Чили'2014: Ден 8: Santiago de Chile

22.09.2014
Трансфер от хотела до летището. Цената ми се струва 3 пъти по-висока от нормалното, но не ми се разправя да си търся сама такси.
На летището тълпата е невъобразима. И става все по-голяма. Явно доста хора са решили да празнуват до последно и да се връщат вкъщи в първия работен ден. Залата за пристигащи е предоставена на LAN, а на Sky - другата. Полетите имат закъснение. Този на LAN - околко 2 часа. Моят - около 40 минути. Студено е.

Отново нямам място до прозореца, нямало, но се местя на реда с аварийните седалки.

В Сантяго отново използвам трансфер. Пак съм отседнала в същия блок с апартаменти, само апартаментът е друг. В него има всичко друго, но не и пералня. Зимата се е завърнала, а всичките ми топли дрехи са мръсни. Успявам да напазарувам дънки, пуловер и яке и да се върна навреме за срешата за вечеря с Клаудия и Естебан.

Освен тях двамата, на вечерята са и сестрата на Клаудия Ингрид и нейният приятелят. Държат да опитам всичко от храната, както и michelada - бира с лимонов сок и сол по ръба на чашата - която, противно на очакванията, ми хареса много. Разпитват за България. Естебан проявява интерес към думи на български и ги повтаря с добро за испаноговорящ произношение.

Клаудия е юрист - освен адвокат е и преподавател по право. Естебан работи в едната фирма, мобилен оператор в Чили. Сестрата на Клаудия, Ингрид, следва нутрициология или нещо подобно. Приятелят й работи в жандармерията.
Благодаря ви за приятната вечер, приятели!

Чили'2014: Ден 7: Geysers del Tatio

21.09.2014
Тур до гейзерите в 4:30. Пак е Фелипе. Предлага ми да седна отпред до него и затова не си позволявам да спя. Към 5 по улиците е пълно с хора, прибиращи се от фиестата. Днес е по-мълчалив и вместо литър мляко изпива литър кафе. Необходими са ни поне 2ч до там, самият път не е в добро състояние. Целта е да сме при гейзерите преди изгрев слънце. Честно казано, не разбирам защо. От фирмата са ми дали яке и ръкавици, но ръкавиците ми пречат да снимам, не ги нося и ръцете ми измръзват. Обула съм 2 панталона един върху друг - много добра идея, ако нямаш зимна екипировка. Температурата е -13 градуса.

Закуска. Фелипе ни пържи яйца на газов котлон:

Давам хляб на това пиле - хапва няколко трохи и отива да си топи крачката в топлата вода от гейзерите. После пак и пак.

Пак разходка. Колкото и да се опитваме да избягваме другите туристи, не винаги ни се отдава. На един чилиец-кечуа му се виждам много екзотична и иска да се снима с мен.

Следва баня на рекичката, встрани от другите. Повечето от групата се възползват, аз се разхождам наоколо и срещам вискача. Уж я снимам, но на снимката я няма. Ех...

На връщане, селото, което трябва да посетим по план, според Фелипе е само туристическа атракция и продължаваме. Затова пък спира за снимки (повечето са правени от него с моя фотоапарат), когато срещнем викуня, лами, патици, фламинго. Липсва само лисица, за да изпълним програмата откъм животински видове.

