Colombia'2016: Popayan -> San Agustin

28 май 2016
Popayan - San Agustin

Вземаме първата маршрутка - тази в 7 (30 00 песо/човек). По пътя липсва асфалт, но не и гледки - първо са пасторални, после алпийски или по-скоро високо планински в тропически вариант - páramo. После и те се размиват в дъжда. С наближаването на селото асфалтът се завръща. Маршрутката се оказва по-проходимият вариант от автобуса: преди мост се е обърнало ремарке и тировете и автобусите са направили колони и от двете посоки на моста. Не че е имало вариант с автобус - и двете фирми, които предлагат транспорт до Сан Агустин използват маршрутки. Но споменатите 3 часа и половина - 4 horitas не са достатъчни - необходими са около 5 със спирката за закуска и тоалетна.

Още със слизането ни в Сан Агустин ни посрещат с предложения за хотели, турове и пр. туристически услуги. В близката тур. агенция се сдобиваме с хотел и тур за следващия ден.

Обещаното спиране на дъжда с края на сиестата не последва. Вали си през целия ден.

А като сме питали за топла вода в хотела (30 000/човек) сме пропуснали да уточним дали има такава целодневно. Доказано топлата вода е лукс в Колумбия. Ще имаме такава от 6 до 9 сутринта.

Снабдени с билети за автобуса до Богота (82 000 песо/човек, има и по-евтини) - ключово за нас, за да не си изпуснем полета до Картахена де Индиас - се отправяме към археологичния парк. На 3км от града (или селото, не съм убедена каква е административната единица). Таксито (5000 песо) ни закарва секунди преди паркът да затвори в 4 (пътеводителят и сайтове посочват 16:30 като край на работното време). Веднъж влезли, може да се разхождаме до 6. За да се обиколи парка човек трябва да предвиди 2.5 часа, които ние очевидно нямаме. Според служителя в музея най-важните обекти са Mesita B и La Fuente de Lavapatas. По пътя успяваме да видим и Mesitas A и C, но не и El Alto de Lavapatas - връщат ни за следващия ден. Както и в Тиерадентро, билетът тук важи за 2 дни (20 000 песо) и с него ще посетим още два обекта с тура на следващия ден.

Вечерята е уж изпробвано вече в Богота ястие, но последствията са ужасни стомашни болки. Изобщо храната в Колумбия и Еквадор не ми понася. С изключение на изхранването на яхтата.

Хотел, който да се избягва: Diosa Lunar
Разходи: маршрутка: 30.000, 5ч - Попаян - Сан Агустин
ношувка: 60.000
вход за археологическия парк: 20.000
автобус от парка: 1200

Mexico'2016: 37. San Ignacio & Cueva del Ratón

6.5.2016

В музея-бивш затвор в Мулехе съм харесала скалните рисунки в La Cueva Pintada и затова се отправяме към Сан Игнасио, откъдето организират турове за посещението й. Сан Игнасио е малко село. Тук отново се усеща, че активният туристически сезон вече е приключил. Работи само една туристическа агенция, където ни предлагат няколкодневна експедиция на мулета, на която се посещават Cueva Pintada, Las Flechas и още пещери с рисунки. Спи се на палатка. Споменаването на мулета и палатки ми напомня на трека Ел Мирадор в Гватемала. Nomad е супер въодушевен, но аз бия отбой и резервираме тур с автомобил и гид до по-леснодостъпната пещера Cueva del Ratón за следващия ден. Единствените клиенти на ресторантчето на главния площад сме. Хотелът е огромен за размерите на градчето, но през активният сезон напливът на туристи тук е голям. Привлечени са от организираните турове за наблюдение на китове.

Гидът ни е много приятен (така и не го питаме как се казва). Принуден да работи на 3 места, за да издържа семейството си, с големи деца-студенти. На мен гледките около пътя ми харесват и многократно го моля да спира - заради панорамите, ендемичните 2 вида кактуси, скалите, дълбокия каньон. Ключът от входа за пещерата се държи у старец, живеещ в изолирана махала при доста скромни условия. Виждайки мизерията се чувствам принудена да закупя от местните бродирани покривки и да оставя бакшиш на дядото, който играе роля на гид. Плъхове (el ratón означава плъх) няма. Името е дадено по погрешка.