2.04.2015
Хостелът ни, случайно или не, се намира на улица Guatemala. Имат странно разбиране за самостоятелна стая с баня. В техния случай това означава баните да са в единия край на коридора, а стаите в другия. За да отидеш до талетната - заключваш стаята, прекосяваш коридора, отключваш банята и я ползваш и после обратно към стаята. Не е желателно да прекаляваш с бирата вечер.
Първо отиваме до Plaza Serrano, но рано сутрин там няма нищо.
Пеша от Palermo Soho до La Boca. Първа спирка в ботаническата градина (Jardín Botánico Carlos Thays)
Продължаваме в посока към La Boca.
В Буенос Айрес може да е красиво, но на места е доста мръсно:
С графитите наближаме Сан Телмо.
Сан Телмо, най-популярният квартал за туристите, ми се вижда доста мизерничък. По мръсотия, очукани фасади и атмосфера ми напомня Неапол. На места определно не бих искала да замръкна сама.
С любезното съгласие на охраната надниквам в историческия музей за снимка:
Такива блокове се срещат често в различните части на града:
С наближаването на La Boca полицейското присъствие става забележимо - униформени и патрулки. Честно казано за мен е прекалено шарено и туристическо:
Изпиваме по едно кафе - един от посетителите помни участието на България в световното първенство по футбол през 1994г - и
вземаме автобуса наобратно. На мнение съм, че атмосферата на един град се усеща най-добре пешком. С автобуса си спестяваме връщането по същия път а и няколко часа вървене. Предупредени сме, че билетите за автобуса могат да се платят само с монети, но се оказва, че нямаме достатъчно за два билета. Момичето на рецепцията ни услужи с 10 песо на монети, но за билетите ни трябваха 12. Един от пътниците предложи да ни плати билетите с картата си SUBE, с която обикновено пътуват местните, дадохме му банкноти в замяна.
Задълбочената подготовка на В. за пътуването се състоеше в детайлното проучване на ресторантите в Буенос Айрес, в които е най-добре да опита прословутия аржентински стек. Оказва се, че един от топ 3 ресторантите в класацията му е до нашия хостел и на връщане отиваме директно там. Наближава 19ч, но пред ресторанта вече има опашка. По-предвидливите са си резервирали маса по телефона. След кратко чакане - кратко, защото сме дошли преди 7ч - ни настаняват на една маса. Решаваме да опитаме колкото се може повече неща, но се надценяваме. Т.к. не си падам много по месото, не мога да оценя въпросния стек, гордост на аржентинската кухня. Поръчала съм го добре опечен, но въпреки това си има кръвчица. Виж бирата "Патагония" определено ми допада. Бирата в Аржентина, а и в Чили често я продават и предлагат в ресторантите в бутилки от 1л и келнерът я разлива по чашите. За пръв път келнер ми овкусява салата и за пръв път плащам толкова много за една вечеря. За двама чревоугодничеството излиза около 80$ по курса на черно.
queso provoleta:
morcilla - подобно на кървавица:
така я продават в месарницата:
bife de chorizo и салата:
Хостелът ни, случайно или не, се намира на улица Guatemala. Имат странно разбиране за самостоятелна стая с баня. В техния случай това означава баните да са в единия край на коридора, а стаите в другия. За да отидеш до талетната - заключваш стаята, прекосяваш коридора, отключваш банята и я ползваш и после обратно към стаята. Не е желателно да прекаляваш с бирата вечер.
Първо отиваме до Plaza Serrano, но рано сутрин там няма нищо.
Пеша от Palermo Soho до La Boca. Първа спирка в ботаническата градина (Jardín Botánico Carlos Thays)
Велики четвъртък е. По-голямата част от магазините работят - успявам да се влюбя в една прежда - но не и веригите за бързо хранене като McDonalds. Може би са преценили, че няма да имат клиентела, но съм затруднена в търсенето на друга обществена тоалетна.
Буенос Айрес ми харесва. В. ми напомня, че няма да мога да снимам всяка хубава сграда, която видя. Те наистина са много. Движим се без елемент на спешност. Примирила съм се, че забележителностите ще останат за следващо пътуване и се наслаждавам на разходката. Маршрутът ни е Santa Fe, Córdoba, ...мога да го възстановя с точност до пресечка благодарение на Google Location History:
Някои особености:
- в Аржентина и в Уругвай се говори на vos:
- светофарите вместо зелено имат бяло:
Обелискът, символът на Буенос Айрес:
Не се препоръчва да замръкваш наоколо. Централната част на Буенос Айрес има славата на най-опасната в града.
