24.04.2016
Сутринта момчето в хотела ни приготвя закуски - кесадияс. Цената не е фиксирана, а .. "колкото дадеш". Както и в Лос Мочис, гарата е извън града. Има автобус, съобразен с разписанието на влака. В 7:30 сме в автобуса с няколко местни.
И ето го, El Chepe (съкратено от Chihuahua Pacifico) пристига. Единственият останал пътнически влак в Мексико. В действие, защото в планината все още няма друг път, макар и в някои отсечки вече да се строи.
Уеб-страницата показва актуалното разписание и цени на влака. Тук е моментът да поясня, че Ел Чепе има две класи - първа и икономична. Първа класа се движи всеки ден, а втора има 3 пъти седмично. Когато пътува втора класа, това са допълнителни вагони, т.е. първа и втора класа се движат заедно и се спира на всички спирки по маршрута и затова разстоянието се взема по-бавно отколкото когато е само първа класа. Вагоните за двете класи изглеждат идентично. В първа класа има вагон-ресторант, в който може да се храниш седнал, докато във втора класа си правостоящ. В първа класа се возят изключително чужденци, а във втора класа пътуващите са преобладаващо местни. Разликата в цената е почти двойнa. Това и възможността да си по-близо до местните решава нашия избор. Друга особеност е, че билетите за втора класа се продават само на влака, а тези за първа - само предварително. Ние сме извън "горещия сезон", места се намират. За настаняването се грижи човек от екипажа - в зависимост от крайната гара и броя пътуващи. Кондукторът ти продава билета - може да се плати само в брой, но получаваш касова бележка и билетът е поименен.
Прави впечатение чистотата. Може би на мен, защото знаем какви са българските влакове. Във всеки вагон има 2 тоалетни - дамска и мъжка. Тоалетните са с тоалетна хартия, вода и сапун. И вагонът, и тоалетната се почистват на няколко часа. Във вагон-ресторанта ти правят бурито с ръкавици. Вагоните са климатизирани. Прозорците не се отварят. За снимки през лятото (не знам как е през зимата) може да се използва пространството в началото и в края на вагона, особено площадката на последния вагон.
Хората - местни са мнозинство. Освен нас има още двама чужденци. Тараумара мъже в традиционно облекло нямам късмет да видя, но жени се срещат, макар местните преобладаващо са съвременно облечени. В последния вагон, в който са само местни, обстановката е задушевна, гарнирана с чувал картофи, лук и пр. зеленчуци. Деца спят на пода, грижливо завити. (хладно е, както при е автобусите) Слуша се традиционна музика по радиото. Има опити за припечелване - на спирките най-често продават домашно приготвена храна. Един ти прави ключодържател със снимка за спомен от пътуването, друг ти подскача с дрънкалка. Но не е натрапчиво. Или поне аз не го намирам за такова. Приемам го като част от чара. Разполагаш с време, за да се любуваш на гледките през прозореца, а такива не липсват.
На Divisadero влакът прави 15-20 минутна почивка, за да слезеш до мирадора, минавайки покрай десетки сергии и да изплакнеш око. Системата от каньони Barrancas del Cobre е 4 пъти по-обширна (площ от 60 000 кв. км, докато територията на България е 111 000 кв. км...) и поне с 50 метра по-дълбока от Grand Canyon.
В Крил слизаме, а влакът продължава до Чиуауа. Според nomad няма смисъл да се продължава до Чиуауа с влака. До там вече има и автобуси.
Крил е съвременен град, създаден от щата с цел налагане на мексиканската култура върху индианците тараумара, т.е. тяхното претопяване. По план в него трябвало да бъдат заселени 25 семейства мексиканци и 75 семейства тараумара, но само 30 семейства тараумара се преместили да живеят там, докато броят на мескиканците е доста по-висок. Както се забелязва, планът напълно се е провалил. Тараумара продължават да съхраняват традициите си. Единствено жалко е, че една голяма част от мъжете са изоставили традиционното си облекло. Днес Крил е транспортен хъб. Градът е толкова невзрачен, че не е заслужил нито една моя снимка. Бих снимала тараумара - жените носят пъстри рокли, но не смея. Снимките противоречат на вярата им. nomad ме предупреждава, че може да станат враждебни и дори да ми счупят фотоапарата, ако се опитам да ги снимам тайно. Остава ми да ги наблюдавам с просто око.
