Monday, November 5, 2018

Camino Portugues'2018: 2. Vila do Conde -> São Pedro de Rates

31.05.2018

През нощта е доста шумно - стаята ни гледа към площадчето - и често ни будят.
Вземаме метро до Villa do Condo (6-та зона, спряваме се със зареждането на картите макар всичко да е на португалски). Метото е пълно до достигане на ... мол. Не мога да си представя как някой в София би пътувал 1 час, за да отиде на мол. Другото, което ми прави впечатление, е, че почвечето са топло облечни и кашлят. Този вирус с кашлицата вече няколко пъти съм го карала - започвайки от пътуванети ни миналия декември в Чили и Аржентина.
На предната спирка преди Villa do Condo гледката към Santa Clara и аквадукта е невероятна!
Едва слизаме и започва първо да ръми, а после и да вали сериозно. Настоявам да минем през църквата за първия си печат, а и се надявам да се извали докато сме вътре. Служителите били нови и не можели да ни упътят накъде да вървим. Чакаме да поспре дъждът. Междувременно пристига по-възрастна служителка и на португалско-английски-ръце-крака се разбираме. Тъкмо потегляме и дъждът се усилва. На 5-тата минута искам да се откажа, но уви: обявила съм за пътуването на целия свят и ме е срам. И двамата сме с мрежести маратонки, за да ни дишат краката. Нищо, че жега няма. Даже ни е студено и си навличаме поларите под якетата за дъжд.
Вървим по шосе. В началото има тротоар, който по-късно изчезва. Португалците карат много бързо, не се съобразяват, че има човек на платното, нищо, че е завой и няма видимост.
Постепенно ни подминават други поклонници. Nomad започва да се притеснява, че за нас няма да има места в заслона. Maps.me е незаменим помощник в търсенето на пътя. Показва, че се движим с 3 км/час.
Най-тежък е последният километър, а после и 150те метра до хостела. Явно имам много изтормозен вид, защото едната доброволка, очевадно германка, се втурва да ми носи раницата до спалното отделение.
В града има празник. Постлакли са килими от цветя и други подръчни материали като копър, морска сол, пера. Цялото население се е събрало и очаква процесията.  Романтично е.
















































Разходи:
6.50е супермаркет
1.65е шоколад
2 x 3.80 - билети за метрото
2 x 5.00 - дарение за хостела (нощувка)

Friday, October 19, 2018

Camino Portugues'2018: 1. Porto


30.05.2018

Багажът е пренареден. Отказвам се от част от дрехите, козметиката и лекарствата. Резултатът е 8кг.
nomad е напълно убеден, че излитаме от Т2. Аз се опитвам да проверя на сайта на летището, но според него полетът до Бергамо е следобед, т.е. изтърваваме връзката. Затова и когато на таблото на летището не откривам полет в 7:40, първата ми мисъл е че има промяна на часа на излитане. На гишето за информация ни препращат на Т1. Единственият ни шанс е да вземем такси. Държах да спя до последно - до късно стягах багажа и бяха останали едва 3ч за сън. Затова и нямаме буфер време за реакция на летището. Първото такси отказва да ни закара. Такси, докарващо пътници, се съгласява. Толкова ми е припряно, че се качвам в таксито преди другите хора да го освободят. В крайна сметка всичко минава по план.
На летището в Бергамо се възползваме от коридора за connecting flights със служител минаваме паспортния контрол и по вътрешни коридори достигаме до гейта.
В Порто купуването на билети за метрото отнема повече време от очакваното. Изводът е, че билетите трябва да се купуват поотделно за всеки, зашото 2 билета означава 2 пътувания (2 titulos) в 1 карта, т.е. за 1 човек. Самото метро е нарядко - чакаме 27 мин. до следващото влакче.
Хостела го намираме с навигацията, оставяме багажа и излизаме.
Първа спирка - почти веднага - за кафе и pastel de nata. Сервитьорката е много усмихната и любезна. Какви неща ми правят впечатление.
В Порто има доста туристически атракции - както за посещение, така и различни средства за транспорт като гондола, лифт и т.н., но 6-7ч, с които разполагаме, намирам за достатъчно за първо запознаване с града, а така или иначе забележителностите остават за друг път. Предлагам да потегляме още на следващия ден, а не както сме планирали да останем още един ден. 
Вечеря: дюнери (не струват) и бира (изненадващо ми харесва - Super Bock - която е светла. Друга така и не успявам да опитам, защото предлагат изключително тази).


















































































Разходи:
- вода 3e
- metro - 2.20e
- капучино + пастел де ната - 7е
- супер - 4е
- картички 4 x 0.50e
- марки - 4 x 1.20e
- вечеря - 10е
- нощувка  Duas Nações Guest House - 45e