България'2013: Етрополе - Тетевен

Малко изнервено измина това пътуване: изгубен часовник, загряла кола, задачи по математика за четвърти клас. Но гледките си заслужаваха!!! Планината си е облякла есенната премяна.
1. Етрополе

Самият град е разкопан. Много странен започнат и недовършен ремонт. И неделен пазар, допринасящ за задръстването. Много често питаме местните как да стигнем тук-там. Търсим паликар. Нова дума за речника ми. Бях решила, че прозилиза от пали-кар/кола, но се оказа, че означава грък (и гръцки войник) и сочи произхода на конкретния автомонтьор. Въпросният тип се беше облегнал на телената ограда и на нашето "Търсим паликаря." ни затапи с "Ами намерихте го". Каза, че ще я бъде колицата и отказа да вземе пари за загубеното време.

Има много къщи с лози. Голяма част от тях са хубави. Тази на снимката е по-обикновена, но беше близо до паликаря и затова е документирана.

Иначе Етрополе събужда спомени от предишни две посещения. Едното беше отдавна. Присъствах на среща на един род, което тогава не оцених, но май на друго такова събиране не съм присъствала. Тогава ношувахме в манастира. Второто  е по-скорошно, кратко измъкване от София.
Продължаваме към Тетевен.

2. Тетевен

 За съжаление от старите къщи са останали само две.

 Както и в Етрополе, отпоплението явно е на дърва, включително и в блоковете. Но на няколко места видях слънчеви панели.