28-29.06.2016
И ето ни отново под 3000м в красивата столица на Боливия. Столица поне по конституция, макар президенството и сенатът да са преместени в Ла Пас, де факто най-важният административен център в Боливия. Харесвам местоположението, климата, архитектурата на града. Радвам се на запазения колониален център и на слънцето, хм и на магазините за прежда. Минавайки покрай офиса на туристическа агенция се изкушам да питаме за самолетни билети. Билетите биват закупени бързо и лесно и едва излизайки от офиса на агенцията, намиращ се на ъгъл на централния площад на града, се засрамвам, че не съм купила билетите онлайн и предполагам, че са ме "минали" с цената. С нетърпение проверявам в интернет. Много странно, но цената в интернет е дори по-висока отколкото тази, която сме платили в агенцията. В някои отношения в Боливия си е социализъм. На вълна самолетни билети съм и закупувам такива от Куско до Лима и така дългите отсечки път, които биха били повторение на маршрута, са покрити. Вечерята в местен ресторант е приятна докато на съседната маса клиент си запалва цигара, отдавна забравено в България. Надписът "La union es la fuerza" (семантично като "Съединението прави силата") също ми напомня родината. Една от най-бедните страни в Южна Америка и една от най-бедните в Европа имат много общо.
На следващта сутрин след закуска в хостела - приятна колониална сграда - и неуспешен опит да изпратя картички, се отправяме към пазара. Уви, търговците вече са се разотишли, оставяйки невероятна мръсотия. Настаняваме се в близкото кафене, посочено в Lonely Planet. Това е довело до две неща: струпване на много туристи, преобладащо англичани, включително с бебета, и високи цени на храната и напитките. От кумова срама изпиваме по едно кафе от чаши, остатъците от червило по които ни карат да се съмняваме в чистота им.
За обяд отново се отправяме към централния площад, където си поръчваме и супа, и готвено ястие, и бира.
Планът за следобеда е отново посещение на пощата (може би единственият служител, в чиито задължения е да продава марки, най-накрая ще се е върнал след изтичането на времевата единица "след малко") и изкачване на камбанарията на църквата, набелязана за снимки отвисоко след разпитване къде е разрешено и преценяване на откъде ще блести слънцето. Това е по план.
Чувствам се леко неразположена. За кратко. Повръщане и диария с еднаква кафява консистенция и отгоре, и отдолу. И пак. И пак. И пак. Никога преди не съм била толкова зле. Не мога да преценя виновника - или е сокът от закуската или кафето в туристическото кафене. Успявам да уговоря nomad да се разходи до пощата, за да изпрати картички на колекционерите.
Време е да се върнем на високото.
Разходи:
18 Bs картички
15 Bs taxi Потоси
20 Bs/човек автобус Потоси - Сукре
20 Bs taxi Сукре
200 Bs нощувка x 2
343 Bs/човек самолетен билет Сукре - Ла Пас
135 Bs вечеря
285 лв с карта - 2 билета Куско - Лима
110 Bs обяд
40 Bs кафе
45 Bs марки
50 Bs вода, шоколад
28 Bs активен въглен
И ето ни отново под 3000м в красивата столица на Боливия. Столица поне по конституция, макар президенството и сенатът да са преместени в Ла Пас, де факто най-важният административен център в Боливия. Харесвам местоположението, климата, архитектурата на града. Радвам се на запазения колониален център и на слънцето, хм и на магазините за прежда. Минавайки покрай офиса на туристическа агенция се изкушам да питаме за самолетни билети. Билетите биват закупени бързо и лесно и едва излизайки от офиса на агенцията, намиращ се на ъгъл на централния площад на града, се засрамвам, че не съм купила билетите онлайн и предполагам, че са ме "минали" с цената. С нетърпение проверявам в интернет. Много странно, но цената в интернет е дори по-висока отколкото тази, която сме платили в агенцията. В някои отношения в Боливия си е социализъм. На вълна самолетни билети съм и закупувам такива от Куско до Лима и така дългите отсечки път, които биха били повторение на маршрута, са покрити. Вечерята в местен ресторант е приятна докато на съседната маса клиент си запалва цигара, отдавна забравено в България. Надписът "La union es la fuerza" (семантично като "Съединението прави силата") също ми напомня родината. Една от най-бедните страни в Южна Америка и една от най-бедните в Европа имат много общо.
На следващта сутрин след закуска в хостела - приятна колониална сграда - и неуспешен опит да изпратя картички, се отправяме към пазара. Уви, търговците вече са се разотишли, оставяйки невероятна мръсотия. Настаняваме се в близкото кафене, посочено в Lonely Planet. Това е довело до две неща: струпване на много туристи, преобладащо англичани, включително с бебета, и високи цени на храната и напитките. От кумова срама изпиваме по едно кафе от чаши, остатъците от червило по които ни карат да се съмняваме в чистота им.
За обяд отново се отправяме към централния площад, където си поръчваме и супа, и готвено ястие, и бира.
Планът за следобеда е отново посещение на пощата (може би единственият служител, в чиито задължения е да продава марки, най-накрая ще се е върнал след изтичането на времевата единица "след малко") и изкачване на камбанарията на църквата, набелязана за снимки отвисоко след разпитване къде е разрешено и преценяване на откъде ще блести слънцето. Това е по план.
Чувствам се леко неразположена. За кратко. Повръщане и диария с еднаква кафява консистенция и отгоре, и отдолу. И пак. И пак. И пак. Никога преди не съм била толкова зле. Не мога да преценя виновника - или е сокът от закуската или кафето в туристическото кафене. Успявам да уговоря nomad да се разходи до пощата, за да изпрати картички на колекционерите.
Време е да се върнем на високото.
18 Bs картички
15 Bs taxi Потоси
20 Bs/човек автобус Потоси - Сукре
20 Bs taxi Сукре
200 Bs нощувка x 2
343 Bs/човек самолетен билет Сукре - Ла Пас
135 Bs вечеря
285 лв с карта - 2 билета Куско - Лима
110 Bs обяд
40 Bs кафе
45 Bs марки
50 Bs вода, шоколад
28 Bs активен въглен
