30.03.2015
Няма много за споределяне. Денят преминава основно в търсене на нов куфар. Т.к. не си падам по El Corte Inglés, търсим други магазини. Единият го няма вече, другият е затворен за сиестата. В крайна сметка се сдобивам с ето това "бижу", което доказано се вижда отдалече на лентата за багаж, макар и поомърляно от транспорта. И най-важното - подхожда ми на сандалите. Всеки луд с номера си, а някои сме с цяла програма. Например, чорапите трябва да са в тон с пуловера:
и като простирам дрехите, шипките трябва да са в един цвят и този цвят трябва да похожда на цвета на дрехата. Едва след закупуването на досаттъчен брой само бели щипки, успях да се отърва от последния напън за перфекционизъм у себе си.
Та казвам сбогом на стария боен другар от снимката:
и да живее куфарът:
Докато пиша това, ето какво видео беше разпространено във ФБ:
Видео: ето защо се чупят куфарите ни и вещите в тях
Приключвам по темата.
Подкрепени със сандвич с хамон
се отправяме към летището с достатъчно голям запас от време. Но на обявените гишета за регистрация няма и няма никого. Някакъв служител ни вижда да висим и ни упътва към съседните. Персоналът е в предпесионна възраст. Дай Боже всекиму да я доживее, но с годините не се усещаш колко бавен ставаш. Голямо търсене на резервацията ни на билети, защото съм я направила с презимената ни, за да може като се изпише цялото име на билета да е в реда: име, презиме, фамилия, а не име, фамилия, фамилия. (Друг номер от програмата ми, но ред трябва да има). Проблемът с имената е, че испанците имат 2 фамилни имена - предпоследното е истинското фамилно име, т.е. това от бащата, а последното е фамилното име на майката. А в сайта им, като попълниш само фамилно име, то се попълва автоматично в полето за фамилно име на майката. Молбата за места за прозореца беше удовлетворена. Десет минути преди излитане последвам съвет да се преместя на съседните 4 свободни места и прекарвам полета в блажен сън.
Събуждам се с изгрева над Бразилия.
Истинското пъуване започва.
Няма много за споределяне. Денят преминава основно в търсене на нов куфар. Т.к. не си падам по El Corte Inglés, търсим други магазини. Единият го няма вече, другият е затворен за сиестата. В крайна сметка се сдобивам с ето това "бижу", което доказано се вижда отдалече на лентата за багаж, макар и поомърляно от транспорта. И най-важното - подхожда ми на сандалите. Всеки луд с номера си, а някои сме с цяла програма. Например, чорапите трябва да са в тон с пуловера:
и като простирам дрехите, шипките трябва да са в един цвят и този цвят трябва да похожда на цвета на дрехата. Едва след закупуването на досаттъчен брой само бели щипки, успях да се отърва от последния напън за перфекционизъм у себе си.
Та казвам сбогом на стария боен другар от снимката:
Куфарът умря:
Докато пиша това, ето какво видео беше разпространено във ФБ:
Видео: ето защо се чупят куфарите ни и вещите в тях
Приключвам по темата.
Подкрепени със сандвич с хамон
се отправяме към летището с достатъчно голям запас от време. Но на обявените гишета за регистрация няма и няма никого. Някакъв служител ни вижда да висим и ни упътва към съседните. Персоналът е в предпесионна възраст. Дай Боже всекиму да я доживее, но с годините не се усещаш колко бавен ставаш. Голямо търсене на резервацията ни на билети, защото съм я направила с презимената ни, за да може като се изпише цялото име на билета да е в реда: име, презиме, фамилия, а не име, фамилия, фамилия. (Друг номер от програмата ми, но ред трябва да има). Проблемът с имената е, че испанците имат 2 фамилни имена - предпоследното е истинското фамилно име, т.е. това от бащата, а последното е фамилното име на майката. А в сайта им, като попълниш само фамилно име, то се попълва автоматично в полето за фамилно име на майката. Молбата за места за прозореца беше удовлетворена. Десет минути преди излитане последвам съвет да се преместя на съседните 4 свободни места и прекарвам полета в блажен сън.
Събуждам се с изгрева над Бразилия.
Истинското пъуване започва.
No comments:
Post a Comment