Тук заподозрявам българска връзка. Уви, оказва се марка за дамска мода.
Основната ни задача за деня е смяна на пари на Avenida Florida. Целта е да се възползваме от т. нар. blue exchange rate. Сменяйки по него за 100$ на улицата се получават с около 30% повече аржентинско песо, отколкото по официалния курс. Простичко обяснено защо е така - тук. Признавам си, че никога преди това не съм обменяла пари на улицата и донякъде съм притеснена заради опасността да ни пробутат фалшиво песо. Преди да пристъпим към смяната сниаме банкнотите долари. Стратегията ми за минимизиране на евнетуалните загуби е да сменим при двама различки търговци. Въпросните предприемачи са на всеки ъгъл на Avenida Florida и привличат евентуалните клиенти с викове "Cambio. Change." Първата смяна се осъществява във входа на кооперация. За втората В. си харесва русоляв бразилец. Аз невинно си разглеждам картички на будката за вестници докато установя, че В. е изчезнал незнайно къде, а бразилецът си е на поста. Принуждавам се да го питам къде е В. Оказва се, че смяната се извършва вътре в будката за вестници. В крайна сметка финасовата операция приключва безпроблемно и сравнително бързо. Заради празнците курсът е по-неизгоден. А причината изобщо да се занимаваме с въпросния обмен на валута не е за да се направи кой знае каква печалба. Стандартът в Аржентина, както и в Уругвай, е доста висок, според мен по-висок и от Западна Европа. Възползвайки се курса на черно разходите за пътуването се приближават до разходите за подобно пътуване из Западна Европа.
Следваща спирка - Plaza de Mayo и Casa Rosada:
В Буенос Айрес може да е красиво, но на места е доста мръсно:
С графитите наближаме Сан Телмо.
Сан Телмо, най-популярният квартал за туристите, ми се вижда доста мизерничък. По мръсотия, очукани фасади и атмосфера ми напомня Неапол. На места определно не бих искала да замръкна сама.
С любезното съгласие на охраната надниквам в историческия музей за снимка:
Такива блокове се срещат често в различните части на града:
С наближаването на La Boca полицейското присъствие става забележимо - униформени и патрулки. Честно казано за мен е прекалено шарено и туристическо:
Изпиваме по едно кафе - един от посетителите помни участието на България в световното първенство по футбол през 1994г - и
вземаме автобуса наобратно. На мнение съм, че атмосферата на един град се усеща най-добре пешком. С автобуса си спестяваме връщането по същия път а и няколко часа вървене. Предупредени сме, че билетите за автобуса могат да се платят само с монети, но се оказва, че нямаме достатъчно за два билета. Момичето на рецепцията ни услужи с 10 песо на монети, но за билетите ни трябваха 12. Един от пътниците предложи да ни плати билетите с картата си SUBE, с която обикновено пътуват местните, дадохме му банкноти в замяна.
Задълбочената подготовка на В. за пътуването се състоеше в детайлното проучване на ресторантите в Буенос Айрес, в които е най-добре да опита прословутия аржентински стек. Оказва се, че един от топ 3 ресторантите в класацията му е до нашия хостел и на връщане отиваме директно там. Наближава 19ч, но пред ресторанта вече има опашка. По-предвидливите са си резервирали маса по телефона. След кратко чакане - кратко, защото сме дошли преди 7ч - ни настаняват на една маса. Решаваме да опитаме колкото се може повече неща, но се надценяваме. Т.к. не си падам много по месото, не мога да оценя въпросния стек, гордост на аржентинската кухня. Поръчала съм го добре опечен, но въпреки това си има кръвчица. Виж бирата "Патагония" определено ми допада. Бирата в Аржентина, а и в Чили често я продават и предлагат в ресторантите в бутилки от 1л и келнерът я разлива по чашите. За пръв път келнер ми овкусява салата и за пръв път плащам толкова много за една вечеря. За двама чревоугодничеството излиза около 80$ по курса на черно.
queso provoleta:
morcilla - подобно на кървавица:
така я продават в месарницата:
bife de chorizo и салата:
