23.03.2016
Последен (цял) ден в Куба. Време е за сбогуване и равносметка. Вместо да посещавам нови места, се отправям по вече добре известните ми улици с рушащи се фасади, оживени от дивжещи се като на магия ретро и забравени вече соц. коли и пъстри хора. Хавана е и винаги е била космополитен град и може би затова остава най-хубавото място в Куба, поне за мен. Няма претенциите да е представителна извадка за страната, но като се вгледаш там има от всичко - и бедност и мизерия от една страна, и гордост и достойнство от друга. Какво различава Куба от другите латиноамерикански страни и защо е токова специална? Правят впечатление три големи разлики - ниска престъпност, висока образованост и липса на расизъм. Никъде другаде чужденец не може да се разхожда толкова спокойно по улиците без да се притеснява, че ще бъде обран или убит. Хората са смецица от всички раси и това може би е довело до липсата (поне на видима) сегрегация. Недостигът на елементарни стоки е събудил изобретателността им. "Общество" не е празна дума - не се изразява толкова в ангажираност към другите, която всъщност няма как да видя през краткия си престой, а в създадената организация за обмен на стоки и услуги, доста стройна и съблюдавана. Не мога да твърдя, че хората са по-щастливи от другаде. Една част от тях са толкова заети с изкарването на прехраната, че едва ли имат време да се замислят. От фотографска гледна точка е рай - шарено, екзотично, кубинците се смущават от снимките по-малко от фотографите.
Но - има разбира се "но" - жал ми е за хората. Животът им е труден. Не изпитвам никаква носталгия към времето на соца, нито пък на "прохождащата демокрация", макар да съм била млада и финансово добре обезпечена и през двата периода. Не само не ми липсват, отвращават ме. И не ми беше приятно да ми ги напомнят. И всъщност има разделение в Куба - на обикновените хора и тези с достъп до CUC, на местни и чужденци. Първоначално си мислех, че мога да остана да живея в Хавана. От един момент нататък нямах търпение да напусна Куба. Защото ме боли.
Пожелавам им да се променят. Но по техния си начин. Дано да не стане като в България. Това е и най-честият въпрос, който ни задават - България беше като Куба, сега как е там? Дали, ако се отворят границите мнозинството ще емигрира? Дали Куба ще стане поредната латиноамериканска страна с марионетно на САЩ правителство? Бъдещето ще покаже. Желая им успех! С цялото си сърце!
Последен (цял) ден в Куба. Време е за сбогуване и равносметка. Вместо да посещавам нови места, се отправям по вече добре известните ми улици с рушащи се фасади, оживени от дивжещи се като на магия ретро и забравени вече соц. коли и пъстри хора. Хавана е и винаги е била космополитен град и може би затова остава най-хубавото място в Куба, поне за мен. Няма претенциите да е представителна извадка за страната, но като се вгледаш там има от всичко - и бедност и мизерия от една страна, и гордост и достойнство от друга. Какво различава Куба от другите латиноамерикански страни и защо е токова специална? Правят впечатление три големи разлики - ниска престъпност, висока образованост и липса на расизъм. Никъде другаде чужденец не може да се разхожда толкова спокойно по улиците без да се притеснява, че ще бъде обран или убит. Хората са смецица от всички раси и това може би е довело до липсата (поне на видима) сегрегация. Недостигът на елементарни стоки е събудил изобретателността им. "Общество" не е празна дума - не се изразява толкова в ангажираност към другите, която всъщност няма как да видя през краткия си престой, а в създадената организация за обмен на стоки и услуги, доста стройна и съблюдавана. Не мога да твърдя, че хората са по-щастливи от другаде. Една част от тях са толкова заети с изкарването на прехраната, че едва ли имат време да се замислят. От фотографска гледна точка е рай - шарено, екзотично, кубинците се смущават от снимките по-малко от фотографите.
Но - има разбира се "но" - жал ми е за хората. Животът им е труден. Не изпитвам никаква носталгия към времето на соца, нито пък на "прохождащата демокрация", макар да съм била млада и финансово добре обезпечена и през двата периода. Не само не ми липсват, отвращават ме. И не ми беше приятно да ми ги напомнят. И всъщност има разделение в Куба - на обикновените хора и тези с достъп до CUC, на местни и чужденци. Първоначално си мислех, че мога да остана да живея в Хавана. От един момент нататък нямах търпение да напусна Куба. Защото ме боли.
Пожелавам им да се променят. Но по техния си начин. Дано да не стане като в България. Това е и най-честият въпрос, който ни задават - България беше като Куба, сега как е там? Дали, ако се отворят границите мнозинството ще емигрира? Дали Куба ще стане поредната латиноамериканска страна с марионетно на САЩ правителство? Бъдещето ще покаже. Желая им успех! С цялото си сърце!
No comments:
Post a Comment