16.06.2016
Рано сутринта пристигаме в Арекипа с нощния автобус от Наска. Вземаме такси до хостела (10 Sol), избран заради централното му местоположение. Съдържателката е доста любезна, но допускаме тактическа грешка. Предлага ни да се обади на тур. агентка, която да ни запознае с възможностите за екскурзии наоколо. Грешката се състои в това, че макар да те осведомяват за нещо sin compromiso, ти се чувстваш неудобно да не си купиш или резервираш предлаганата услуга. Интересува ни тур до Cotahuasi, набеден за най-дълбокия каньон в света. Макар най-близкият до него град да е Арекипа, за да се посети са необходими 2-3 дни за транспорт до там и обратно. Може би и затова се предлага само като частен тур, което съответно го оскъпява. Уж ни отбелязват в списък на чакащи да се появят още двама, с които да си поделим разходите, а ние след кратък размисъл се записваме за тур до Colca canyon за следващия ден. Прехвърляме "за" и "против" тръгването за тура в 3 часа сутринта.
Основната задача за деня е пране. Това си е голяма грижа - налага ни се да се перем на всеки 5 дни. Всеки път се обясняваме как да ни перат и сушат дрехите при температура до 30 градуса и всеки път се притесняваме дали дрехите ни ще преживеят прането и дали ще са добре изпрани. Пералнята е в едно помещение с туристическа агенция, а дотам се минали покрай многобройни чейндж-бюра и банкови офиси и нито един супер.
Следва разузнавателна разходка из центъра на Арекипа. Приятен централен площад, вижда се обичан от местните, с удобно разположени около него банкомати и тур. агенции. Тур до Котауаси не се предлага, но цените на другите турове са по-ниски от тази на "нашата" агентка. Набелязвам си обиколка с двуетажен туристически автобус и продължаваме към препоръчаното заведение за обяд. Вече сме скептични към него - очакваме поредния туристически капан, но аз настоявам да го "прослушаме". Гладен, nomad ме дърпа към заведения за местни с ниски цени и съмнителна хигиена. От другата страна на улицата преобладават занаятчийски дюкяни, отдавна забравена гледка. Пресичаме реката и плахо разучаваме менюто на входа на ресторанта. Лъскав е, но цените са приемливи. Други туристи не се забелязват, само местни, но от по-богата прослойка. Заведението е добър избор, ако си месар и хапваш люто - nomad е предоволен да си хапне свински крачета и пълнена камба. Разходка из белия град. Отбиване до пазара - както знаем там винаги е интересно, но прежда от алпака не се продава. Не знам дали от силното слънце, но очите ми внезапно се възплаляват и се принуждавам да си купя капки за очи. Най-обикновени за изкуствени сълзи са необосновано скъпи - около 28 лв. Дрехите са ни живи и здрави.
Разходи:
такси от автогарата до хостела - 10 Sol
хостел Posade del San Juan - 81 USD за 3 нощувки, платено с карта без надценка
обяд в El Montonero - 81 Sol
капки за очи - 56 Sol
пране - 28 Sol
снимка - 5 Sol
Рано сутринта пристигаме в Арекипа с нощния автобус от Наска. Вземаме такси до хостела (10 Sol), избран заради централното му местоположение. Съдържателката е доста любезна, но допускаме тактическа грешка. Предлага ни да се обади на тур. агентка, която да ни запознае с възможностите за екскурзии наоколо. Грешката се състои в това, че макар да те осведомяват за нещо sin compromiso, ти се чувстваш неудобно да не си купиш или резервираш предлаганата услуга. Интересува ни тур до Cotahuasi, набеден за най-дълбокия каньон в света. Макар най-близкият до него град да е Арекипа, за да се посети са необходими 2-3 дни за транспорт до там и обратно. Може би и затова се предлага само като частен тур, което съответно го оскъпява. Уж ни отбелязват в списък на чакащи да се появят още двама, с които да си поделим разходите, а ние след кратък размисъл се записваме за тур до Colca canyon за следващия ден. Прехвърляме "за" и "против" тръгването за тура в 3 часа сутринта.
Основната задача за деня е пране. Това си е голяма грижа - налага ни се да се перем на всеки 5 дни. Всеки път се обясняваме как да ни перат и сушат дрехите при температура до 30 градуса и всеки път се притесняваме дали дрехите ни ще преживеят прането и дали ще са добре изпрани. Пералнята е в едно помещение с туристическа агенция, а дотам се минали покрай многобройни чейндж-бюра и банкови офиси и нито един супер.
Следва разузнавателна разходка из центъра на Арекипа. Приятен централен площад, вижда се обичан от местните, с удобно разположени около него банкомати и тур. агенции. Тур до Котауаси не се предлага, но цените на другите турове са по-ниски от тази на "нашата" агентка. Набелязвам си обиколка с двуетажен туристически автобус и продължаваме към препоръчаното заведение за обяд. Вече сме скептични към него - очакваме поредния туристически капан, но аз настоявам да го "прослушаме". Гладен, nomad ме дърпа към заведения за местни с ниски цени и съмнителна хигиена. От другата страна на улицата преобладават занаятчийски дюкяни, отдавна забравена гледка. Пресичаме реката и плахо разучаваме менюто на входа на ресторанта. Лъскав е, но цените са приемливи. Други туристи не се забелязват, само местни, но от по-богата прослойка. Заведението е добър избор, ако си месар и хапваш люто - nomad е предоволен да си хапне свински крачета и пълнена камба. Разходка из белия град. Отбиване до пазара - както знаем там винаги е интересно, но прежда от алпака не се продава. Не знам дали от силното слънце, но очите ми внезапно се възплаляват и се принуждавам да си купя капки за очи. Най-обикновени за изкуствени сълзи са необосновано скъпи - около 28 лв. Дрехите са ни живи и здрави.
Разходи:
такси от автогарата до хостела - 10 Sol
хостел Posade del San Juan - 81 USD за 3 нощувки, платено с карта без надценка
обяд в El Montonero - 81 Sol
капки за очи - 56 Sol
пране - 28 Sol
снимка - 5 Sol
No comments:
Post a Comment