Фелипе има идеята да обядваме заедно, но когато се обажда за резервация (явно наистина сме в Германия на Латинска Америка и не може да се изръсим без резервация), се оказва, че ресторантът почива заради празниците. Явно няма да опитам традиционна чилийска кухня на това пътуване. Доколкото разбрах, чилийците си падат по мръвката като аржентинците.
Душ, стягане на багажа и към автогарата. Най-накрая ще използвам обществен транспорт в Чили. Стига съм се правила на богата гринга. Че за тях съм гринга, това ясно, но богата не съм. Да, ама не! Когато най-накрая се добирам до автогарата (наистина е далече, не са ме излъгали хората) и с питане разбирам откъде да си купя билет, никоя от четирите фирми за превози няма и едно място за деня. А на самата автогара - тълпи от хора. Обратно към центъра. В първата тур. фирма влизам да моля за помощ. Човекът се обажда на фирма за трансфери, казват му, че след 15 минути има трансфер и места за него, завежда ме до там, но... места за деня нямало. И никаква заинтересованост у тези с превоза. Междувременно този, който ме води, среща друг, който пък имал приятел с фирма за трансфер. Бях "предадена" и наистина след 10 минути идва микробус. Качвам се и чувам името си. Не мога да повярвам! Клаудия и Естебан от тура до Тара. Отново ме канят да отседна в техния апартамент в Сантяго - и сега, и следващия път. Ще ме водят на вечеря на следващия ден.
Оставяйки ме в Калама, шофьорът ме предупреждава, че районът на хотела е опасен, да не замръквам навън. Недоумявам. Хотелът се намира на две пресечки от централния площад. Резервирала съм в стая в него още в България, защото полетът ми е сравнително рано на следващата сутрин. Както се оказа, напълно излишно. От Сан Педро може да се организира трансфер и за ранен полет. И макар, че го разбрах на място, не си отмених резервацията навреме, къде от мързел, къде от умора. Добре щеше да ми дойде свободен следобед в Сан Педро, но няма на кого са се сърдя освен на себе си. Оставям багажа и излизам, докато още е светло. Много неприятен град ми се струва - мръсно, графити, много бездомни кучета, много изпаднало изглеждащи хора, главно мъже. Срещат се и семейства с деца, Но все едно съм в Перник. Само дето в Перник има няколко хубави сгради. То и Калама си е и миньорски град. Неприятното усещане е засилено от това, че е неделя и всичко е затворено. А може би през четирите почивни дни не са чистили. Разходката не ми отнема много време. Оглеждам хотела. Има решетки и на последния етаж. Заключено е и пиколото отключва входната врата само, когато се появи гост.

Чили'2014: Ден 6: Salar de Tara

20.09.2014

По някое време през нощта се сещам, че тур. агенция не знаят, че съм си сменила хостела. Не успявам да се разбера с индианеца на рецепцията да им се обади да ме вземат от новото място. Градът е пуст.

Гидът се казва Фелипе и ако правилно съм схванала от разговора му с чилийците до мен, е моя възраст (43г), от Сантяго, в един момент решава, че старият начин на живот му е омръзнал и се мести по тези ширини. В групата има всякакви: израелки, едната със странни изисквания към храната, двойка белгийци на средна възраст на сватбено пътешествие, двойка чилиец-германка, самотно пътуваща германка, двойка испанец-перуанка, чилиец, двойката чилийци до мен. Общо сме 13. Този ден говоря най-много испански, подтиквана от Фвлипе, Клаудия и Естебан. За отбелязване е, че повечето туристи по туровете говорят испански и то доста по-добре. Фелипе превежда на английски само заради белгийците. Обшо взето, като кажа България, ми отвръщат София. Днес има и стандарното - Христо Естойков. - А Бербатов не познаваш ли? - Ама той българин ли е?!
Фелипе определено е див, но имаме късмет с него. Избягва да се засичаме с други туристи, шофира бавно, не бърза да се прибираме и в крайна сметка турът се превръща в целодневен. Заслужава си!

(За да направя тази снимка, е необходимо да се покатеря на една скала. Качването добре, но после Гонсало и Фелипе трябва да ме свалят.)

(Фелипе е всеотдаен при правенето на снимки.)

(Естебан ме извика, за да видя вискача отблизо.)

(Фелипе е запомнил, че много искам да отида в Боливия, спира микробуса, за да ми направи снимка до табелата.)

Последна нощ на фиестата, но нямам сили. Не успявам да посетя нито музеите, нито обсерваторията. Доста остава за следващия път.

