от децата. В 10:30 влизаме на видим експозицията от жаби. Единият от двамата има фобия към жаби, другият е имал жаба за домашен любимец. Изложени са жаби от района на Панама Сити. Толкова са миниатюрни, че ако не ти ги покажат може и да ги пропуснеш. Известната golden frog отсъства. Друга екпозиция имало в El Valle de Antón.
Отвикнали сме от жегата и влагата в Панама Сити. Добре, че има автомати за газирани напитки.
Следват костенурки. Водят ги малки до 25г възраст. Акулите също били бебета.
До всеки аквариум има човек - къде възрастен, къде тинейджър - служител на парка, който ти дава информация, отговаря на въпроси и пр. Води се престижно да си доброволец в Пунта Кулебра.
Ред е на морските звезди. Могат да се пипат, ако си си измил (т.е. намокрил) ръцете на съседната чешма и не ги вадиш от водата. Аз не се престрашавам да ги докосна, но си харесвам едно момченце за фотомодел и се приготвям да го снимам. Калпазанинът бързо и ловко изважда една звезда от водата за ужас на служителите. Те притеснено се оглеждат дали някой от по-висшестоящите е забелязал белята.
Вниманието ни е привлечено от игуани - 2 броя. Едната е зелена и първоначално я пропускам - слива се с короната на дървото, на което се е разположила. Другата - горд екземпляр - разхожда се напред-назад, изправя се на задни лапи, за да си хапне листо, покатерва се на едно дърво, чува се "туп", но после се появява ни лук ял, ни лук мирисал. Изумена съм колко са пъргави.
Служител ни посочва дървото, на което спи ленивец. Много е високо, едва го виждаме. Не се очертава скоро да се размърда - прекалено е горещо. На дървото има и една птица.
В един момент зелената игуана се покатерва на същото това дърво. Последва я и другата игуана. Служителите се смеят, че всички животни от парка са се събрали на едно и също дърво.
Следват малки аквариуми с риби от Индийския океан, Карибите и сладководни басейни.
Решаваме, че сме видяли достатъчно.
Искам малко да повървим по булеварда, за да направя снимки. Красиво е, но маранята е голяма, слънцето е прекалено силно. Едната страна на булеварда я реконструират. Има мрежа, преграждаща гледката към небостъргачите.
Рибари се опитват да преборят конкуренцията на пеликаните. Чувам един от тях да се оплаква от ловките птици, но някак казано с уважение.
Вземаме багажа и се отправяме към автогарата. Надявам се да намерим хладина в Ел Вайе де Антон.
Avenida Central:
Освобождаваме стаята и оставяме багажа на рецепцията. Уговорката е да го вземем до 15ч, когато свършва смяната на рецепционистката.
Вземаме текси до Пунто Кулебра. Таксиджията е свестен: не само ни взема прилична цена (5$), но и първо ни закарва до яхтеното пристанище, за да го видим. Набелязвам си го за снимки.
В 10 без 15 сме на входа. Отварят в 10ч. Явно сме по-нетърпеливи и от децата. В 10:30 влизаме на видим експозицията от жаби. Единият от двамата има фобия към жаби, другият е имал жаба за домашен любимец. Изложени са жаби от района на Панама Сити. Толкова са миниатюрни, че ако не ти ги покажат може и да ги пропуснеш. Известната golden frog отсъства. Друга екпозиция имало в El Valle de Antón.
Отвикнали сме от жегата и влагата в Панама Сити. Добре, че има автомати за газирани напитки.
Следват костенурки. Водят ги малки до 25г възраст. Акулите също били бебета.
До всеки аквариум има човек - къде възрастен, къде тинейджър - служител на парка, който ти дава информация, отговаря на въпроси и пр. Води се престижно да си доброволец в Пунта Кулебра.
Ред е на морските звезди. Могат да се пипат, ако си си измил (т.е. намокрил) ръцете на съседната чешма и не ги вадиш от водата. Аз не се престрашавам да ги докосна, но си харесвам едно момченце за фотомодел и се приготвям да го снимам. Калпазанинът бързо и ловко изважда една звезда от водата за ужас на служителите. Те притеснено се оглеждат дали някой от по-висшестоящите е забелязал белята.
Вниманието ни е привлечено от игуани - 2 броя. Едната е зелена и първоначално я пропускам - слива се с короната на дървото, на което се е разположила. Другата - горд екземпляр - разхожда се напред-назад, изправя се на задни лапи, за да си хапне листо, покатерва се на едно дърво, чува се "туп", но после се появява ни лук ял, ни лук мирисал. Изумена съм колко са пъргави.
Служител ни посочва дървото, на което спи ленивец. Много е високо, едва го виждаме. Не се очертава скоро да се размърда - прекалено е горещо. На дървото има и една птица.
В един момент зелената игуана се покатерва на същото това дърво. Последва я и другата игуана. Служителите се смеят, че всички животни от парка са се събрали на едно и също дърво.
Следват малки аквариуми с риби от Индийския океан, Карибите и сладководни басейни.
Решаваме, че сме видяли достатъчно.
Искам малко да повървим по булеварда, за да направя снимки. Красиво е, но маранята е голяма, слънцето е прекалено силно. Едната страна на булеварда я реконструират. Има мрежа, преграждаща гледката към небостъргачите.
Рибари се опитват да преборят конкуренцията на пеликаните. Чувам един от тях да се оплаква от ловките птици, но някак казано с уважение.
Вземаме багажа и се отправяме към автогарата. Надявам се да намерим хладина в Ел Вайе де Антон.
Avenida Central:
