Mexico'2016: 2. Mèrida

Предишен пост

25 март 2016

Планът за полуостров Юкатан, доколкото го има,  изглежда прекалено хаотичен дори за мен, но има причини за това.
Когато преди 2 години организирах пътуването си до Латинска Америка бях решила, че за първия сблъсък ще са ми достатъчни две седмици и вместо да прекарам Страстната седмица в Антигуа, Гватемала, аз се размотавах из Германия. Все още съжалявам за това си решение. Затова Мерида е избрана за дестинация за Великден. В интернет се споменават процесии.
Освен това очаквам с nomad да се разделим след около 2 седмици - той да поеме за САЩ, а аз да остана за 3 месеца в Мексико - да попътувам сама и да раздвижа малко сивите си клетки и после заедно да продължим на юг. Целта е първо да се посетят местата, които представляват интерес и за двамата, а аз после да наваксам с моите обекти.
Автобусът до Мерида ми се вижда невероятно луксозен след китайските возила в Куба. Почти не срещаме човек от автогарата до централния площад, където се намира хостелът ни. Причината най-вероятно е в жегата, едва си домъквам раницата. Успяваме да се сдобием със стая с баня, но помещението не може да се нарече уютно - не сме в централната колониална сграда, а в допълнителни постройки в двора, нещо като коридор,  преграден за баня в дъното.
От рецепцията се сдобиваме с карта и препоръка за място за хапване - в някакъв базар на занаятите наблизо. С бодра крачка се понасяме натам, но намираме пазар с една-две сергии, на които се сервира храна. Дори nomad отказва да се храни там - за мен е немислимо откъм хигиена, но явно съм му повлияла и на него и той вече не може да се храни с улична храна, както преди. Втори опит в закусвалня, която сме мернали по пътя. Там също не оставаме. Познавайки се, сигурно съм измрънкала, че не ми харесва. И тук последва пърият скандал между двамата по времето на пътуването, завършващ с - "До тук бяхме. Отсега нататък оправяй се сам(а)."
Връщам се на централния площад, харесвам си сенчеста пейка и се отдавам на интернет. Не мога да повярвам, че имам неограничен достъп и то безплатно. Имам много да наваксвам с новините от България и света.
И тогава получавам съобщение от nomad: " - Аз съм в ресторанта на хотела San Jose. Заповядай да обядваш с мен."
Намирам го попрехапнал вече, с биричка. Препоръчва ми Sopa de Lima. Отбелязвам си, че този голям човек не трябва да остава гладен. Иначе от добродушко се превръща в звяр.
Оживлението на централния площад е голямо. Предимно местни. Мерида не е популярна туристическа дестинация, което е неразбираемо. Седят по пейките и си говорят. Пазаруват от сергиите около площада. Хранят се. Храната изобилства. Определено обичат да си похапват. Дребнички са, по-ниски и от мен, но има доста закръглени. Отлично се вписвам в обстановката.
Процесии за Великден няма, но пък преди залез слънце тържествено се сваля знамето. С духова музика. Сред публиката отново преобладават мексиканците. Мечтата на туриста - да се слее с местното население.
Тече трескава подготовка за събитие. Публиката се е настанила и вече час търпеливо очаква... демонстрация на игра на топка juego de pelota, приличаща на съвременния баскетбол, но се играе с ... хълбоци, което ми беше трудно да си го представя. На седмото небе съм от щастие.

Тази сграда беше първата, която привлече погледа ми:

Templo De La Iglesia De Jesucristo De Los Santos De Los Últimos Días

Sopa de Lima: Задължително да се опита в Юкатан:

Milanesa de carne de puerco con papas:

Juego de pelota:

Разходи:
- 3 нощувки в хостел Zocalo - 3 нощувки 1590 $
- обяд - 330 $

Germany'2016: Кьолн: Бай Ганьо тръгва по Европа

2.03.2016

И ето, дългоочакваният ден настъпи. Потегляме кьм Кьолн. С нискобюджетната WizzAir. И ние като истински наследници на бай Ганя сме измислили как да минем тънко с багажа. От Женския пазар е закупена пазарска чанта от най-големите сезалови за 4лв. Всъщност са закупени 3бр. - една за отсечката София - Кьолн, втора - за Кьолн - Варадеро и една резервна. Подготвени сме с опаковъчно тиксо и нож. Двете раници са занесени на гръб до Терминал 1 и там напъхани в китайската торба и после тя облепена с тиксото. Притесненията са ни две - колко много ще ни се присмиват и презират и основно - дали ще ни приемат така импровизирания багаж. На първото не обръщаме голямо внимание, а относно второто - никакъв проблем. Решаваме, че служителите на УизЕър са виждали 2 и 200.  Мен пък цветът на тиксото ме боде в очите - не отива на карето на чантата.
Кьолн ни посреща оачаквно с дъжд. Вече е тъмно и улиците са подозрително пусти. В Германия винаги можеш да разчиташ на дюнерджийниците за вечеря.
Имаме ден за разглеждане и за напазаруване за пътуването. Козметиката се купува оттук, защото публична тайна е, че продуктите на Nivea в България са с по-ниско качество от тези в Германия. По-лесно се намират и препарати против комари, все пак е зима. Градът от самите германци е определян като един от най-грозните в Германия, но има една забележителност, която е определена от ЮНЕСКО като паметник на културата - катедралата. Туристи няма много, но групи от ученици - да. Някои увековечават посещението си.
За да довърша байганьовкия ни облик да споделя и какво съм намислила за справянето със смяна на сезоните от зима в Европа към зима в тропиците: преобличане в тоалетната на летището и изоставяне на зимно яке, дънки и обувки.

Cuba'2016: Довиждане, Куба!

23.03.2016

Последен (цял) ден в Куба. Време е за сбогуване и равносметка. Вместо да посещавам нови места, се отправям по вече добре известните ми улици с рушащи се фасади, оживени от дивжещи се като на магия ретро и забравени вече соц. коли и пъстри хора. Хавана е и винаги е била космополитен град и може би затова остава най-хубавото място в Куба, поне за мен. Няма претенциите да е представителна извадка за страната, но като се вгледаш там има от всичко - и бедност и мизерия от една страна, и гордост и достойнство от друга. Какво различава Куба от другите латиноамерикански страни и защо е токова специална? Правят впечатление три големи разлики - ниска престъпност, висока образованост и липса на расизъм. Никъде другаде чужденец не може да се разхожда толкова спокойно по улиците без да се притеснява, че ще бъде обран или убит. Хората са смецица от всички раси и това може би е довело до липсата (поне на видима) сегрегация. Недостигът на елементарни стоки е събудил изобретателността им. "Общество" не е празна дума - не се изразява толкова в ангажираност към другите, която всъщност няма как да видя през краткия си престой, а в създадената организация за обмен на стоки и услуги, доста стройна и съблюдавана. Не мога да твърдя, че хората са по-щастливи от другаде. Една част от тях са толкова заети с изкарването на прехраната, че едва ли имат време да се замислят. От фотографска гледна точка е рай - шарено, екзотично, кубинците се смущават от снимките по-малко от фотографите.
Но - има разбира се "но" - жал ми е за хората. Животът им е труден. Не изпитвам никаква носталгия към времето на соца, нито пък на "прохождащата демокрация", макар да съм била млада и финансово добре обезпечена и през двата периода. Не само не ми липсват, отвращават ме. И не ми беше приятно да ми ги напомнят. И всъщност има разделение в Куба - на обикновените хора и тези с достъп до CUC, на местни и чужденци. Първоначално си мислех, че мога да остана да живея в Хавана. От един момент нататък нямах търпение да напусна Куба. Защото ме боли.
Пожелавам им да се променят. Но по техния си начин. Дано да не стане като в България. Това е и най-честият въпрос, който ни задават - България беше като Куба, сега как е там? Дали, ако се отворят границите мнозинството ще емигрира? Дали Куба ще стане поредната латиноамериканска страна с марионетно на САЩ правителство? Бъдещето ще покаже. Желая им успех! С цялото си сърце!