Чили'2014: Ден 5: Lagunas Antiplanicas & Laguna Cejar

19.09.2014

Отново две екскурзии за деня. И отново стягане на багаж. Турът е от 7, а в 7:30 още ги няма. Когато идва микробусът има само двама и си избирам място до прозореца. Веднага след мен се качват две французойки, които още след първата спирка ми заемат мястото. Не се разправям, но скоро отчитам това за грешка. Гледките са от там, а почти не спираме за снимки.

Гидът се казва Марсело. Бил работил с българин на круиз. "Българите обичат да се забавляват, нали?".

Първа среща с фламинго. Е, няма такава смрад!!! Няма стотици хиляди птици, както е във филмите, даже малко ми се виждат, но се намират достатъчно за снимка и да ти порадват окото.

Най-интересно ми е как се въртят докато ловуват. Не съм си дала зор със записа на видео, но се надявам да се добие някаква бегла представа:

видео

Марсело предлага да не губим време - според него няма какво толкова да се прави. По план се върви 45 минути по пътеките през солта:

Вместо това ни предлага да ни закара до Piedras Rojas. Закусваме (много вкусен хляб!) и потегляме. Пейзажът се сменя. Бялото е вече сняг, а не сол. Лагуната е по-красива отгоре, когато се виждат и жълтите кактуси, но Марсело спира едва ли не до водата. Или по-точно до леда.

Продължаваме към другите две лагуни - Miscanti и Miñiques. Марсело пак иска да ни закара до самите лагуни, но заради снега пускат само 4x4. Тръгваме пеша към по-далечната лагуна - Miñiques - но не знам защо, най-вероятно заради загубеното време - всеки спира да снима - по пътя Марсело предлага да я пропуснем.

Оказва, се че от 13 души само аз съм желаеща да я види. Марсело ми казва да отида, но да бързам. Повтаря ми, че ще ме изчакат в микробуса, да не се притеснявам. Колебая се, защото не съм си взела вода, но кога ще отида пак, И хуквам. В началото се опитвам да тичам, но много бързо се задъхвам и затова се опитвам да вървя бързо. Отивам, правя 1-2 снимки и тръгвам обратно.

Уж наклонът е малък, но се задъхвам при изкачването. Сама съм, други няма. Чувствам се като в Гватемала - сама на света. Само да не беше това бързане. Прегрявам. Нямам вода, но има сняг...

Марсело ме чака на последния баир. Доволна съм, защото най-трудно ми е да си намеря превозното средство. Никога не запомням как изглежда и кой номер има. В микробуса казва на другите, че съм се справила добре. Не знам дали е вярно, но те не мърморят, че са ме чакали.

Врьщаме се в Сан Педро 10-15 минути преди началото на следващия тур. Решавам, че няма време да си местя багажа от единия хостел в другия и изчаквам в офиса на фирмата.
Гид пак е .. Марсело. Предлага ми от собствения си сандвич, защото не съм имала време да обядвам..
Отиваме до еквивалента на Мъртво море. След снега сутринта жегата ми се струва невероятна. Но е красиво.

"Черешката на тортата" е посрещането на залеза на лагуната Cejar. Не си падам много по изгреви и залези и не мога да правя хубави снимки на тези природни явления, но определено ми харесва. Цветовете се менят от розово-виолетово към синьо. Явно съм направила впечатление, защото после коментират в групата как съм съзерцавала залеза.

Тръгваме последни след много автобуси и микробуси и пристигаме доста късно в Сан Педро. Нещо ме човърка отвътре и се отправям първо към хостела, в който имам предплатена стая. Отивам да им кажа, че сме се прибрали късно и тепърва ще си местя багажа. Явно са ми "препродали" стаята, т.е. не разбирам какво е станало, но вече нямам стая там. Но жената се почуствала длъжна да ми намери стая другаде, Платила ми е стаята и ме води до там. Новият хостел е по-централно разположен, но е шумно, защото отреща има ресторант.

Сънувам цветно. Сигурна съм!