11.05.2016
Bogota
Отово в тропиците. Отново трябва да се съобразяваме, че денят е дълъг около 12 часа. Трябва, но днес е лежерен ден, за аклиматизация.
Планът е разглеждане на историческия център, в който се намираме и шопинг. Макар и близо до екватора, Богота е наричана от местните La Nevera, хладилникът, защото е доста хладно, особено нощем и сутрин. Налага се купуването на по-топли дрехи и евентуално на обувки.
Още не сме станали, но се усеща оживеление навън. И все едно сме в друг град, не в този, в който сме пристигнали. Близо сме до площад Quevedo, в чиято околност преброяваме 9 хотеста, а колко ли още има, неофициални като нашия. По-нататък е и университета. По улиците е пълно с млади хора. Полицията също се забелязва. Всеки полицай е придружаван от куче. За пръв път използваме сейфа на хотела и съм излязла само с единия фотоапарат.
До университеа харесваме кафене с интернет. На съседните маси студените са наизвадили лаптопите си и си подготвят уроците. Но навън всичко е прибрано. Не се вижда нито един мобилен телефон.
За Ботеро научих в Гослар. през 2004. Сега съм в музея му. Депресиращо е да гледаш толкова много големи кореми, задници, двойни брадчки. Все едно нямам огледало вкъщи...
Преминваме в Museo de la Moneda, музей на парите. Не е само нумизматична колекция. Порай парите се разказва историята на Колумбия. Може да се направи сравение колко са стрували захарта, месото и пр. през различните периоди. Откакто е въведено, колумбийското песо не е деноминирано и инфлацията е довела до многото нули в обращение днес. На излизане от музея пазачът ни връчва по една специална монета за спомен.
И двата музея са безплатни. Препоръчвам ги. За любителите на музеите, Богота е подходяща дестинация, има доста. На нас двата са ни достатъчно.
Централният площад не е толкова голям, колкото съм оачквала. Никъде другаде не съм виждала толкова много гълъби. Свикнали да бъдат хранени, не само нямат страх от човека, но едва ли не си просят да им купиш храна. Ако не се намират желаещи са готови да кълват царевицата и през найлоновите пликове.
На площада има протест срещу глада и липсата на препитание за индианците в Сиапана. Докато те мълчаливо и скомно са насядали в единия край на площада, в другия има концерт за тяхната кауза. От картон са направени детски ковчеци, представящи детската смъртност. От глад.
И опитвайки се да забравим голите дебеланковци на Ботеро и гладните индианци, се отправяме на обяд. По време на разходката от няколко ресторанта се опитват да ни изкушат, но ние сме си набелязали един до университета. Порциите bandeja paisa са огромни, не мога да се справя. Оказва се, че собственичката е венецуелка. Типична. С голямо дупе. Повечето колумбианки са слаби. И според nomad много красиви. И според мен.
Сиеста и пропускаме времето за шопинг. Водят ни на интернет в съседен хотел. По тъмно пазаруваме в близкия магазин. Все пак без бира не може.
Bogota
Отово в тропиците. Отново трябва да се съобразяваме, че денят е дълъг около 12 часа. Трябва, но днес е лежерен ден, за аклиматизация.
Планът е разглеждане на историческия център, в който се намираме и шопинг. Макар и близо до екватора, Богота е наричана от местните La Nevera, хладилникът, защото е доста хладно, особено нощем и сутрин. Налага се купуването на по-топли дрехи и евентуално на обувки.
Още не сме станали, но се усеща оживеление навън. И все едно сме в друг град, не в този, в който сме пристигнали. Близо сме до площад Quevedo, в чиято околност преброяваме 9 хотеста, а колко ли още има, неофициални като нашия. По-нататък е и университета. По улиците е пълно с млади хора. Полицията също се забелязва. Всеки полицай е придружаван от куче. За пръв път използваме сейфа на хотела и съм излязла само с единия фотоапарат.
До университеа харесваме кафене с интернет. На съседните маси студените са наизвадили лаптопите си и си подготвят уроците. Но навън всичко е прибрано. Не се вижда нито един мобилен телефон.
За Ботеро научих в Гослар. през 2004. Сега съм в музея му. Депресиращо е да гледаш толкова много големи кореми, задници, двойни брадчки. Все едно нямам огледало вкъщи...
Преминваме в Museo de la Moneda, музей на парите. Не е само нумизматична колекция. Порай парите се разказва историята на Колумбия. Може да се направи сравение колко са стрували захарта, месото и пр. през различните периоди. Откакто е въведено, колумбийското песо не е деноминирано и инфлацията е довела до многото нули в обращение днес. На излизане от музея пазачът ни връчва по една специална монета за спомен.
И двата музея са безплатни. Препоръчвам ги. За любителите на музеите, Богота е подходяща дестинация, има доста. На нас двата са ни достатъчно.
Централният площад не е толкова голям, колкото съм оачквала. Никъде другаде не съм виждала толкова много гълъби. Свикнали да бъдат хранени, не само нямат страх от човека, но едва ли не си просят да им купиш храна. Ако не се намират желаещи са готови да кълват царевицата и през найлоновите пликове.
На площада има протест срещу глада и липсата на препитание за индианците в Сиапана. Докато те мълчаливо и скомно са насядали в единия край на площада, в другия има концерт за тяхната кауза. От картон са направени детски ковчеци, представящи детската смъртност. От глад.
И опитвайки се да забравим голите дебеланковци на Ботеро и гладните индианци, се отправяме на обяд. По време на разходката от няколко ресторанта се опитват да ни изкушат, но ние сме си набелязали един до университета. Порциите bandeja paisa са огромни, не мога да се справя. Оказва се, че собственичката е венецуелка. Типична. С голямо дупе. Повечето колумбианки са слаби. И според nomad много красиви. И според мен.
Сиеста и пропускаме времето за шопинг. Водят ни на интернет в съседен хотел. По тъмно пазаруваме в близкия магазин. Все пак без бира не може.
No comments:
Post a Comment