Разходи:
билети за влак Ел Фуерте - Крил, втора класа - 745$/човек
хотел 581$
вечеря 330$
Сутринта момчето в хотела ни приготвя закуски - кесадияс. Цената не е фиксирана, а .. "колкото дадеш". Както и в Лос Мочис, гарата е извън града. Има автобус, съобразен с разписанието на влака. В 7:30 сме в автобуса с няколко местни.
И ето го, El Chepe (съкратено от Chihuahua Pacifico) пристига. Единственият останал пътнически влак в Мексико. В действие, защото в планината все още няма друг път, макар и в някои отсечки вече да се строи.
Уеб-страницата показва актуалното разписание и цени на влака. Тук е моментът да поясня, че Ел Чепе има две класи - първа и икономична. Първа класа се движи всеки ден, а втора има 3 пъти седмично. Когато пътува втора класа, това са допълнителни вагони, т.е. първа и втора класа се движат заедно и се спира на всички спирки по маршрута и затова разстоянието се взема по-бавно отколкото когато е само първа класа. Вагоните за двете класи изглеждат идентично. В първа класа има вагон-ресторант, в който може да се храниш седнал, докато във втора класа си правостоящ. В първа класа се возят изключително чужденци, а във втора класа пътуващите са преобладаващо местни. Разликата в цената е почти двойнa. Това и възможността да си по-близо до местните решава нашия избор. Друга особеност е, че билетите за втора класа се продават само на влака, а тези за първа - само предварително. Ние сме извън "горещия сезон", места се намират. За настаняването се грижи човек от екипажа - в зависимост от крайната гара и броя пътуващи. Кондукторът ти продава билета - може да се плати само в брой, но получаваш касова бележка и билетът е поименен.
Прави впечатение чистотата. Може би на мен, защото знаем какви са българските влакове. Във всеки вагон има 2 тоалетни - дамска и мъжка. Тоалетните са с тоалетна хартия, вода и сапун. И вагонът, и тоалетната се почистват на няколко часа. Във вагон-ресторанта ти правят бурито с ръкавици. Вагоните са климатизирани. Прозорците не се отварят. За снимки през лятото (не знам как е през зимата) може да се използва пространството в началото и в края на вагона, особено площадката на последния вагон.
Хората - местни са мнозинство. Освен нас има още двама чужденци. Тараумара мъже в традиционно облекло нямам късмет да видя, но жени се срещат, макар местните преобладаващо са съвременно облечени. В последния вагон, в който са само местни, обстановката е задушевна, гарнирана с чувал картофи, лук и пр. зеленчуци. Деца спят на пода, грижливо завити. (хладно е, както при е автобусите) Слуша се традиционна музика по радиото. Има опити за припечелване - на спирките най-често продават домашно приготвена храна. Един ти прави ключодържател със снимка за спомен от пътуването, друг ти подскача с дрънкалка. Но не е натрапчиво. Или поне аз не го намирам за такова. Приемам го като част от чара. Разполагаш с време, за да се любуваш на гледките през прозореца, а такива не липсват.
На Divisadero влакът прави 15-20 минутна почивка, за да слезеш до мирадора, минавайки покрай десетки сергии и да изплакнеш око. Системата от каньони Barrancas del Cobre е 4 пъти по-обширна (площ от 60 000 кв. км, докато територията на България е 111 000 кв. км...) и поне с 50 метра по-дълбока от Grand Canyon.
В Крил слизаме, а влакът продължава до Чиуауа. Според nomad няма смисъл да се продължава до Чиуауа с влака. До там вече има и автобуси.
Крил е съвременен град, създаден от щата с цел налагане на мексиканската култура върху индианците тараумара, т.е. тяхното претопяване. По план в него трябвало да бъдат заселени 25 семейства мексиканци и 75 семейства тараумара, но само 30 семейства тараумара се преместили да живеят там, докато броят на мескиканците е доста по-висок. Както се забелязва, планът напълно се е провалил. Тараумара продължават да съхраняват традициите си. Единствено жалко е, че една голяма част от мъжете са изоставили традиционното си облекло. Днес Крил е транспортен хъб. Градът е толкова невзрачен, че не е заслужил нито една моя снимка. Бих снимала тараумара - жените носят пъстри рокли, но не смея. Снимките противоречат на вярата им. nomad ме предупреждава, че може да станат враждебни и дори да ми счупят фотоапарата, ако се опитам да ги снимам тайно. Остава ми да ги наблюдавам с просто око.
Разходи:
билети за влак Ел Фуерте - Крил, втора класа - 745$/човек
хотел 581$
вечеря 330$
No comments:
Post a Comment